Османският васал е останал в народната памет като защитник на

Османският васал е останал в националната памет като бранител на християните Българи, сърби и македонци спорят за краля на Прилеп, преданието е включено в интернационален културен маршрут
 

Няма дете, което да не е слушало приказки за именития Крали Марко. Историите за смелостта и героичността му ни водят към вълшебен светове, където положителното постоянно побеждава злото и справедливостта тържествува. Но малко на брой знаят извънредно забавната история на тази историческа персона.Героят от българското национално творчество е живял през XIV век в Прилеп, днешна Северна Македония. Истинското му име е Марко Мърнявчевич, наследник на прилепския диктатор Вълкашин Мърнявчевич, който след гибелта на цар Стефан Душан през 1355 година се афишира за крал. Годината и мястото на раждането на Крали Марко са незнайни - позволява се, че това е станало към 1350 година, когато татко му Вълкашин е към този момент на работа при крал Стефан Душан и неговата властна брачна половинка, българката Елена. Майка му евентуално произлиза от локалното българско болярство. Спорен е  произходът на Марко. Предположението за сръбската етническа принадлежност се основава само на съчинението на Мавро Орбини от края на XVI век " Царството на славяните ". За българския му генезис обаче приказват голям брой летописци и хронисти от по-старо време, измежду които се отличават Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други - те

недвусмислено го посочват български княз

Редица по-късни исторически откриватели на интервала на османското завладяване на Балканския полуостров, измежду които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович, също са последователи на мнението, че Крали Марко е българин.Баща му Вълкашин след гибелта на Душан (1355 г.) става една от най-силните фигури в полуразпадналото се Сръбско царство. Марко е коронясан като " млад крал ", евентуален правоприемник освен на Вълкашин, само че и на сръбската царска корона. През 1371 година Вълкашин дружно със своя брат - деспота на Сярско Йоан Углеша, потеглят на поход против османските турци с 60 000 бойци, само че са победени в борбата при Черномен, където умират и двамата. Марко Мърнявчевич наследява кралството, само че като васал на османския султан. В по-късни сръбски предания е упрекван, че се е сражавал на турска страна в борбата на Косово поле през 1389 година Както наподобява, до момента в който Марко е податлив да бъде безпристрастен васал, личните му братя са имали други разбирания - Андриаш и Димитър емигрират в Унгария, а Иваниш умира в пердах с османците.През 1395 година Марко дружно със своя комшия и другар по орис Константин Драгаш участва в следващия поход на султан Баязид

Този път ударът е против непокория влашки воевода Мирчо Стари. В борбата при Ровине на река Арджеш Марко и Константин Драгаш умират (17 май 1395 г.). Според Константин Костенечки преди багра Марко споделя с Константин: " Аз споделям и апелирам Бога да бъде асистент на християните, а дано аз пръв падна сред мъртвите в тази война ". Но съгласно националните предания той не е починал, а

чака в пещера деня, когато ще излезе на слънчевата светлина

и самичък ще изгрее като слънце, с цел да стопли народа. Той остава като несломим левент и бранител на християните от агаряните. Възпят е в епосите на българи, сърби и македонци - в този смисъл легендите са го трансформирали в интернационален балкански воин.Анализът на историческите обстоятелства обаче сочи, че той е бил васал, правилен на османлиите.

Образът на Крали Марко претърпява голямо развиване през вековете и прави усещане, че се обновява с всяко потомство. Въпреки че остава неизменен обликът му на наедрял и мощен мъж, яздещ правилния си кон Шарколия, външният тип на Марко доста се променя. Неговите облекла стават по-близки до тези на българите от интервала на Възраждането, като облеклото му в по-новите митове включва класическите калпак, червен пояс, конопена риза и калцуни, имащи все по-малко общо със средновековните царски златотъкани мантии или войнски брони с халки.Макар приживе Крали Марко да е воювал със сабя и ятаган, последователно той стартира да наподобява на класическия български бунтовник. Не е изключено върху облика му да са се наслагвали чертите и на други борци против османците. Което дава учредения да се допусна, че Крали Марко към този момент не е бил един човек, а купа, с която са били назовавани редица безименни бойци против тиранията, всеки от тях влизащ в ролята на великия воин.Не се знае по кое време се появява първата легенда за бранителя на всички поробени, само че първото документирано сведение за подобен воин идва от дубровнишкия историк и пътеписец Мавро Орбини, който през XVI в. в своя труд " Царството на славяните ", дава единствено бегла визия за произхода на мита. Подобно на своя татко Вълкашин, Марко е считан от мнозина съвременници за български държател, а по-късни създатели, в това число и сръбски, непосредствено го назовават българин. Трудно е да се каже дали и в каква степен прилепският крал е имал българско съзнание, само че етнокултурната характерност на страната му е изрично българска.Превръщането на Марко в епически воин е обвързвано с българските и балкански обичаи, наследени от най-древни времена. Всъщност обликът на Крали Марко е симбиоза на визиите за героя конник, чиито корени се крият в древнотракийската и прабългарската митология - дано напомним, че Прилеп и " Керамисийското поле " са центърът на земите, в които

през 680 година се заселват Куберовите българиПроф. Иван Венедиков пази тезата, че епическият воин е правоприемник на митологически персонаж, който има по едно и също време уранически и хтонични черти и в структурно отношение се приближава в огромна степен до хетския Бог на бурята, семантично и културно съпоставим с Критския Зевс и Тракийския Дионис.Много малко неща и обстоятелства за живота на Крали Марко са непокътнати в историческите летописи. Погребан покрай Скопие, в манастир " Св. Димитър ", по-късно наименуван Марков манастир. В храма има стенна живопис, който изобразява Марко с Вълкашин. Има корона и ореол, което го причислява към светците. Надписът на стенописа гласи:

" В Христа Бога блажен крал Марко "

Такъв надпис има и на монетите, които се секат по времето на Марко в Прилеп.Легенди за Крали Марко и неговия татко Вълкашин ги свързват с град Харманли. Дори се смята, че на мястото, където е Изворът на Белоногата, Вълкашин е намерил гибелта си. Има скални формирания като " Стъпката на Крали Марко " и неговия престол.Народното поверие за Крали Марко е включено в интернационалния културен маршрут " Европейски приказки и митове ", който се основава върху героичните епоси на европейските нации и е в сходство с самодейността на Съвета на Европа в региона на културния туризъм за насърчаване на културно-туристически направления на територията на Европа. Такива направления са създадени към този момент в шест западноевропейски страни, като в тях се включват забавни туристически атракции, типични за всеки регион. Основател на плана е Ноел Орсат, член на Комисията по обучение и просвета към Съвета на Европа и ръководител на Комисията по Европейска културна еднаквост.

Боливуд направи филм, показа  го като сръбския Конан

През 2014 година Боливуд снима филм за Крали Марко, който е показан като сръбски левент. Идеята хрумнала на индийския режисьор С. Шридар, който бил на посещаване в Белград преди години. Питал кой е най-известният сръбски воин и всички му отговаряли - Крали Марко. " Той въплъщава моята визия за сръбския народ ", споделя Шридар. Филмът се споделя " Фантастичното премеждие ". Режисьорът желал да направи фентъзи, по тази причина не се задълбочил доста в историческите данни, желал да покаже Марко като сръбския Конан. Според сюжета, в Косово идва нов паша, който издава указ всяка госпожица, която се омъжва, да мине първо през леглото му. Крали Марко е единственият, който може да спре пашата.