Футболен треньор – най-рисковата професия в България
Още сме при започване на септември месец, а към този момент множеството тимове от Първа лига смениха треньорите си. Прогнозите са, че до зимата ще има клуб/ове с по два освободени експерта единствено в границите на един полусезон. Да си старши треньор по футбол в България – това се оказва една от най-трудните задания на планетата.
Дори и задържалите се след първите два месеца от сезона на поста бяха на косъм да поемат към изхода – образец е Ивайло Петев в Лудогорец. Самият той беше запитан от кореспондент за бъдещето си в клуба и отговори “Не знам… не мога да отговоря на този въпрос ”, което му лиши не малко време. Видимо обезпокоен и комплициран.
ЦСКА уволни Саша Илич, направил от куп футболисти тим. Счупил върха на българския футбол за следващи победи като посетител, извел тима до второ място на единствено точка от Лудогорец, а умерено можеше и трябваше да е първи, само че Иван Турицов изпусна дузпа в последната минута против ЦСКА 1948 (1:1). Всичко това за няколко месеца работа. В други страни на Илич щеше да му бъде даден избор на доверие за най-малко още две години, че и повече.
Източник: Ботев Пловдив Всъщност треньорът ли е отговорен, когато футболистите не играят добре?
В родните грандове при една-две загуби, че даже и равенства, се гонят потвърдени имена във футбола. Примерите са доста. За последните 7 години ЦСКА е сменил… 16 старши треньора! При останалите тимове не е по-различно, с дребни изключения. В Бистрица единствено тази година към този момент води четвърти друг експерт.
Левски съумя да накара даже канонизирания за светец от публиката Станимир Стоилов да си тръгне. Човекът, който съживи тима от мъртвите и го върна на европейската сцена. Взе куп играчи от нискоразрядни тимове и подвигна цените им до 1-2 милиона евро. Там обаче проблемите са и други, по-дълбоки. Свързани са с разнообразни визии сред Мъри и управлението.
Снимка: БГНЕС През май месец изследване уточни, че сме на 19-о място в света по промяна на треньори. Тенденцията е да катерим стремително тази “похвална ” ранглиста.
Големите тимове у нас постоянно прибягват до треньорска рокада, с цел да понижат публичното напрежение към себе си. Сочат един за провинен, сменят го с различен и по този начин “са си свършили работата ”. Феновете се успокояват, замита се прахуляк в очите им, а всичко продължава както е било. След няколко слаби резултата упражнението се повтаря.
Човек стартира да се чуди за какво въобще тези хора отделят години наред от живота си да се специализират в гилдията. Днес имаш работа – на следващия ден не. Няколко месеца може да не те потърси нито един тим. Вероятно към този момент доста обмислят промяна на занаята.
