Още преди години проф. И.Венедиков описваше Орфеевото погребение високо в

Още преди години проф. И.Венедиков описваше Орфеевото заравяне високо в скалите, вместо в земята.

Убеден съм, че сме разкрили светилището на Орфей. И изобщо не става дума за гроб, а за мястото, където се е вярвало, че са били изложени мощите на Орфей или част от тях. Защото, както е известно от литературата, Орфей е бил разчленен ”, сподели през вчерашния ден във Велико Търново проф. доктор Николай Овчаров. Археологът с търновски корен пет месеца работи в Татул, Момчилградско, и на Перперикон, където копае към този момент пети сезон. Във Велико Търново проф. Овчаров даде първата си конференция след работата си на двете места.

“Още преди години проф. Иван Венедиков говореше за Орфеево светилище в Източните Родопи. Той описваше необикновеното заравяне – нависоко, в скалите, вместо в земята. Всичко, което открихме към това място, потвърждава тези негови изказвания ”, безапелационен е проф. Овчаров. Две са историческите персона, за които има сведения, че са заровени по този метод. Единият е Резос, воин от Троянската война, а вторият е Орфей. “Ние не знаем дали той в действителност е съществувал, или е фиктивен, само че това не пречи хората в миналото да са му създали светилище ”, споделя археологът. Неговото действително или именито царство обаче е било в Родопите.

Това е първото известно в света светилище на Орфей. Там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн. Археолозите разкрили керамика и монети, които потвърждават тези техни изказвания, тъй като всеки, който идвал на това място, оставял като подарък разнообразни предмети. Според легендите, на това място дивите животни са се качвали по двойки и сами са се принасяли в жертва. Разкопките са дали на археолозите това лято голямо количество еленови рога.

“Светилището е къснобронзово. Изградено е към канара във формата на пресечена пирамида. Там намерихме и 30 глинени олтара, част от които са от среднобронзовата ера. Това е епохата от 19-и – 18-и век пр.Хр. и към момента историците спорят дали тя изобщо е съществувала. Затова и ние, археолозите, извънредно рядко откриваме предмети от това време ”, разяснява проф. Овчаров. Олтарите са се оказали богати на керамика и съдове със изображения на слънцето. Един от разкритите предмети е жречески скиптър, също със слънце на него. Екипът на търновския професор се е натъкнал на три колела от макети на небесната каляска, както и на дребен златен предмет. Той е 4 см дълъг и съвсем 24 карата. Със сигурност е част от ухо на маска. “Това е маска като тази на Агамемнон. Самата тя е била от кожа с приложения от злато. Наличието на такава маска по нашите земи потвърждава, че и тракийските царе са били също толкоз значими, колкото Агамемнон. Между другото той също е противоречива персона, като Орфей ”, прецизира археологът.

Това, което проф. Овчаров и неговите сътрудници намират в Татул и Перперикон, потвърждава и обяснява обстоятелства даже от Омировата Илиада, където са изброени като персонажи 54 тракийци. Светилището е починало в 12-и – 11-и век пр.н.е., когато земята е била разтърсена от поредност унищожителни трусове, само че незабавно е било възобновено. Съществувало е до 5-и век от новата епоха, когато навлиза и християнството. Тогава обаче храмът е бил употребен не по предопределение, а като резиденция на византийски благородник. По тези земи през 11-и – 12-и век е живял Севаст Георги Палеолог, военачалник и първи пълководец на Алексис I Комнин.Севастът е основоположник на династията на Палеолозите. 15 оловни печата са намерили археолозите като доказателство за тази информация.

Втората половина от лятото проф. Николай Овчаров работил и на Перперикон, където тази година попаднал на неповторима врата. Тя е в южната част на разкритата още предишните лета крепост, за която към този момент е известно, че е съществувала и се е изграждала 2500-3000 години. Всички врати, които археолозите разкопават, се оказват от разнообразни времена. Разкритата в този момент е най-старата от всички врати и е градена с така наречен циклопски строеж. Характерни за него са блокове, тежащи 1-2 тона.

Археолозите са намерили и най-ранната черква в Акропола на Перперикон. Тя е датирана по една монета на император Хонорий, който е управлявал сред 395 и 423 година Градежът на тази черква съответствува с кръщаването на Родопите. Тя е дълга 16 метра, не е огромна, само че е отчасти изсечена в скалите.

Другата забавна находка е баптистерията на църквата. Това е мястото, където се правят кръщавки. Някога вместо купел са се изграждали басейни, с цел да могат в тях да влизат възрастните хора, тъй като преди толкоз епохи кръщение са приемали най-вече възрастни. Басейнът също е изсечен в скалата. “По-интересното обаче е, че открихме съвсем цяла и амфората, с която са поливали хората по време на кръщавката ”, споделя още професорът. Той е изключително благополучен от това, че е попаднал на амвон. “Ето това е неповторима находка, тъй като е първият амвон, открит по археологически път в света и първият по нашите земи. От него епископът е произнасял проповедите си. На това място преди няколко дни отец Боян Саръев извърши водосвет ”, сподели проф. Овчаров.

Изненадващ за него се оказал фактът, че останките от тази базилика са били запечатани с хоросан по този начин, като че ли никой към този момент да няма спомен за нея. По-късно обаче мястото е било застроено. Археолозите попаднали на 15 здания, които оформяли населено място от 14-и век. “За това населено място към този момент знаем, че е било гарнизонно средище на турците. През 1362 година те завземат Димотика, която е на стотина километра от Перперикон. Именно от това място турците стартират нашествието си на север и отсам потегля офанзивата им към България ”, безапелационен е още проф. Овчаров.

20 000 лева е получил археологът по предписание на Стефан Данаилов, с цел да бъде построено защитно покритие на светилището в Татул.