Още преди да те срещна в живота си – теб съм

Още преди да те срещна в живота си –
теб съм обичал.
В антични гравюри и улични снимки,
в звездна прокоба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков театър,
по телевизия, по телепатия –
теб аз съм чакал.
Колко години без звук са сближавали
двата маршрута?
Колко аргументи в света са създавали
тази минута! –
Нежният конфликт на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да стартира ориста ми –
ти си до мене.
Ти ме издигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болежка и истина,
в яд и искреност.
Тази обич е в безкрая единствена.
Миг като безкрайност.
Георги Константинов