Ако държавата спре кранчето: Политиците стават инфлуенсъри
Още по тематиката: В Google: Кметът на с. Смилян по-популярен от боба Опозицията с превес в онлайн борбата за Пловдив
3,5 милиона българи имат профил в най-голямата обществена мрежа - Facebook, а 60% от тях употребяват най-малко още една онлайн платформа ежедневно. Данните са от извършено през 2017 година проучване за потреблението на информационно-комуникационни технологии във всички страни - членки на Европейски Съюз.
Това е голяма публика, която съставлява интерес освен за бизнеса и компаниите, само че и за всички политици и публични лица, изкушени от високите държавни постове. Социалните мрежи дават редица принадлежности и благоприятни условия на далновидните политици да бъдат покрай хората и да употребяват всекидневния поток от информация в своя изгода. Премиерът Борисов пръв у нас прозря силата на обществените мрежи и изнесе последните 10 дни от акцията за европарламент в персоналната си страница в мрежата. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръм пък е международният водач в това отношение. След като влезе в Белия дом през обществените мрежи, през днешния ден той пуска приблизително по 21 изявления дневно в обичания си Туитър.
Пренася ли се борбата за доверието на хората в мрежата и на българския политически терен?
От какво се устоят партиите?
Законът не разрешава на политическите партии да правят комерсиална активност. Това е един от главните претекстове за въведеното през 2001 година финансиране от държавния бюджет, което сега е 11 лв. за всеки получен на парламентарните избори глас. " Ножицата ", която предлага министър председателят Борисов, ще спести над 29 млн. лв. годишно на републиканския бюджет, само че ще изправи партиите пред нови провокации.
В идващите броеве " Марица " ще опише от кое място политиците набират пари за партийната си активност. Законът позволява да събират членски импорт и да получават дарения, които наложително би трябвало да регистрират пред Сметната палата. Партиите, получили над един % гласове на парламентарните избори, имат още една преференция - да употребяват евтини общински парцели за активността си.
Премиерът Борисов сподели тежката си дума и напълно скоро страната ще врътне кранчето на политиците. Лидерът на ГЕРБ настоя отсега нататък партиите да получават дотация по левче за извоюван автентичен глас на парламентарните избори вместо сегашните 11. Предложението на Борисов мина като с шапка невидимка през Бюджетната комисия на Народното събрание.
Какво следва, в случай че концепцията на премиера Борисов бъде утвърдена в пленарна зала?
Сценариите са два - партиите обедняват, падат от екрана и билбордовете, а борбата посред им се придвижва в обществените мрежи, или си набират нови донори, от които стават подвластни. И двете варианти съдържат огромна доза риск. Политиците и в този момент имат невисок рейтинг, хората не ги разпознават, а в случай че излязат от телевизионните студия, напълно ще бъдат забравени. В обществените мрежи партиите ще би трябвало да разчитат на модерните в последно време инфлуенсъри, а не на специалисти, които да основават управнически стратегии и визия за бъдещето на България. Още по-опасна е втората опция, при която, лишени от държавна дотация, партиите се обвържат с бизнеса, с цел да могат да съществуват. Както знаем обаче, сходно слепване основава олигархия, а от нея до диктатурата дистанцията е една крачка.
Дали дотацията ще бъде намалена на левче, или на 5, предстоят нови времена за българските политици и експертите, които им лъскат имиджа. Телевизионното време и билбордовете, които до неотдавна бяха " дежурният " пропаганден инструмент на главните играчи в изборите, сигурно ще се окажат прекомерно скъпи за свитите партийни бюджети.
И по този начин най-сетне ще ги настигнем американците, тъй като ориста на отечеството ще се взема решение във Facebook и Туитър по модела на президента Тръмп. За да не излезем напълно плагиати - в нашия случай партиите не би трябвало да пропущат и инфлуенсърките от bgmama.
Преместването на политическите акции в обществените мрежи не е вест. В Съединени американски щати президентът Тръмп от дълго време влага всички получени средства от дарения и спонсори в две неща - обиколки в другите щати за живи срещи с гласоподавателите и изявления в Туитър. Тактиката на Тръмп има доста преимущества и очевидно е сполучлива. В обществените мрежи всеки претендент за популярност и власт получава безусловно гратис естрада и безкрайно време да изложи политиките си. Същото е и със срещите онлайн, за които е належащо единствено положително транспортно средство. Не е нужна даже зала, в случай че на открито не вали.
Последните евроизбори демонстрираха, че сходна наклонност към този момент има и на Стария континент. Според финансовите анализатори бюджетите на политическите организации и партии за по този начин наречената " реклама в обичайните медии ", включваща главно телевизия, са свити сред 10 и 30 % в обособените страни. Политиците стартират да търсят поле за изява на местата, които се събират огромни групи от хора. Социалните мрежи дават доста по-голяма независимост на изложение на претендентите, както и опция за двустранна връзка с евентуалните гласоподаватели. Според Би Би Си до 2025 година повече от 50% от бюджетите на огромните европейски партии ще отиват в насърчаване на лични канали в обществените мрежи. Което прави още по-важна ролята на инфлуенсърите. Докладите на Европейската комисия пък демонстрират, че близо 56% от хората в Европейски Съюз на възраст сред 18 и 35 години употребяват единствено интернет и нямат никакъв интерес към малкия екран или радиото.
Българските политици няма по какъв начин да плуват против течението и също ще би трябвало да се учат по какъв начин се натрупат почитатели в обществените мрежи. А намаляването на партийната дотация и нуждата от по-скромни откъм разходи акции ще форсира процеса.
Така че идват нови времена на политическата сцена - който го няма в нета, навън от Народното събрание.
3,5 милиона българи имат профил в най-голямата обществена мрежа - Facebook, а 60% от тях употребяват най-малко още една онлайн платформа ежедневно. Данните са от извършено през 2017 година проучване за потреблението на информационно-комуникационни технологии във всички страни - членки на Европейски Съюз.
Това е голяма публика, която съставлява интерес освен за бизнеса и компаниите, само че и за всички политици и публични лица, изкушени от високите държавни постове. Социалните мрежи дават редица принадлежности и благоприятни условия на далновидните политици да бъдат покрай хората и да употребяват всекидневния поток от информация в своя изгода. Премиерът Борисов пръв у нас прозря силата на обществените мрежи и изнесе последните 10 дни от акцията за европарламент в персоналната си страница в мрежата. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръм пък е международният водач в това отношение. След като влезе в Белия дом през обществените мрежи, през днешния ден той пуска приблизително по 21 изявления дневно в обичания си Туитър.
Пренася ли се борбата за доверието на хората в мрежата и на българския политически терен?
От какво се устоят партиите?
Законът не разрешава на политическите партии да правят комерсиална активност. Това е един от главните претекстове за въведеното през 2001 година финансиране от държавния бюджет, което сега е 11 лв. за всеки получен на парламентарните избори глас. " Ножицата ", която предлага министър председателят Борисов, ще спести над 29 млн. лв. годишно на републиканския бюджет, само че ще изправи партиите пред нови провокации.
В идващите броеве " Марица " ще опише от кое място политиците набират пари за партийната си активност. Законът позволява да събират членски импорт и да получават дарения, които наложително би трябвало да регистрират пред Сметната палата. Партиите, получили над един % гласове на парламентарните избори, имат още една преференция - да употребяват евтини общински парцели за активността си.
Премиерът Борисов сподели тежката си дума и напълно скоро страната ще врътне кранчето на политиците. Лидерът на ГЕРБ настоя отсега нататък партиите да получават дотация по левче за извоюван автентичен глас на парламентарните избори вместо сегашните 11. Предложението на Борисов мина като с шапка невидимка през Бюджетната комисия на Народното събрание.
Какво следва, в случай че концепцията на премиера Борисов бъде утвърдена в пленарна зала?
Сценариите са два - партиите обедняват, падат от екрана и билбордовете, а борбата посред им се придвижва в обществените мрежи, или си набират нови донори, от които стават подвластни. И двете варианти съдържат огромна доза риск. Политиците и в този момент имат невисок рейтинг, хората не ги разпознават, а в случай че излязат от телевизионните студия, напълно ще бъдат забравени. В обществените мрежи партиите ще би трябвало да разчитат на модерните в последно време инфлуенсъри, а не на специалисти, които да основават управнически стратегии и визия за бъдещето на България. Още по-опасна е втората опция, при която, лишени от държавна дотация, партиите се обвържат с бизнеса, с цел да могат да съществуват. Както знаем обаче, сходно слепване основава олигархия, а от нея до диктатурата дистанцията е една крачка.
Дали дотацията ще бъде намалена на левче, или на 5, предстоят нови времена за българските политици и експертите, които им лъскат имиджа. Телевизионното време и билбордовете, които до неотдавна бяха " дежурният " пропаганден инструмент на главните играчи в изборите, сигурно ще се окажат прекомерно скъпи за свитите партийни бюджети.
И по този начин най-сетне ще ги настигнем американците, тъй като ориста на отечеството ще се взема решение във Facebook и Туитър по модела на президента Тръмп. За да не излезем напълно плагиати - в нашия случай партиите не би трябвало да пропущат и инфлуенсърките от bgmama.
Преместването на политическите акции в обществените мрежи не е вест. В Съединени американски щати президентът Тръмп от дълго време влага всички получени средства от дарения и спонсори в две неща - обиколки в другите щати за живи срещи с гласоподавателите и изявления в Туитър. Тактиката на Тръмп има доста преимущества и очевидно е сполучлива. В обществените мрежи всеки претендент за популярност и власт получава безусловно гратис естрада и безкрайно време да изложи политиките си. Същото е и със срещите онлайн, за които е належащо единствено положително транспортно средство. Не е нужна даже зала, в случай че на открито не вали.
Последните евроизбори демонстрираха, че сходна наклонност към този момент има и на Стария континент. Според финансовите анализатори бюджетите на политическите организации и партии за по този начин наречената " реклама в обичайните медии ", включваща главно телевизия, са свити сред 10 и 30 % в обособените страни. Политиците стартират да търсят поле за изява на местата, които се събират огромни групи от хора. Социалните мрежи дават доста по-голяма независимост на изложение на претендентите, както и опция за двустранна връзка с евентуалните гласоподаватели. Според Би Би Си до 2025 година повече от 50% от бюджетите на огромните европейски партии ще отиват в насърчаване на лични канали в обществените мрежи. Което прави още по-важна ролята на инфлуенсърите. Докладите на Европейската комисия пък демонстрират, че близо 56% от хората в Европейски Съюз на възраст сред 18 и 35 години употребяват единствено интернет и нямат никакъв интерес към малкия екран или радиото.
Българските политици няма по какъв начин да плуват против течението и също ще би трябвало да се учат по какъв начин се натрупат почитатели в обществените мрежи. А намаляването на партийната дотация и нуждата от по-скромни откъм разходи акции ще форсира процеса.
Така че идват нови времена на политическата сцена - който го няма в нета, навън от Народното събрание.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ