Финансирането за застрашени от климатичните промени страни е по-скъпо
Още по тематиката
Инвеститор деятел прикани Bank of England да предприеме дейности поради климатичните промени
Мениджърът на хедж фонд Кристофър Хойн приканва за строги правила, по които банките се оправят с рисковете
28 май 2018
Глобалното стопляне ще докара до по-студени зими и по-топли лета
Системата от океански течения, която е жизненоважна за климата, отслабва, сочат проучвания
15 апр 2018 Страни, които са уязвими от климатичните промени, заплащат доста повече, с цел да се финансират от интернационалните пазари, защото вложителите правят оценка рисковете като по-големи. Това сочи ново проучване на Imperial College Business School и SOAS University of London, представено от Financial Times. Сред засегнатите страни са Виетнам, Бангладеш, Кения, Гана и Танзания.
Най-уязвимите разрастващи се страни към този момент са платили над 40 милиарда $ под формата на спомагателни лихвени разноски по отговорностите на техните държавни управления, защото са възприемани като прекомерно изложени на рисковете от климатичните промени. Изчисленията са, че това ще им коства още 168 милиарда $ през идващото десетилетие.
" Несигурна финансова обстановка "
Изследването, направено по искане на Организация на обединените нации, е първият последователен опит да се изследва връзката сред климатичните промени и цената на заемите за страните. В основата на отчета е сравнението сред най-уязвимите и не толкоз засегнатите разрастващи се страни, както и членките на Г-8.
Авторите на проучването вземат поради и други променливи индикатори като икономическия растеж и фискалните данни и стигат до заключението, че най-изложените на климатичните промени страни могат да чакат " все по-несигурна финансова обстановка ". Според Чарлз Донован, шеф на Центъра по климатични финанси и вложения към Imperial College Business School, е " жестока подигравка ", че страните, които най-вече се нуждаят от спомагателни вложения, с цел да могат да се защитят от климатичните промени, са точно тези, които се сблъскват с по-високи разноски по дълга.
Влияние върху кредитния рейтинг
Проучването твърди и че въпреки организациите за кредитен рейтинг да не вземат поради особено климатичния риск като фактор в работата си, той въздейства косвено на техния рейтинг. Например в случай че една страна е предразположена към суша, това въздейства на земеделския експорт, а оттова и на непознатите приходи. " Специфичните типове климатични опасности, пред които е изправена дадена страна, са източник на икономическа накърнимост, което се отразява на финансовите знаци, вземани поради от рейтинговите организации ", показва Донован.
Същевременно Daily Telegraph написа, че " ново изследване на Световната банка, изследващо по какъв начин климатичните промени ще се отразят на Южна Азия през идващите десетилетия, сигнализира, че световното стопляне ще подкопае сензитивно виталния стандарт на милиони в района ". Според изчисленията въз основата на най-лошия сюжет виталният стандарт ще спадне с 6.7% за Бангладеш, 2.8% за Индия, 2.9% за Пакистан и 7% за Шри Ланка до 2050 г.
Инвеститор деятел прикани Bank of England да предприеме дейности поради климатичните промени
Мениджърът на хедж фонд Кристофър Хойн приканва за строги правила, по които банките се оправят с рисковете
28 май 2018
Глобалното стопляне ще докара до по-студени зими и по-топли лета
Системата от океански течения, която е жизненоважна за климата, отслабва, сочат проучвания
15 апр 2018 Страни, които са уязвими от климатичните промени, заплащат доста повече, с цел да се финансират от интернационалните пазари, защото вложителите правят оценка рисковете като по-големи. Това сочи ново проучване на Imperial College Business School и SOAS University of London, представено от Financial Times. Сред засегнатите страни са Виетнам, Бангладеш, Кения, Гана и Танзания.
Най-уязвимите разрастващи се страни към този момент са платили над 40 милиарда $ под формата на спомагателни лихвени разноски по отговорностите на техните държавни управления, защото са възприемани като прекомерно изложени на рисковете от климатичните промени. Изчисленията са, че това ще им коства още 168 милиарда $ през идващото десетилетие.
" Несигурна финансова обстановка "
Изследването, направено по искане на Организация на обединените нации, е първият последователен опит да се изследва връзката сред климатичните промени и цената на заемите за страните. В основата на отчета е сравнението сред най-уязвимите и не толкоз засегнатите разрастващи се страни, както и членките на Г-8.
Авторите на проучването вземат поради и други променливи индикатори като икономическия растеж и фискалните данни и стигат до заключението, че най-изложените на климатичните промени страни могат да чакат " все по-несигурна финансова обстановка ". Според Чарлз Донован, шеф на Центъра по климатични финанси и вложения към Imperial College Business School, е " жестока подигравка ", че страните, които най-вече се нуждаят от спомагателни вложения, с цел да могат да се защитят от климатичните промени, са точно тези, които се сблъскват с по-високи разноски по дълга.
Влияние върху кредитния рейтинг
Проучването твърди и че въпреки организациите за кредитен рейтинг да не вземат поради особено климатичния риск като фактор в работата си, той въздейства косвено на техния рейтинг. Например в случай че една страна е предразположена към суша, това въздейства на земеделския експорт, а оттова и на непознатите приходи. " Специфичните типове климатични опасности, пред които е изправена дадена страна, са източник на икономическа накърнимост, което се отразява на финансовите знаци, вземани поради от рейтинговите организации ", показва Донован.
Същевременно Daily Telegraph написа, че " ново изследване на Световната банка, изследващо по какъв начин климатичните промени ще се отразят на Южна Азия през идващите десетилетия, сигнализира, че световното стопляне ще подкопае сензитивно виталния стандарт на милиони в района ". Според изчисленията въз основата на най-лошия сюжет виталният стандарт ще спадне с 6.7% за Бангладеш, 2.8% за Индия, 2.9% за Пакистан и 7% за Шри Ланка до 2050 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ