Епископската базилика възкръсна след 14 века СНИМКИ
Още по тематиката:
Епископската базилика на Филипопол възкръсна след 14 века. Макар че дипломати от 23 страни и десетки публични посетители откриха предпремиерно защитната постройка с експонираните безценни мозайки, тя към момента не е отворена за гости. Ще бъде напълно приключена и отворена за туристи през ноември. „ Знаехме че този обект ще стане значима туристическа дестинация в България “, съобщи в приветствието си ръководителят на Борда на фондация „ Америка за България ” Крис Матлън.
Историята на Епископската базилика е цялостна с неясноти и трагични обрати. Построена е в края на 4. век върху останките на езически храм. Била е срутена от земетресение или при варварско настъпление през ранното Средновековие и в интервала 10-14 век на нейно място е имало некропол.
Базиликата към момента е надалеч от финалния стадий. Очаква се тя да бъде приключена и отворена за гости през ноември. „ Положихме колосален труд, към този момент му се вижда краят “, сподели пред „ Марица “ реставраторът Елена Кантарева Дечева. През ръцете на нейния екип е минало всяко късче от неповторимите мозайки.
На двата етажа са подредени ранният и по-късният слой от мозайки с обща повърхност 2 хиляди кв. м. Тук посетителите ще видят 67-те птици от парадайса, които са украсявали пода на църквата. Забележителни са и двата медальона с пауни край входа, а също и кантаросите на втория етаж. Епископската базилика е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година
Базиликата е необятна 36 м, дълга над 90 м. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Едно обосновано съмнение гласи, че точно в църквата е заседавал и така наречен антисъбор на епископите ариани, който се противопоставил на Втория космополитен събор в Сердика, който осъдил учението им като разкол.
През времето Епископската базилика била изоставена, останките били затрупани, а годините изтрили спомените за нея. Забравата траяла до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили остатъци от огромна постройка, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици.
Епископската базилика на Филипопол възкръсна след 14 века. Макар че дипломати от 23 страни и десетки публични посетители откриха предпремиерно защитната постройка с експонираните безценни мозайки, тя към момента не е отворена за гости. Ще бъде напълно приключена и отворена за туристи през ноември. „ Знаехме че този обект ще стане значима туристическа дестинация в България “, съобщи в приветствието си ръководителят на Борда на фондация „ Америка за България ” Крис Матлън.
Историята на Епископската базилика е цялостна с неясноти и трагични обрати. Построена е в края на 4. век върху останките на езически храм. Била е срутена от земетресение или при варварско настъпление през ранното Средновековие и в интервала 10-14 век на нейно място е имало некропол.
Базиликата към момента е надалеч от финалния стадий. Очаква се тя да бъде приключена и отворена за гости през ноември. „ Положихме колосален труд, към този момент му се вижда краят “, сподели пред „ Марица “ реставраторът Елена Кантарева Дечева. През ръцете на нейния екип е минало всяко късче от неповторимите мозайки.
На двата етажа са подредени ранният и по-късният слой от мозайки с обща повърхност 2 хиляди кв. м. Тук посетителите ще видят 67-те птици от парадайса, които са украсявали пода на църквата. Забележителни са и двата медальона с пауни край входа, а също и кантаросите на втория етаж. Епископската базилика е най-големият раннохристиянски храм, открит на територията на България. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година
Базиликата е необятна 36 м, дълга над 90 м. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Едно обосновано съмнение гласи, че точно в църквата е заседавал и така наречен антисъбор на епископите ариани, който се противопоставил на Втория космополитен събор в Сердика, който осъдил учението им като разкол.
През времето Епископската базилика била изоставена, останките били затрупани, а годините изтрили спомените за нея. Забравата траяла до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили остатъци от огромна постройка, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ