ЕС реши да спре процедурата за прекомерен бюджетен дефицит срещу Гърция
Осем години, откакто избухна икономическата и финансова рецесия в Гърция и се наложи Брюксел да вземе изключителни ограничения, Европейският съюз най-сетне затвори процедурата за несъразмерен бюджетен недостиг на южните ни съседи. Това стана ясно от известие на Европейския съвет.
През 2009 година Гърция беше достигнала до бюджетен недостиг от 15,1% от Брутният вътрешен продукт, само че през 2016 година към този момент с остатък от 0,7%. Очаква се през тази година още веднъж да има недостиг – 1,2% по прогнозата на Европейска комисия, само че нищожен и по-късно прогнозите са за ново усъвършенстване – 0,6% остатък през 2018 година. Гърция пое ангажимент да има остатък от 3,5% от Брутният вътрешен продукт до 2022 година и да съблюдава критериите от Маастрихт т.е. да не позволява недостиг от под 3% от Брутният вътрешен продукт.
Времето, което лиши на Гърция да влезе в релси, в действителност се оказа доста повече от желаното от Европейски Съюз. Когато през април 2009 година Съветът отвори процедура за несъразмерен недостиг, той изиска от Атина да поправи нещата до края на 2010 година. През февруари 2010 година обаче стана ясно, че напъните на Гърция не са задоволителни и не са ефикасни. Кризата докара до искане на заем от страна на Гърция, като в последна сметка бяха отпуснати три интернационалните кредитни линии на Атина.
„ След доста години на изключителни компликации, финансовото състояние на Гърция е доста по-добро. Вече сме в последната година на осъществяване на третия избавителен пакет за Гърция и има сериозен напредък Атина да набира средства от интернационалните финансови пазари”, съобщи естонският министър Томас Тонисте в качеството си на настоящ действащ ръководител на Съвета на финансовите министри на Европейски Съюз.
Редактор: Ивайло Ачев
През 2009 година Гърция беше достигнала до бюджетен недостиг от 15,1% от Брутният вътрешен продукт, само че през 2016 година към този момент с остатък от 0,7%. Очаква се през тази година още веднъж да има недостиг – 1,2% по прогнозата на Европейска комисия, само че нищожен и по-късно прогнозите са за ново усъвършенстване – 0,6% остатък през 2018 година. Гърция пое ангажимент да има остатък от 3,5% от Брутният вътрешен продукт до 2022 година и да съблюдава критериите от Маастрихт т.е. да не позволява недостиг от под 3% от Брутният вътрешен продукт.
Времето, което лиши на Гърция да влезе в релси, в действителност се оказа доста повече от желаното от Европейски Съюз. Когато през април 2009 година Съветът отвори процедура за несъразмерен недостиг, той изиска от Атина да поправи нещата до края на 2010 година. През февруари 2010 година обаче стана ясно, че напъните на Гърция не са задоволителни и не са ефикасни. Кризата докара до искане на заем от страна на Гърция, като в последна сметка бяха отпуснати три интернационалните кредитни линии на Атина.
„ След доста години на изключителни компликации, финансовото състояние на Гърция е доста по-добро. Вече сме в последната година на осъществяване на третия избавителен пакет за Гърция и има сериозен напредък Атина да набира средства от интернационалните финансови пазари”, съобщи естонският министър Томас Тонисте в качеството си на настоящ действащ ръководител на Съвета на финансовите министри на Европейски Съюз.
Редактор: Ивайло Ачев
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ