Осъзнах колко безсмислено е да протестираш в Русия. Ако излезеш

" Осъзнах какъв брой безсмислено е да протестираш в Русия. Ако излезеш с афиш на улицата, ще бъдеш неотложно арестуван. А в случай че те глобят, финансираш несъзнателно войната. " Руската писателка Алиса Ганиева споделя за какво е емигрирала.

Руската писателка Алиса Ганиева

Трудно ли беше да вземете решението да напуснете Русия?

Алиса Ганиева: Никога не съм си представяла, че ще емигрирам непринудено. Смятах, че това е допустимо, т.е. в случай че има заплаха да вляза в пандиза за доста години. Мои познати непрекъснато ме питаха какво върша още в. " Та ти протестираш с плакати на улицата, ти подготвяш пакети с помощи за украински военнопленници. Това е доста рисково ", уверяваха ме всички те.

Дълго време не желаех да напущам Русия.. Полетите за чужбина започнаха да понижават, Думата приемаше кой от кой по-спорен закон - за подправените вести, за дискредитирането на армията. Не след дълго започнаха арестите и наказателните производства.

Кога чашата преля? Кое Ви накара да вземете окончателното решение?

Алиса Ганиева: Усещах по какъв начин става все по-тясно, по какъв начин примката към шията ми се стяга. В домовете на някои мои другари имаше обиски, други пък напряко се снабдиха с присъди - като превантивна мярка. Постепенно започнаха да изчезват хора, които участваха в чатовете, в които разменяхме информация. Някои успяваха да напишат: " Арестуваха ме, напущам групата, с цел да не стигнат и до вас. "

Решението да напусна не беше едноличмно. Взех го дружно с моя съпруг, който един ден ми сподели: " За известно време би трябвало да се скриеш в чужбина ". И по този начин: една вечер в 9 часа взех решение, че отпътувам, а в среднощ към този момент бяха във влака на път. Нямах съвсем никакво време за мерки, небрежно опаковах нещата. Не знаех даже дали не са затворили границата.

А давахте ли си сметка, че това " за известно време " може да се трансформира в месеци?

Алиса Ганиева: Надявах се да не е за дълго. Живееш с мисълта, както евентуално множеството емигранти, че всичко ще завърши бързо, че е въпрос единствено на време. През първите седмици ми се струваше, че ще мога бързо да се върна. Но в това време видях какъв брой безсмислено е да протестираш в Русия - ако излезеш с афиш на улицата, ще бъдеш неотложно арестуван. А който бъде санкциониран, финансира неволно войната. Имаме потребност от различен тип опозиция - такава, която да може да се практикува на всички места и да е ефикасна от двете страни на границата. Нужна е нова вътрешна морална настройка.

Съществува ли такова схващане в Русия?

Алиса Ганиева: Има отворени дълбоки пропасти посред ни - не единствено сред руснаци и украинци, което е неизбежно, само че и вътре в съветското общество са прокарани нови разграничителни линии. Най-дълбоката от тях не е сред тези, които са напуснали Русия, и останалите, а сред тези, които осъзнават своята, въпреки и относителна, отговорност за кървавите събития в Украйна, и другите, които не го схващат. Имам поради също и тези хора, които се самооправдават, казвайки си: " Нямам нищо общо с това, нали в този момент оказвам помощ на бежанци. "

Тези хора се засягат, когато украинци пишат в обществените мрежи за болката и страданията си и упрекват за това точно тях. Те не могат да одобряват, че е невероятно да обичаш представителите на една нация, която сега избива твоя народ, бомбардира твоя народ. Въпреки войната те искат да живеят по законите на мира, в който няма място за ненавист.

С какво ще запомните датата 24 февруари?

Алиса Ганиева:  В утринните часове на 24 февруари 2022 прегледах новините в Телеграм и имах неприятно предусещане. След което започнаха мълниеносно да идват известия, картата на Украйна беше осеяна с червени знаци - за всеки един удар. Бомби над Киев и опашки от хора, които бързаха да изоставен града.

Писах на познати и другари, питах ги по какъв начин са, къде се намират. В подобен миг просто не знаеш по какъв начин можеш да окажеш помощ, чувстваш се безпомощен. И усещаш ужаса. Изведнъж се бяха сбъднали най-страшните ми мечти - Русия фактически беше нападнала Украйна, каквито опасения имахме още от ноември 2021.

Означава ли това, че за Вас тази война не беше непредвидена?

Алиса Ганиева: Да, за разлика от доста други, аз постоянно съм считала това за допустимо. Дори допусках на коя дата ще се стигне до такава степен - смятах, че ще е на 23 февруари, празника на съветската войска. Олимпиадата тогава щеше да е свършила, преди нейния край не беше доста реалистично да стартира войната. С една дума - не бях доста сюрпризирана.

Въпреки това беше нереално - като някакъв сън. Времето вървеше постепенно. Изобщо първите няколко дни бяха апокалиптични. Когато страната ти е минала всевъзможни морални задръжки, когато върви към неизбежната бездна и може да падне в нея, тъй като е невероятно повече да живее с тази тежест... Всеки съветски жител, всеки, който е част от това общество, би трябвало да реши за себе си този честен ребус, да си отговори на въпроса: Как се отнасям към това, което в този момент се случва?

 *Интервю на АРД

***
Вижте и това видео от нашия списък:
" Не желая да имам нищо общо с Русия "