Росен Йорданов: Както казваше Петър Стоянов – фабриката за илюзии приключи, сега сме във фаза на разпада на илюзиите
Определено не сме на финала, а сме покрай финала, да кажем първата фаза от този разпад на ръководещата коалиция. Сега всички си приписват заслугата, че се е знаело доста от дълго време, че това ще се случи, само че може би това е някакъв укор към публицистите, че не припомнят на въпросните господа, които доста постоянно маскирани като специалисти се декларират като партийни пропагандатори и пропагандатори, а някои просто като елементарни фантазьори, насаждаха в съзнанието на българите с изключение на известна доза примитивизъм в избора и замъгляваха границите сред положителното и неприятното, сред същинското и подправеното, също по този начин тези хора в този момент триумфално се пробват да се завърнат, още веднъж преоблечени като специалисти. И считам, че е време към този момент публицистите да стартират да напомнят на тези специалисти мръсното долни дрехи, които те самите носят на себе си. Защото
с изключение на политиците, и специалистите, които излизат в студията, носят мръсно долни дрехи
Ситуацията с разпадащото се управническо болшинство един изцяло натурален развой, както и да го гледаме – и на подмолно, и политологично, и социологично равнище. Но най-много през цялото време трябваше да се обръща повече внимание на логиката на психиката, и освен на самостоятелните характерности на участниците, само че и на груповата динамичност, която се сътвори след сформирането на тази злополучна, не бих я нарекъл коалиция, по-скоро злополучна групичка, която мощно се напъваше да става екип. Те пропуснаха, може би не са били в уроците по логика на психиката задоволително деликатни, само че несъмнено са пропуснали, че още преди 70-80 години огромните мозъци в тази сфера, които са се занимавали с групова динамичност, са споделили, че всяка група преди да стане ефикасен екип минава през няколко етапи, и че тези етапи са доста рискови и могат да неодобряват даже и най-хубавите, и най-мотивираните, и най-сплотените участници в една група преди да се трансформира тя в екип. Това споделя в изявление за Агенция известният психолог Росен Йорданов. Според него в тази ситуация имаме мощна отрицателна мотивация, само че сигурно нямахме такава единодушие.
Всички признаци, които наблюдавахме при групова динамичност, водеха до един безусловно натурален излаз от това. В началото се стартира с леко топене на настройките, т.е., да се опознаят участниците, всички са задоволително сервилни, всички си вършат похвали. След това стартират първите боричкания за систематизиране на неофициалната подчиненост в групата – кой е по-силен, кой е по-влиятелен. След това се появява първото предизвикателство и една доста рискова фаза – етапа на илюзорната единодушие. И по-късно идва най-опасната фаза – фаза на
разпада на илюзиите
за тази единодушие. И в този момент сега сме в нея.
Да, фабриката за илюзии завърши! Може би би трябвало да си напомним тази популярна фраза на нашия заслужен президент за разлика от някои други настоящи президенти, нашият президент Петър Стоянов, който същински беше обединител и същински съдбоносен мъж, който сподели темперамент в сложни времена. Мисля, че думите му още веднъж ни застигнаха, а днешният ден доста стартира да припомня и за времената, в които тя беше изречена, акцентира психологът.
Винаги има огромна игра, по-малка игра и дребна игра. Разбира се, всеобщият фен, който не е изключително сериозен, когато има доста мощна еуфория, има доста мощни думи, бухалки и какви ли още не други неща, ще се разсъни и ще изтрезнее някой ден, само че това следва. Всъщност, се разигра една извънредно странна игра, получи се нещо като съвършена стихия в България. Съчетаха се несъчетаеми ползи на две велики сили. Едната, несъмнено, велика единствено на думи, и повече със скандална известност, само че не толкоз като стопанска система и кадрови капацитет, и локални намеси най-често от проруски олигарси. От една страна, мощният полъх от Америка, американците за мен в присъщ жанр взеха решение, че ще работят корпоративно – те ще дойдат, ще ни кажат кое е вярно, и по логиката на така наречен политика на неизбежното, както техният превъзходен създател Тимъти Снайдър я назовава, споделя Йорданов.
Той подчертава, че в България работи обичайна пета колона и обичайните въздействия на Русия – тук е цялостно с такива хора. Разбира се, като се почне от нашия така наречен мисля, че на всички им стана ясно какъв брой натовски е президентът, който подвигна юмрука и поведе една кохорта от русофили към себе си. Разбира се, той влезе в колаборация краткотрайно с другата мощ. И в това време трябваше да бъдат мощно захранени едни течения, които да излизат от народа, където своя интерес откриха и група познати нам и новоизпечени локални фигури със мощни стопански благоприятни условия. Тази съвършена стихия трябваше да разгроми някогашните ръководещи, да им препише всички несгоди, че всичко стартира с тях и ще свърши с тях, което несъмнено на всеки рационален човек не може да наподобява правилно. И както още веднъж ще повторя, на България може би й трябваше скалпел, а не мачете. Нямаше потребност да режем ръце, крайници, с цел да изстискаме 2-3 гнойни пъпки. И в този смисъл, извинявайте, че употребявам от медицината съпоставения и метафори, само че ми се коства, че доста са правилни. Разбира се, настъпи динамичност и както при всеки превъзходен проект рано или късно и този търпи непредвидени промени и обрати – тези неща бяха добре сготвени, добре премислени първоначално, изглеждаше, че всичко ще се случи, само че не се случи. И в този момент стартира всеки един да си дърпа и да си желае неговото. Г-н Петков, несъмнено, ще направи всичко допустимо да остане на власт, в това число ще наруши още 2-3 пъти Конституцията, в това съм уверен, и ще направи прецеденти, такива, каквито не сме виждали в най-новата си история, единствено и единствено да откри път към постигането на задачата. Разбира се, той като един човек, който както към този момент чухме от неговите досегашни приятели в обединението мисли прагматично, Макрон да завоюва, би трябвало да му осигурим победа, звучи някак разумно. Само че в това уравнение, несъмнено, това е корпоративно мислене, тъй като гледаме на ангро. Разбира се, тук няколко генерации българи, няколко десетки хиляди убити нямат никакво значение. Още по-малко има значение това, че вместо да се поучиш от опита си, да си дадеш сметка, че когато влезеш неопитен от психична позиция в един съюз, това по никакъв начин не оказва помощ бързо да се случват избрани неща. Това отново ще изисква ново потомство. И тези метастази на мислене, което при нашите съседи в Македония е доста по-тежко в сравнение с беше в България, тъй като България въпреки всичко 90-те години имаше доста мощен ентусиазъм към демокрацията. Да, доверчив, само че мощен. Докато там е тъкмо противоположното. Там има един извънредно окопал се, съвсем паразитиращ режим, който е съумял доста сполучливо да изманипулира много хора и да им внуши показа, да ги обърка. Там нещата са толкоз напреднали, че генерации наред ще би трябвало доста уверено да се изправят, с цел да се даде публичност на тези елементи от македонското общество, които в този момент стоят притихнали и уплашени в къщи. Но всички тези неща не влизат в уравнението на нашия мащабномислещ и мащабнодействащ министър председател. Разбира се, всичко това поставям в кавички, развличам се, когато го виждам по какъв начин някак търси контакт, просто да се снима с известните на деня, наподобява като момче, което се лута в Музея на восъчните фигури и се снима със звезди, когато отиде в Брюксел, само че това е различен въпрос. Въпреки всичко това държавно управление се употребява с изключителна поддръжка, такава, каквато в никакъв случай, може би единствено от времето, даже от времето на Съюз на демократичните сили първоначално не е имало към България. И точно тук това би трябвало да е доста значим урок за всички българи и да престанем с това – народът ни бил отговорен и така нататък Един
народ, който е редовно травмиран, не можеш да наричаш умен
Един народ, който редовно е травмиран, в това число от самия себе си, ние продължаваме да замазваме нещата и да не си дадем същинската равносметка. Аз разбирам, че една част от българското общество в този момент сега хапе пръсти и си споделя: „ Абе, какво стана? “ Естествено, те ще го обяснят по най-лесния метод, ще кажат: „ И тези се оказаха маскари “. Не е това методът. Маскари се оказват хората, които отхвърлят да мислят трезво, отхвърлят да слушат, отхвърлят да слушат хората, които са споделили истината, а слушат още веднъж лъжците. Така че няма по какъв начин да стоварим цялата отговорност на политиците, тъй като те излизат от народа. А народът е всеки един от нас персонално. Така че всеки дано да направи бърза профилактика, едно бързо хигиенизиране, което ще му помогне и в други аспекти на живота, уверен съм в това, от време на време мъчително, само че сигурно бъдещето му ще бъде по-добро в сравнение с да продължава да повтаря едни и същи неточности и да задълбочава контузията си. Знаете ли, изборният развой по някакъв чудноват метод наподобява на лечебния развой, който се развива деструктивно зле, в който пациентът тежко се съпротивлява на смяната, на лекуването, и затъва от ден на ден и повече в контузията, акцентира психологът.
25 години се занимавам с неистина, измами, професионално – наблягам, и за мен нямаше подозрение, че тези хора(екипа на Кирил Петков, б.р.) са безспорни лъжци А това, че има хора, които желаят да им имат вяра, желаят – наблягам дебело, желаят да им имат вяра, тъй като обезверено желаят да им имат вяра, защото не желаят да признаят личните си неточности, е едно. Вижте, когато отново споделям, от една страна това е логиката на психиката на сития. От друга страна се появява сериозна външна поддръжка. Да не забравяме тези обстоятелства, които основават чувството за размер. Това е все едно в един непретенциозен по благоприятни условия тим да привлечете две доста съществени международни имена. Няма ли да настъпи еуфория, че нещата ще се случат и ние към този момент ще се подредим по-нагоре в класирането, тъй като непрестанно бяхме по-назад в класирането, въпреки че и в 2020 година толкоз към този момент и медиите се бяха безусловно фалшифицирали, че започнаха да приказват като папагали нещо, което е истината – по „ Евростат “ България като междинен приход беше пред Румъния. Нали Румъния непрестанно ни се даваше като образец, какъв брой сполучлива, какъв брой по този начин. Да, тъй като там в последна сметка взеха верен курс и започнаха да вършат най-малко по евроатлантическите си задължения верните неща. И ги приветствам, за което. За разлика от България, където се събраха към този момент на софрата двете огромни сили и техните проксита у нас. Мисля, че госпожа Херо Мустафа няма да бъде посрещната с овации в Съединени американски щати, споделя Йорданов.
Според него в България има подмолни кръгове, които желаят да объркат евроатлантическата ориентировка на страната и да основат едни инцидентни ситуативни болшинства въз основата на гнева, въз основата на отвращението от това, което са създали. Подобна е била обстановката и с идването на Симеон Сакскобургготски, само че в този момент няма да се появи чудноват политически индивид, ами ще почукат два, които са още по-странни и още по-алчни, и още по-безскрупулни, предвижда психологът.
Разбира се това са „ Възраждане “ и планът на другия „ натовски военачалник “, чието компулсивно държание се харесва доста на българския гласоподавател, т.е., безизразно държание, което те сега четат като спокоен човек на фона на хиперактивността на нашия министър председател. Всички тези неща основават фонови характерности, които ще създадат по този начин, че може да имаме доста по-тежки цивилизационни геополитически последици, единствено поради почтено казано, още веднъж се връщам към литературата, фантазията на някои хора да пораснат. Ще го кажа по този начин и повече няма да разясня. Някои хора би трябвало да схванат, че може да попораснеш по различен метод – морално, интелектуално, културно.
Росен Йорданов дава своя версия и за изхода от комплицираната обстановка: Изходът, в случай че би трябвало да го кажем в този момент, изходът е доста елементарен, само че той си върви към разумния край. А всички тези мантри, приказки по какъв начин щяло да има държавно управление на малцинството и всевъзможни други неща, просто ги забравете, не ги мислете! Не ги мислете. И единственото нещо, което мога да кажа на българските гласоподаватели, е да си напомнят кой какво е приказвал, да си върнат лентата обратно – има интернет, да си върнат кой какви приказки е приказвал, а да не гледат какви ще им ги приказват. Мисля, че е задоволително добър съвет. Да си напомнят кой какво е приказвал и второ, кой какво е приключил, кой какво е правил. Това е най-правилният ориентир. Така че не гледайте, какво ви приказват на последната акция, върнете я, видеата, върнете материалите в интернет и ще видите, кой какви ги е приключил, какви ги е приказвал.
Според Йорданов
сигурно ни чакат избори
Сигурно ще станем очевидци на изключителни прецеденти в нашата политическа процедура, конституционна процедура и така нататък Ние към този момент го имаме – министър-председател, който нарушава Конституцията преди да стане министър-председател, и така нататък Много нови неща се появиха, любопитни, в забавни времена живеем. Но аз няма да се учудя, ако… Онзи ден слушах проф. Киров, който почитам, да споделя, че няма в действителност период за това по кое време да бъдат импортирани оставките в Народното събрание, с цел да бъдат гласувани, за което аз съм съвсем сигурен, че ще бъде един от вероятните разновидности, и то мощно харесван, от сегашния ни министър председател – да се възползва от това нещо, примерно да задържи тези оставки, въпреки че няма да е казус може би това, само че ще ги задържи тези оставки няколко месеца. Не бих се учудил, почтено казано, споделя психологът, само че подчертава, че това ще е мъка, в която няма да няма да издържим доста.
И аз се багра от най-лошото, уповавам се да не се случи, само че същински към този момент, в случай че това се случи, считам, че можем да се върнем още по-назад, в тези незабравими времена, когато Народното събрание беше нападнат. И тогава ще има не просто мятане на домати, ами извинявайте за поетичния край – камъне и дървье. Извинявайте, но за една година 100% да нарасне бензинът и да се вършим, че нищо не се случва, е малко необичайно, прибавя Йорданов.
с изключение на политиците, и специалистите, които излизат в студията, носят мръсно долни дрехи
Ситуацията с разпадащото се управническо болшинство един изцяло натурален развой, както и да го гледаме – и на подмолно, и политологично, и социологично равнище. Но най-много през цялото време трябваше да се обръща повече внимание на логиката на психиката, и освен на самостоятелните характерности на участниците, само че и на груповата динамичност, която се сътвори след сформирането на тази злополучна, не бих я нарекъл коалиция, по-скоро злополучна групичка, която мощно се напъваше да става екип. Те пропуснаха, може би не са били в уроците по логика на психиката задоволително деликатни, само че несъмнено са пропуснали, че още преди 70-80 години огромните мозъци в тази сфера, които са се занимавали с групова динамичност, са споделили, че всяка група преди да стане ефикасен екип минава през няколко етапи, и че тези етапи са доста рискови и могат да неодобряват даже и най-хубавите, и най-мотивираните, и най-сплотените участници в една група преди да се трансформира тя в екип. Това споделя в изявление за Агенция известният психолог Росен Йорданов. Според него в тази ситуация имаме мощна отрицателна мотивация, само че сигурно нямахме такава единодушие.
Всички признаци, които наблюдавахме при групова динамичност, водеха до един безусловно натурален излаз от това. В началото се стартира с леко топене на настройките, т.е., да се опознаят участниците, всички са задоволително сервилни, всички си вършат похвали. След това стартират първите боричкания за систематизиране на неофициалната подчиненост в групата – кой е по-силен, кой е по-влиятелен. След това се появява първото предизвикателство и една доста рискова фаза – етапа на илюзорната единодушие. И по-късно идва най-опасната фаза – фаза на
разпада на илюзиите
за тази единодушие. И в този момент сега сме в нея.
Да, фабриката за илюзии завърши! Може би би трябвало да си напомним тази популярна фраза на нашия заслужен президент за разлика от някои други настоящи президенти, нашият президент Петър Стоянов, който същински беше обединител и същински съдбоносен мъж, който сподели темперамент в сложни времена. Мисля, че думите му още веднъж ни застигнаха, а днешният ден доста стартира да припомня и за времената, в които тя беше изречена, акцентира психологът.
Винаги има огромна игра, по-малка игра и дребна игра. Разбира се, всеобщият фен, който не е изключително сериозен, когато има доста мощна еуфория, има доста мощни думи, бухалки и какви ли още не други неща, ще се разсъни и ще изтрезнее някой ден, само че това следва. Всъщност, се разигра една извънредно странна игра, получи се нещо като съвършена стихия в България. Съчетаха се несъчетаеми ползи на две велики сили. Едната, несъмнено, велика единствено на думи, и повече със скандална известност, само че не толкоз като стопанска система и кадрови капацитет, и локални намеси най-често от проруски олигарси. От една страна, мощният полъх от Америка, американците за мен в присъщ жанр взеха решение, че ще работят корпоративно – те ще дойдат, ще ни кажат кое е вярно, и по логиката на така наречен политика на неизбежното, както техният превъзходен създател Тимъти Снайдър я назовава, споделя Йорданов.
Той подчертава, че в България работи обичайна пета колона и обичайните въздействия на Русия – тук е цялостно с такива хора. Разбира се, като се почне от нашия така наречен мисля, че на всички им стана ясно какъв брой натовски е президентът, който подвигна юмрука и поведе една кохорта от русофили към себе си. Разбира се, той влезе в колаборация краткотрайно с другата мощ. И в това време трябваше да бъдат мощно захранени едни течения, които да излизат от народа, където своя интерес откриха и група познати нам и новоизпечени локални фигури със мощни стопански благоприятни условия. Тази съвършена стихия трябваше да разгроми някогашните ръководещи, да им препише всички несгоди, че всичко стартира с тях и ще свърши с тях, което несъмнено на всеки рационален човек не може да наподобява правилно. И както още веднъж ще повторя, на България може би й трябваше скалпел, а не мачете. Нямаше потребност да режем ръце, крайници, с цел да изстискаме 2-3 гнойни пъпки. И в този смисъл, извинявайте, че употребявам от медицината съпоставения и метафори, само че ми се коства, че доста са правилни. Разбира се, настъпи динамичност и както при всеки превъзходен проект рано или късно и този търпи непредвидени промени и обрати – тези неща бяха добре сготвени, добре премислени първоначално, изглеждаше, че всичко ще се случи, само че не се случи. И в този момент стартира всеки един да си дърпа и да си желае неговото. Г-н Петков, несъмнено, ще направи всичко допустимо да остане на власт, в това число ще наруши още 2-3 пъти Конституцията, в това съм уверен, и ще направи прецеденти, такива, каквито не сме виждали в най-новата си история, единствено и единствено да откри път към постигането на задачата. Разбира се, той като един човек, който както към този момент чухме от неговите досегашни приятели в обединението мисли прагматично, Макрон да завоюва, би трябвало да му осигурим победа, звучи някак разумно. Само че в това уравнение, несъмнено, това е корпоративно мислене, тъй като гледаме на ангро. Разбира се, тук няколко генерации българи, няколко десетки хиляди убити нямат никакво значение. Още по-малко има значение това, че вместо да се поучиш от опита си, да си дадеш сметка, че когато влезеш неопитен от психична позиция в един съюз, това по никакъв начин не оказва помощ бързо да се случват избрани неща. Това отново ще изисква ново потомство. И тези метастази на мислене, което при нашите съседи в Македония е доста по-тежко в сравнение с беше в България, тъй като България въпреки всичко 90-те години имаше доста мощен ентусиазъм към демокрацията. Да, доверчив, само че мощен. Докато там е тъкмо противоположното. Там има един извънредно окопал се, съвсем паразитиращ режим, който е съумял доста сполучливо да изманипулира много хора и да им внуши показа, да ги обърка. Там нещата са толкоз напреднали, че генерации наред ще би трябвало доста уверено да се изправят, с цел да се даде публичност на тези елементи от македонското общество, които в този момент стоят притихнали и уплашени в къщи. Но всички тези неща не влизат в уравнението на нашия мащабномислещ и мащабнодействащ министър председател. Разбира се, всичко това поставям в кавички, развличам се, когато го виждам по какъв начин някак търси контакт, просто да се снима с известните на деня, наподобява като момче, което се лута в Музея на восъчните фигури и се снима със звезди, когато отиде в Брюксел, само че това е различен въпрос. Въпреки всичко това държавно управление се употребява с изключителна поддръжка, такава, каквато в никакъв случай, може би единствено от времето, даже от времето на Съюз на демократичните сили първоначално не е имало към България. И точно тук това би трябвало да е доста значим урок за всички българи и да престанем с това – народът ни бил отговорен и така нататък Един
народ, който е редовно травмиран, не можеш да наричаш умен
Един народ, който редовно е травмиран, в това число от самия себе си, ние продължаваме да замазваме нещата и да не си дадем същинската равносметка. Аз разбирам, че една част от българското общество в този момент сега хапе пръсти и си споделя: „ Абе, какво стана? “ Естествено, те ще го обяснят по най-лесния метод, ще кажат: „ И тези се оказаха маскари “. Не е това методът. Маскари се оказват хората, които отхвърлят да мислят трезво, отхвърлят да слушат, отхвърлят да слушат хората, които са споделили истината, а слушат още веднъж лъжците. Така че няма по какъв начин да стоварим цялата отговорност на политиците, тъй като те излизат от народа. А народът е всеки един от нас персонално. Така че всеки дано да направи бърза профилактика, едно бързо хигиенизиране, което ще му помогне и в други аспекти на живота, уверен съм в това, от време на време мъчително, само че сигурно бъдещето му ще бъде по-добро в сравнение с да продължава да повтаря едни и същи неточности и да задълбочава контузията си. Знаете ли, изборният развой по някакъв чудноват метод наподобява на лечебния развой, който се развива деструктивно зле, в който пациентът тежко се съпротивлява на смяната, на лекуването, и затъва от ден на ден и повече в контузията, акцентира психологът.
25 години се занимавам с неистина, измами, професионално – наблягам, и за мен нямаше подозрение, че тези хора(екипа на Кирил Петков, б.р.) са безспорни лъжци А това, че има хора, които желаят да им имат вяра, желаят – наблягам дебело, желаят да им имат вяра, тъй като обезверено желаят да им имат вяра, защото не желаят да признаят личните си неточности, е едно. Вижте, когато отново споделям, от една страна това е логиката на психиката на сития. От друга страна се появява сериозна външна поддръжка. Да не забравяме тези обстоятелства, които основават чувството за размер. Това е все едно в един непретенциозен по благоприятни условия тим да привлечете две доста съществени международни имена. Няма ли да настъпи еуфория, че нещата ще се случат и ние към този момент ще се подредим по-нагоре в класирането, тъй като непрестанно бяхме по-назад в класирането, въпреки че и в 2020 година толкоз към този момент и медиите се бяха безусловно фалшифицирали, че започнаха да приказват като папагали нещо, което е истината – по „ Евростат “ България като междинен приход беше пред Румъния. Нали Румъния непрестанно ни се даваше като образец, какъв брой сполучлива, какъв брой по този начин. Да, тъй като там в последна сметка взеха верен курс и започнаха да вършат най-малко по евроатлантическите си задължения верните неща. И ги приветствам, за което. За разлика от България, където се събраха към този момент на софрата двете огромни сили и техните проксита у нас. Мисля, че госпожа Херо Мустафа няма да бъде посрещната с овации в Съединени американски щати, споделя Йорданов.
Според него в България има подмолни кръгове, които желаят да объркат евроатлантическата ориентировка на страната и да основат едни инцидентни ситуативни болшинства въз основата на гнева, въз основата на отвращението от това, което са създали. Подобна е била обстановката и с идването на Симеон Сакскобургготски, само че в този момент няма да се появи чудноват политически индивид, ами ще почукат два, които са още по-странни и още по-алчни, и още по-безскрупулни, предвижда психологът.
Разбира се това са „ Възраждане “ и планът на другия „ натовски военачалник “, чието компулсивно държание се харесва доста на българския гласоподавател, т.е., безизразно държание, което те сега четат като спокоен човек на фона на хиперактивността на нашия министър председател. Всички тези неща основават фонови характерности, които ще създадат по този начин, че може да имаме доста по-тежки цивилизационни геополитически последици, единствено поради почтено казано, още веднъж се връщам към литературата, фантазията на някои хора да пораснат. Ще го кажа по този начин и повече няма да разясня. Някои хора би трябвало да схванат, че може да попораснеш по различен метод – морално, интелектуално, културно.
Росен Йорданов дава своя версия и за изхода от комплицираната обстановка: Изходът, в случай че би трябвало да го кажем в този момент, изходът е доста елементарен, само че той си върви към разумния край. А всички тези мантри, приказки по какъв начин щяло да има държавно управление на малцинството и всевъзможни други неща, просто ги забравете, не ги мислете! Не ги мислете. И единственото нещо, което мога да кажа на българските гласоподаватели, е да си напомнят кой какво е приказвал, да си върнат лентата обратно – има интернет, да си върнат кой какви приказки е приказвал, а да не гледат какви ще им ги приказват. Мисля, че е задоволително добър съвет. Да си напомнят кой какво е приказвал и второ, кой какво е приключил, кой какво е правил. Това е най-правилният ориентир. Така че не гледайте, какво ви приказват на последната акция, върнете я, видеата, върнете материалите в интернет и ще видите, кой какви ги е приключил, какви ги е приказвал.
Според Йорданов
сигурно ни чакат избори
Сигурно ще станем очевидци на изключителни прецеденти в нашата политическа процедура, конституционна процедура и така нататък Ние към този момент го имаме – министър-председател, който нарушава Конституцията преди да стане министър-председател, и така нататък Много нови неща се появиха, любопитни, в забавни времена живеем. Но аз няма да се учудя, ако… Онзи ден слушах проф. Киров, който почитам, да споделя, че няма в действителност период за това по кое време да бъдат импортирани оставките в Народното събрание, с цел да бъдат гласувани, за което аз съм съвсем сигурен, че ще бъде един от вероятните разновидности, и то мощно харесван, от сегашния ни министър председател – да се възползва от това нещо, примерно да задържи тези оставки, въпреки че няма да е казус може би това, само че ще ги задържи тези оставки няколко месеца. Не бих се учудил, почтено казано, споделя психологът, само че подчертава, че това ще е мъка, в която няма да няма да издържим доста.
И аз се багра от най-лошото, уповавам се да не се случи, само че същински към този момент, в случай че това се случи, считам, че можем да се върнем още по-назад, в тези незабравими времена, когато Народното събрание беше нападнат. И тогава ще има не просто мятане на домати, ами извинявайте за поетичния край – камъне и дървье. Извинявайте, но за една година 100% да нарасне бензинът и да се вършим, че нищо не се случва, е малко необичайно, прибавя Йорданов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ