Оплождането „ин витро” (на латински: in vitro – „в стъкло“),

Оплождането „ ин витро” (на латински: in vitro – „ в стъкло “), постоянно наричано „ в епруветка “, е тип асистирана репродуктивна технология (АРТ). Това е развой, при който се прави оплождане на една или няколко яйцеклетки отвън тялото на дамата, като по-късно получените ембриони се връщат в матката. Ин витро оплождането е главен способ за лекуване на неплодородие (стерилитет), когато останалите АРТ (например вътрематочна инсеминация и др.) не дават резултат. Процесът включва хормонално управление на овулацията, приемане на яйцеклетки и сперматозоиди, и слагането им дружно в течна среда за сперматозоидите да оплодят яйцеклетките. След това оплодените яйцеклетки (зиготи) се връщат в матката на пациентката с желание да се реализира сполучлива бременност. Методът е създаден от английския академик Робърт Едуардс, като първото бебе, заченато ин витро, Луиз Браун, се ражда на 25 юли 1978 година
За великото си достижение, дало късмет на милиони бездетни двойки по света да имат лични деца, Робърт Едуардс получава Нобелова премия по медицина за 2010 година
Първата сполучлива ин витро бременност е реализирана през 1977 година във Англия, където доктор Ричард Едуардс и доктор Патрик Степто - двамата първооткриватели, ползват метода на двойката Лесли и Джон Браун, които нямат деца в продължение на 9 години заради запушени фалопиеви тръби. С помощта на лапароскопски уреди доктор Степто съумява да получи годна яйцеклетка от яйчниците на дамата, която по-късно е оплодена със сперматозоидите на брачна половинка ѝ и върната назад в матката, където се вгради сполучливо. Така първото „ бебе в епруветка” - Луиз Браун, се появява на бял свят с цезарово сечение на 25 юли 1978 година, в болница в Олдъм, близо до Манчестър, Англия.