Кривото огледало на олигарха Прокопиев
Опитът за лепване на следващото леке върху страната ни посредством абсурден “Доклад за медийната среда в България ”, направен от “Международния институт за пресата ” и финансиран от Европейската комисия освен че се проваля, поради подвеждането на институциите, (не за първи път), само че и се връща като бумеранг върху основателите от Разградския олигархично-медиен кръг.
Горкият рев, търсенето на състрадателност и поддръжка от Брюксел с опорките “ние сме положителните ”, а “те са неприятните ” по тази причина са “срещу нас ”, не са единствено евтини интриги, поомръзнали на обществото, само че са на първо място част от арогантното с години държание на властолюбци, поради които преходът бе избран като престъпен.
-->
Проблемът обаче не е в “чудото за три дни ”, което на европейско равнище ще се разсее и отмине, а в непрекъснатото подкопаване на демократизацията на страната ни, зад което има само блян посредством политическо въздействие да се реализира персонално облагодетелстване. Оклеветяването посредством жонглиране с предишното се трансформира в главен метод. Правеха го и го вършат с тепегьозлук, затваряйки си очите, че те самите са били деятелен участник, освен това подкрепян от кръгове, които се възползваха от позициите си в някогашния комунистически тоталитарен режим, с цел да присвоят принадлежащото на народа.Освен че “крадецът вика дръжте крадеца ”, те се показват и като жертви на всички останали медии с оня зов от сатирата “Златния телец “ на Илф и Петров “Бият Паниковски ”.
Създаването на пушилка на европейско равнище не е нищо повече от това прикритие за техните политически протежета, зад което стоят същинските им лица, обсъждащи “черния лебед ” и по какъв начин да ползват “бухалки ”. Никакъв блян за промени, посредством политическа смяна, а “стани, с цел да седна ”, както е споделил народа. С удивителна безпардонност развиват опорката за “завладяната ” страна и със смайващо самочувстние се прогласяват за “свободни ” и “независими ” медии, преследвани от “политизирани ” прокурори.
Откриват “топлата вода ” със саморазобличаващи изказвания, че “корупцията на политиката ” и медиите вървят ръка за ръка. Нима различен, а не техният олигарх Иво Прокопиев се хвалеше, че той държи мейнстрийма в страната?
Дамгосването от позицията “ние ” и “те ”, като че ли Разградският олигархичен кръг единствен съществува и печели, съгласно правила, нямащи общо с посткомунистическия тоталитарен модел, е срамно не поради употребяваните квалификации, а поради самодостатъчността на изразителите им, обидна за всички, които не са от тяхното свърталище или обслужващия ги политически антураж. И както преди, по този начин и в този момент се вършат на “умрели лисици ”, сякаш в никакъв случай не са били директни участници във властта от зората на демокрацията, разгръщайки мощта си по време на ръководството на Иван Костов и в още няколко държавни управления по-късно, чак до последните ръководства, претърпели индикативен провал.
Докладът в действителност се пробва да извади “скелети от дрешника ”, измислени от тези техни политически маши, които по времето на синьото ръководство в края на предишния век, бяха наречени “агнешки главички ”, поради ешмедеметата, които си проведоха, редейки бизнес аферите, които през днешния ден някои от същите герои, се пробват да припишат на други. Ваденето на призраците е ловко гарнирано с “индекси на корупция ”, “системи от пушек и огледала ”, “нямаме подозрения ”, както и приписването на заслуги в изваждането нескрито на основаните от тях измислени “врагове ”.
Предпоставяне на несъществуващи тези, върху които се гради кулата на враждебно настроените против тяхното рекетьорство, би трябвало да оправдае освен аферите им, само че и да изпере подмолните им доноси до европейски институции и партньорски страни. Трябваше да мине време там да схванат, че представящите за “техни кучета ”, са обикновенни доносници, които употребяват клеветите като сапун за измиване на нечистите си съвести. Изобщо няма да разясняваме тези от тях, които се оказаха и доносници на Държавна сигурност от времето на комунистическия режим.
Няма да се стопираме и кои от тях са наследници на партийните бонзи от същия режим. Но е реалност, че огромна част от тях бяха конфигурирани от манипулаторите на прехода в десните редици. И ловко, и до през днешния ден, не престават да се подвизават като борци за народна власт.Добре е да се обърне внимание, че борбата на този кръг продължава и откакто нарочените за врагове продадоха медиите си.
Сега негодуванието е против прекомерното многото медии притежавани от фирмите, чиято благосъстоятелност са Народоосвободителна въстаническа армия ТВ и bTV. Протестират и против всяка смяна в законодателството, която може да изсветли парите, с които се устоят. Тоест ставаме очевидци още веднъж на кривото огледало – всичко, което заплашва техния монопол, е против демократичните правила. Или - против “медийния плурализъм ”, клишето, което те обичат да развяват.
В същото време не се двоумят да търсят благоприятни условия за настаняването на техни хора във водещи малките екрани, както излиза наяве от гневната борба за отстраняването на настоящия шеф на Националната телевизия.Никак не е мъчно да се проследят неуспехите на техните проксита на най-високо равнище в ръководството на страната – изключително впечатляващи са през последните години.
Техният министър на правораздаването по времето на едно от държавните управления на ГЕРБ, вместо да ремонтира правосъдната система, както се бе заканил, стана печално прочут с нищоправенето и писането на доноси до Брюксел, поради което бе и уволнен.Няма да се стопираме на гафовете на шумно провалилия се държавен екип от “Продължаваме смяната ”. Те бяха просторно коментирани. Само ще отбележим оня план за акумулатори на стойност един милиард, който се опитваха да вкарат в Плана за възобновяване и развиване. Още при споменаването му, се обясни че е квалифициран от олигархичния кръг. И добре, че балонът на четворната им коалиция се спука, с цел да има късмет за животоспасяващо държавно управление след идните избори. И най-после дано им напомним нещо, което го няма в следващия донос: пропуснали са отбележат, че медийната среда се трансформира толкоз бързо, че към този момент не е допустимо да прикриват мизериите си. Те лъсват още преди даже да са ги осъществили. И когато има опция обществеността да се запознае с тях, се вижда какъв брой бездарни са доносите им, а от самодостатъчността, която вони от тях, се схваща в какво тресавище живеят.
А лустрото на псевдодемократи е единствено един капан за наивници. Но и редиците на заблудилите се понижават, както се вижда от неуспехите, които следват един след различен. Изобщо не се съмняваме, че кранчетата за тяхното облагодетелстване ще бъдат прекратени от европейските донори. Не единствено тъй като този, който дава пари, не обича да бъде лъган, а тъй като правилата на цивилизования свят са други. В тях нямат място провинциални хитреци, трансформирали медийното рекетьорство в оръжие против европейското единение.
Горкият рев, търсенето на състрадателност и поддръжка от Брюксел с опорките “ние сме положителните ”, а “те са неприятните ” по тази причина са “срещу нас ”, не са единствено евтини интриги, поомръзнали на обществото, само че са на първо място част от арогантното с години държание на властолюбци, поради които преходът бе избран като престъпен.
-->
Проблемът обаче не е в “чудото за три дни ”, което на европейско равнище ще се разсее и отмине, а в непрекъснатото подкопаване на демократизацията на страната ни, зад което има само блян посредством политическо въздействие да се реализира персонално облагодетелстване. Оклеветяването посредством жонглиране с предишното се трансформира в главен метод. Правеха го и го вършат с тепегьозлук, затваряйки си очите, че те самите са били деятелен участник, освен това подкрепян от кръгове, които се възползваха от позициите си в някогашния комунистически тоталитарен режим, с цел да присвоят принадлежащото на народа.Освен че “крадецът вика дръжте крадеца ”, те се показват и като жертви на всички останали медии с оня зов от сатирата “Златния телец “ на Илф и Петров “Бият Паниковски ”.
Създаването на пушилка на европейско равнище не е нищо повече от това прикритие за техните политически протежета, зад което стоят същинските им лица, обсъждащи “черния лебед ” и по какъв начин да ползват “бухалки ”. Никакъв блян за промени, посредством политическа смяна, а “стани, с цел да седна ”, както е споделил народа. С удивителна безпардонност развиват опорката за “завладяната ” страна и със смайващо самочувстние се прогласяват за “свободни ” и “независими ” медии, преследвани от “политизирани ” прокурори.
Откриват “топлата вода ” със саморазобличаващи изказвания, че “корупцията на политиката ” и медиите вървят ръка за ръка. Нима различен, а не техният олигарх Иво Прокопиев се хвалеше, че той държи мейнстрийма в страната?
Дамгосването от позицията “ние ” и “те ”, като че ли Разградският олигархичен кръг единствен съществува и печели, съгласно правила, нямащи общо с посткомунистическия тоталитарен модел, е срамно не поради употребяваните квалификации, а поради самодостатъчността на изразителите им, обидна за всички, които не са от тяхното свърталище или обслужващия ги политически антураж. И както преди, по този начин и в този момент се вършат на “умрели лисици ”, сякаш в никакъв случай не са били директни участници във властта от зората на демокрацията, разгръщайки мощта си по време на ръководството на Иван Костов и в още няколко държавни управления по-късно, чак до последните ръководства, претърпели индикативен провал.
Докладът в действителност се пробва да извади “скелети от дрешника ”, измислени от тези техни политически маши, които по времето на синьото ръководство в края на предишния век, бяха наречени “агнешки главички ”, поради ешмедеметата, които си проведоха, редейки бизнес аферите, които през днешния ден някои от същите герои, се пробват да припишат на други. Ваденето на призраците е ловко гарнирано с “индекси на корупция ”, “системи от пушек и огледала ”, “нямаме подозрения ”, както и приписването на заслуги в изваждането нескрито на основаните от тях измислени “врагове ”.
Предпоставяне на несъществуващи тези, върху които се гради кулата на враждебно настроените против тяхното рекетьорство, би трябвало да оправдае освен аферите им, само че и да изпере подмолните им доноси до европейски институции и партньорски страни. Трябваше да мине време там да схванат, че представящите за “техни кучета ”, са обикновенни доносници, които употребяват клеветите като сапун за измиване на нечистите си съвести. Изобщо няма да разясняваме тези от тях, които се оказаха и доносници на Държавна сигурност от времето на комунистическия режим.
Няма да се стопираме и кои от тях са наследници на партийните бонзи от същия режим. Но е реалност, че огромна част от тях бяха конфигурирани от манипулаторите на прехода в десните редици. И ловко, и до през днешния ден, не престават да се подвизават като борци за народна власт.Добре е да се обърне внимание, че борбата на този кръг продължава и откакто нарочените за врагове продадоха медиите си.
Сега негодуванието е против прекомерното многото медии притежавани от фирмите, чиято благосъстоятелност са Народоосвободителна въстаническа армия ТВ и bTV. Протестират и против всяка смяна в законодателството, която може да изсветли парите, с които се устоят. Тоест ставаме очевидци още веднъж на кривото огледало – всичко, което заплашва техния монопол, е против демократичните правила. Или - против “медийния плурализъм ”, клишето, което те обичат да развяват.
В същото време не се двоумят да търсят благоприятни условия за настаняването на техни хора във водещи малките екрани, както излиза наяве от гневната борба за отстраняването на настоящия шеф на Националната телевизия.Никак не е мъчно да се проследят неуспехите на техните проксита на най-високо равнище в ръководството на страната – изключително впечатляващи са през последните години.
Техният министър на правораздаването по времето на едно от държавните управления на ГЕРБ, вместо да ремонтира правосъдната система, както се бе заканил, стана печално прочут с нищоправенето и писането на доноси до Брюксел, поради което бе и уволнен.Няма да се стопираме на гафовете на шумно провалилия се държавен екип от “Продължаваме смяната ”. Те бяха просторно коментирани. Само ще отбележим оня план за акумулатори на стойност един милиард, който се опитваха да вкарат в Плана за възобновяване и развиване. Още при споменаването му, се обясни че е квалифициран от олигархичния кръг. И добре, че балонът на четворната им коалиция се спука, с цел да има късмет за животоспасяващо държавно управление след идните избори. И най-после дано им напомним нещо, което го няма в следващия донос: пропуснали са отбележат, че медийната среда се трансформира толкоз бързо, че към този момент не е допустимо да прикриват мизериите си. Те лъсват още преди даже да са ги осъществили. И когато има опция обществеността да се запознае с тях, се вижда какъв брой бездарни са доносите им, а от самодостатъчността, която вони от тях, се схваща в какво тресавище живеят.
А лустрото на псевдодемократи е единствено един капан за наивници. Но и редиците на заблудилите се понижават, както се вижда от неуспехите, които следват един след различен. Изобщо не се съмняваме, че кранчетата за тяхното облагодетелстване ще бъдат прекратени от европейските донори. Не единствено тъй като този, който дава пари, не обича да бъде лъган, а тъй като правилата на цивилизования свят са други. В тях нямат място провинциални хитреци, трансформирали медийното рекетьорство в оръжие против европейското единение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ