Примирието в Сирия само засили огъня
Операцията по прочистването на Източна Гута стартира: Западът се задавя от благородно отвращение за жертвите на цивилните жители. Руско-иранската коалиция се пази, че удрят единствено по терористите. Повтаря се огледален облик на бойните дейности в Мосул и Ракка. Липса на политическа конспирация, въобще досада. Отсега е ясно, че терористите в анклава ще предадат тежките си оръжия и ще заминат за Идлиб. Затова е по-интересно какво става в Северозападна Сирия. Идлиб, ах този Идлиб!
В залисията към Източна Гута остана неусетно, че кюрдите след своите трагични съмнения в жанр Хамлет „ To be, or not to be” се отхвърлиха да дават територията си на Башар Асад. „ Свободната сирийска армия” обаче не загуби време и извърши няколко сполучливи офанзиви против кюрдите.
Дори незадълбочен взор върху картата на района демонстрира, че на процедура целият кантон Африн е в турско обграждане и единствено в крайния юг има досег със сирийската войска. Не е огромен, само че постоянно при потребност може да влезе в деяние, тъй като силите на кюрдите се изцеждат и те непрестанно по малко се свиват към центъра на региона.
Впрочем и дейностите на турската войска не впечатляват с обсег и увереност. Според коментатори, царува традиционност в дейностите, едва ниво на взаимоотношение на бойното поле, колебливост в управлението на интервенцията, очевидни провали в тактическата подготовка на главните настоящи сили („ Свободната сирийска армия”).
Повтаря се като гротеска мотаенето при завладяването на Ал-Баб. Като се следи какво става към Източна Гута, то самичък се натрапва изводът какъв брой е напреднала Сирийската войска през последната година.
Въпреки това кюрдите надали ще спасят обстановката със своето политическо късогледство. Всичко е въпрос на не доста време.
Големият проблем за всички играчи в района е Идлиб. Анкара употребява разгрома на „ Ан-Нусра” от протурските „ опозиционери” и се пробва да поеме лидерската роля в провинцията. Боевете към момента не са стихнали и няма дефинитивни резултати, само че те са предрешени. След това ще влезе в ролята си совалковата дипломация сред Анкара, Техеран и Москва. На Дамаск може да се падне ролята на крупието, а Тел Авив да бъде по-скоро наблюдаващ.
След военното проваляне в Източна Гута и взимане под надзор на провинция Идлиб, руско-турско-иранската коалиция към този момент ще може да пристъпи към идната част от проекта за „ сирийското урегулиране” – мирна „ конференция на народите на Сирия”. След нейното довеждане докрай ще има солидни причини за нахлуване против проамериканската „ демократична коалиция” и на Вашингтон няма да му е по никакъв начин елементарно.
За кюрдите не стана дума, само че те надали ще изпитват ориста до безспир с „ проба-грешка”. И за ориста на Башар Асад не стана дума, само че както споделил в миналото един български стихотворец преди да падне покосен от залпа на патроните „ Какво значи тук някаква си персона?”
Редакция БЛИЦ
В залисията към Източна Гута остана неусетно, че кюрдите след своите трагични съмнения в жанр Хамлет „ To be, or not to be” се отхвърлиха да дават територията си на Башар Асад. „ Свободната сирийска армия” обаче не загуби време и извърши няколко сполучливи офанзиви против кюрдите.
Дори незадълбочен взор върху картата на района демонстрира, че на процедура целият кантон Африн е в турско обграждане и единствено в крайния юг има досег със сирийската войска. Не е огромен, само че постоянно при потребност може да влезе в деяние, тъй като силите на кюрдите се изцеждат и те непрестанно по малко се свиват към центъра на региона.
Впрочем и дейностите на турската войска не впечатляват с обсег и увереност. Според коментатори, царува традиционност в дейностите, едва ниво на взаимоотношение на бойното поле, колебливост в управлението на интервенцията, очевидни провали в тактическата подготовка на главните настоящи сили („ Свободната сирийска армия”).
Повтаря се като гротеска мотаенето при завладяването на Ал-Баб. Като се следи какво става към Източна Гута, то самичък се натрапва изводът какъв брой е напреднала Сирийската войска през последната година.
Въпреки това кюрдите надали ще спасят обстановката със своето политическо късогледство. Всичко е въпрос на не доста време.
Големият проблем за всички играчи в района е Идлиб. Анкара употребява разгрома на „ Ан-Нусра” от протурските „ опозиционери” и се пробва да поеме лидерската роля в провинцията. Боевете към момента не са стихнали и няма дефинитивни резултати, само че те са предрешени. След това ще влезе в ролята си совалковата дипломация сред Анкара, Техеран и Москва. На Дамаск може да се падне ролята на крупието, а Тел Авив да бъде по-скоро наблюдаващ.
След военното проваляне в Източна Гута и взимане под надзор на провинция Идлиб, руско-турско-иранската коалиция към този момент ще може да пристъпи към идната част от проекта за „ сирийското урегулиране” – мирна „ конференция на народите на Сирия”. След нейното довеждане докрай ще има солидни причини за нахлуване против проамериканската „ демократична коалиция” и на Вашингтон няма да му е по никакъв начин елементарно.
За кюрдите не стана дума, само че те надали ще изпитват ориста до безспир с „ проба-грешка”. И за ориста на Башар Асад не стана дума, само че както споделил в миналото един български стихотворец преди да падне покосен от залпа на патроните „ Какво значи тук някаква си персона?”
Редакция БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ