Операция Раздробяващ фактор“ най-вероятно не говори нищо на повечето съвременни

Операция „ Раздробяващ фактор “ най-вероятно не приказва нищо на множеството модерни читатели. Това не е изненада, изключително откакто видим, че е бил дейна сред 40-те и 50-те години на предишния век. Периодът е прочут с лов на вещици и търсенето на най-различни последователи на комунистическата партия. Джоузеф Макарти е ангажиран с проучването на всички интензивности в подривните американски комитите – неговата задача е да локализира феновете на крайната лява концепция.

Едгар Хувър се насочва в една друга територия и има още по-очарователна задача. Той преследва комунисти в страната и такива, които са обвинени в подривна активност, като срещата с ФБР се счита за една от най-неприятните за интервала. Какво остава за Централно разузнавателно управление на САЩ? След като постоянно са се считали за бандата некадърни служители на реда – това най-малко е мнението на ФБР – вземат решение да продължат лова, само че фокусът им да е ориентиран към страните в Европа и по-точно – тези в Източния блок.

Операцията „ Раздробяващ фактор “ води до ареста на стотици хиляди членове на комунистическата партия. Голяма част от тях са хванати в България, Чехословакия, Източна Германия, Унгария и Полша. Задържаните нямат никаква виновност, само че Централно разузнавателно управление на САЩ съумява да сътвори толкоз доста конспирации, че никой даже не си губи времето в подозрения.

Новата власт избира да не ревизира, а непосредствено да разстрелва, поставяйки нов връх по изтезания в спокойно време. Според данни на Централно разузнавателно управление на САЩ, множеството комунисти – да приемем към 90% от тях – нямат безусловно никаква виновност, само че тъй като нямат даже правото да се оправдаят, резултатът е явен.

И всичко това е допустимо благодарение на единствено трима души. Бивш чиновник в американския департамент, който по-късно се оказва руски разузнавач, един от най-високите рангове на полската партия и предстоящ Централно разузнавателно управление на САЩ шеф, който търси метод да отмъсти на първия. Това може да звучи като доста специфичен латино сериал, само че в идващите редове ще разберем, че най-големият болшевик, виновен за поробването на Източна Европа, не е руснак, а американец.

Ноел Фийлд се ражда в Лондон през 1904 година в семейство на зоолог-американец и майка-журналист. Бащата работи в Цюрих, до момента в който майката се мести в Съединени американски щати през 1921 година единствено с Ноел, защото бащата умира през 1921 година Фийлд получава докторска степен по политически науки през 1926 година в Харвард и се дами за Херта Катарина Вайзер – германка, с която се среща в Швейцария една година по-рано.

Ноел и Херта

Херта няма нищо срещу да последва американеца. Това е верен избор, въпреки всичко Ноел ще получи влиятелна работа в държавните институции. Описван е като ослепителен и безсънен юноша, човек с сполучливо семейство и още по-бляскаво бъдеще. Единственият проблем е, че Фийлд не признава своите връзки с комунизма.

Нямал е никакви контакти с лявото придвижване, той се радикализира напълно самичък и считал, че светът е неправдив против анархисти като Николо Соко и Бартоломей Ванчети. Хърбърт Хувър е бил задоволително нечовечен като президент против бойците, които надигат глас след Голямата меланхолия – Фийлд упреква капиталистите за нея и тъкмо затова избира левицата за водеща мощ.

Друга отрова в душата му ще е нещастието на Първата Световна война, която оставя Европа дълго време на колене. Неговото най-голямо разбиране е, че Съюз на съветските социалистически републики предлага доста повече вяра от Съединени американски щати и обича мира – детайл, който и до през днешния ден продължава да разсънва подозрения. Пропагандата наподобява изключително розова, само че нищо повече. Най-голямата неточност на Централно разузнавателно управление на САЩ ще е фактът, че някой кани Ноел в шпионските игри. Започва да се социализира с комунисти и други писатели на комунистически вестници, той самият ще написа за някои издания под псевдоним, само че в никакъв случай няма да върви на дейни събития.

Появата на един обещаващ младеж за идеята ще докара до още една значима стъпка – вербуването. Докато е в университета, Ноел ще се срещне с другар от детството – Лорънс Дъган. Двамата споделят едни и същи хрумвания, а по-късно стартират да работят като сътрудници за Москва. През 30-те години Ноел се среща с Хеде Гюмперт – немски сътрудник, работещ за комунистическата партия. Именно тя ще го накара да се включи във високите кръгове на тази рискова игра. Фийлд е толкоз прочут, че даже Алгер Хис (друго величие от комунистическите агенти) предлага да го вербува. Активната работа ще бъде сред Фийлд и Гюмперт.

Първото публично работно място е получено през 1936 година и Ноел е изпратен в ОН в Женева. В началото работи в Швейцария върху стратегия за разоръжаване, само че по-късно се мести в Испания, където Франциско Франко води военна акция против демократично определеното анархо-социалистическо държавно управление на Мануел Азана.

Фийлд ще управлява цялата интернационална интервенция за приемането на бежанци, а по-късно ще се трансферира в отдела за следствие. Ноел ще е зает с връщането на комунистите, които са се сражавали в тази борба. Победата на Испания ще го накара да се насъска още повече против нацистите, а това ще докара и поддръжка на алтернативата – комунистите. Загубата го кара да се почувства предаден и да реши, че ОН просто не работи. Втората специалност ще бъде в Американското общество по взаимопомощ и доставки.

Изпратен е в Марсилия и дружно с Херта ще оказва помощ на комунисти, евреи и други анти-нацисти. След рухването на Франция през 1942 година ще открием, че Ноел към този момент е отпътувал за Цюрих и продължава да работи в новата си специалност под прикритие. Веднага след завръщането си в Съединени американски щати, той ще потърси контакт с Алън Дюлс, който работи в стратегическите служби и се бори за поста – шеф в Централно разузнавателно управление на САЩ.

Централно разузнавателно управление на САЩ картата на Алън Дюлс

Съветски сътрудник и американски разузнавач няма да се срещат толкоз постоянно в историята, само че тяхното другарство има позитив. Фийлд желае да получи помощ за бежанците, до момента в който Дюлс се надява, че връзките с комунистите могат да оказват помощ за изстискването на по-сериозна информация. Двамата се прегръщат в един двуличен танц, само че Дюлс се оказва по-големият простак. Той продължава да счита, че помощта му е оправдана, само че в това време Фийлд бере своите плодове и съумява да обезврежда всички шансове на запада за интервенция в Източния блок.

Балканите са инфектирани с помощта на неговата добра работа. Фийлд употребява имената на сътрудници, които да оказват помощ за нашествието в Европа, всички до един са комунисти и не просто не работят за Съединени американски щати, те съумяват да приготвят почвата за съветската войска и по този начин да отстраняват всички шансове за съответна интервенция. Това е индивидът, който ще изиска пари за основаването на комунистически вестник с името „ Нова Германия “. Същият ще бъде формалният вестник на Източна Германия до края на съществуването ѝ.

Алън Дюлс се оказва най-големият простак на Централно разузнавателно управление на САЩ и потвърждава ясно и тъкмо, че това ръководство заслужава прякора си – тайфа некадърни служители на реда. Фийлд няма да се спре, той ще продължи да изпраща комунистически бежанци в Източна Европа и след войната. Не се тормози, че прави държавна измяна като оказва помощ, неговата съществена задача е да асистира на света да се отърве от капиталистите.

Едва ли се е интересувал, че действително обрича половин Европа на гонения и гнет. Заслепен от съкровената си дивотия, той продължава своята идея. Най-вероятно ФБР щяха да извършат неофициалната екзекуция още през 40-те години, само че уви. По същото време ще открием, че полския министър на държавна сигурност – Йозеф Святло е предал личната си страна и се стреми да избяга във Англия или Съединени американски щати.

Първият му опит да избяга в Полша във Англия е през 1948 година Дюлс знае тази информация, само че тъй като ще става шеф, един подобен кадър ще е от голяма изгода, по тази причина подрежда на Йозеф да си седи на мястото и да предава информация. Полякът оказва помощ, само че най-верният му сътрудник – Тибор Шзони ще бъде хванат единствено месеци след отхвърли. Святло вижда една добра опция да избяга, а също така към този момент знае, че Фийлд и Дюлс спят в едно легло още от войната.

Цялата комунистическа партия на Източна Европа познава делата на Ноел, прочее с малко повече напор, той най-вероятно щеше да е комплициран на портрет до Ленин и Сталин. Святло осъзнава, че има единствено един вид за деяние – вместо да бяга, може просто да хвърли Фийлд в огъня и да се любува на протичащото се. Йозеф се среща с Дюлс и стартира да изяснява какъв е проектът му, споделя по какъв начин желае да разтресе цялата основа на Източния блок. Първата жертва на Йозеф ще е полски министър на обществената сигурност – Якоб Берман. Докато двамата дебатират тематиките, американците към този момент знаят, че Фийлд е болшевик, а неговата обичана Хеде въобще не е чиста. ФБР съумява да залови първо нея и след разпитите ѝ излиза наяве, че Фийлд е сътрудник.

Преди да бъде хванат, той взема решение да бяга в Прага, където чака, че ще стане формален член на комунистическата партия, другата му вяра е, че може да бъде сътрудник на левицата в американски вестник. Опитите да си откри работа ще доведат до най-голямото му проваляне, както и това на доста други хора.

Святло споделя  тактиката си на Дюлс и декларира, че може да смъкна Фийлд, а по-късно и Бърман, както и всеки различен, който е имал отношение с тях, Дюлс дава отговор, че ще се любува на всяко едно деяние. Сега е неговото време да се възползва от издънките на Ноел. При добре свършена работа, параноята ще е толкоз огромна, че този режим няма да издържи дълго.

Фийлд е задържан в Прага през май 1949 година и изпратен в Будапеща, където да оказва помощ с следствието и делата. Докато е в пандиза, минава през огромно количество мъчения и пердах. Съпругата и двете му дъщери ще изчезнат в Прага, като никой не знае какво се е случило с тях.

Радикализираният американец стартира да пее като славей и разкрива имената на всички, които е изпратил в Източна Европа. Казаните имена следват същата орис. Арестуваните стартират да упрекват всеки, обричайки го на същата тъга. Реакцията от арести, каузи и изтезания минава всички типове граници и слага нов връх.

Йозеф Святло

Планът на Йозеф и Дюлс работи безпогрешно, двамата злоупотребяват толкоз доста, че най-после е разумно някой да се досети за зеления хайвер. Операцията им се популяризира през целия Източен блок. Само в Чехословакия са задържани повече от 169 хиляди души – това са към 10% от цялата партия.

Екзекуциите са доста, само че гибелта на всички останали в пандиза е задоволителна, с цел да се нанесе вреда. След като единствено Йозеф още не е затворен, неговата първа работа е да избяга в Съединени американски щати през Западен Берлин през 1953 година

Бягството му ще заяви на комунистите, ч всичко е било голям блъф, само че гробовете към този момент са цялостни. Фийлд е освободен след 5 години. Той в никакъв случай не проговаря за отношението на неговите мъчители, най-малко не го прави обществено. Съпругата и децата му също са в затвор, като са пуснати и получават политическо леговище в Будапеща.

Ноел Фийлд умира през 1970 година Той умерено може да се счита за безспорната отрова на Европа, отгледана благодарение на Централно разузнавателно управление на САЩ.  Политическите му убеждения и желанието да се счита за избавител на света, публично водят до години в репресии и мъчения, той самият е вярвал в красивата реклама, само че не и в истината.