ИИ-мозъчните импланти могат да застрашат психическата неприкосновеност на хората, така че ООН настоява за строги правителствени регулации
Организация на обединените нации изрази угриженост по отношение на напредъка на невротехнологиите, които са евентуално нездравословни за хората и по-специално имплантирането на AI-чипове в човешкия мозък. Тази технология може да наруши психическата дискретност на хората, давайки на AI достъп до техните мисли и способността за манипулиране на мозъчните механизми. Ето за какво е належащо деликатно държавно контролиране на тази сфера.
„ Това е като да поставиш невротехнологиите върху стероиди “ — сподели Мариаграция Скуициарини (Mariagrazia Squicciarini), икономист в Организация на обединените нации по въпросите с образованието, науката и културата.
Тъй като AI се уголемява в региона на невротехнологиите, той ще се нуждае от държавна регулация. Според Габриела Рамос, помощник-генерален шеф на ЮНЕСКО за обществените и филантропични науки, тази технология има широкообхватни и евентуално нездравословни благоприятни условия. „ Ние сме на път към свят, в който логаритмите са в положение да дешифрират умствените процеси на хората и непосредствено да манипулират мозъчните механизми, които са в основата на техните планове, страсти и решения “ — сподели Рамос.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш (Antonio Guterres) счита, че тази технология се развива с голяма скорост и макар че може да промени живота на човек към по-добро, нейното практическо използване може да има и неприятни последствия. Пример за това е Хана Галвин (Hannah Galvin), която е жена с епилепсия и има невротехнологично устройство, конфигурирано в мозъка ѝ за разкриване на пристъпи и предупреждаване на пациента по кое време да легне. Устройството в последна сметка утежни живота на Галвин, която сподели, че има до 100 пристъпа дневно, тъй че устройството работи непрекъснато. „ Струваше ми се, че има някой в главата ми и това не бях аз. И ставах все по-депресиран. Изобщо не ми хареса “ — сподели Галвин, който в последна сметка отстрани устройството.
Въпреки това си коства да се има поради, че съществуват и някои позитивни аспекти в потреблението на AI в невротехнологиите. Такива решения биха могли да оказват помощ за лекуването на разнообразни невродегенеративни болести, в това число заболяването на Паркинсон, както и да създадат живота по-лесен за хората с трайна загуба на паметта или такива, страдащи от тежки мозъчни контузии. Според Скуициарини тази технология може да бъде фантастична за други хора, позволявайки на слепите да виждат или на парализираните да вървят.
В новия софтуерен свят, където невротехнологиите стават все по-популярни, е значимо да се претеглят всички вероятни изгоди и опасности. В края на краищата, тези нововъведения освен са в положение да улеснят живота на хората, само че и съставляват евентуална опасност за правото на всеки човек на персонален живот и неприкосновеността на мисълта му.
„ Невротехнологията може да помогне за решаването на доста здравословни проблеми, само че също по този начин може да получи достъп и да манипулира мозъците на хората, както и да получи информация за нашата персона и страсти. Това може да заплаши нашите права на човешко достолепие, независимост на мисълта и цялост на персоналния живот “ — сподели генералният шеф на ЮНЕСКО Одри Азулай (Audrey Azoulay) през юни, предлагайки обща етична рамка за сходни технологии на интернационално равнище.
Едно от главните провокации пред развиването на невротехнологиите е евентуалната корист. Според специалисти и чиновници, съществува риск тези технологии да бъдат употребявани за нелегално наблюдаване и операция. Това акцентира нуждата от деликатен надзор и държавно контролиране на тази област.
