Дълбоки Съболезнования. Жан Виденов Навърши 60, Погреба Баща Си
Онзи Жан Виденов, който пое България едвам 35-годишен и беше свален с митинги и демонизиран, към този момент е на 60. Навърши ги в петък. Но юбилеят му е печален, тъй като през днешния ден погребва татко си. Бай Васил умрял на 14 февруари на 92 година Пожелал да бъде кремиран. На 40-ия ден от кончината му, когато съгласно християнската религия душата се въздига на небето, урната с прахта му ще бъде положена на централните гробища в Пловдив, написа " 24 часа ".
Това е и повода сътрудниците на доцент Жан Виденов от Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт да не провеждат празненство за юбилея му. „ Не съм уверена, че е надъхан да чества. Много необикновен човек е. Когато навърши 50 година, си припомням, че ни беше поканил. Но той, сходно на Красимир Райдовски, си изключва телефона на рождените си дни. Не можем да организираме нещо зад тила му, в случай че не желае “, споделя президентът на образователното заведение проф. Мариана Михайлова.
Тя е индивидът, който преди повече от 15 година подава ръка на някогашния министър председател и го взема на работа. И той стартира да гради научна кариера от нула.
Вече е доцент, създател и съавтор на 7 учебника и над 20 научни изявления.
„ Никога не съм се управлявала от политическите възгледи, на който и да било. Опитвала съм се да диря професионализма. А и Жан изрично не се занимава с политика от години “, добавя проф. Михайлова.
Тя почита Виденов, само че не крие, че има и забележки към работата му. „ Отговорен е към лекциите си, студентите го харесват. Но е песимистичен човек. Когато стане дума за превъзмогване на трудности, той нормално потегля към разновидността какъв брой е комплицирано и мъчно “, акцентира президентът на вуза.
Но сътрудниците му и изключително студентите са извънредно ласкави в оценките си. Преподава планов мениджмънт – дисциплинираност, която е суха и скучна, само че той успявал да я направи забавна. Учи бъдещите висшисти по какъв начин да усвояват европейски средства и да аплайват по разнообразни стратегии. Именно министър председателят, който върна на западни банки 2 милиарда $ от външния ни дълг и тласна страната в рецесия, години наред преподава по какъв начин да се вземат пари от чужбина.
А тъкмо това той не съумя да направи по време на своето ръководство. „ По-скоро вътрешнопартийната върхушка не му разреши “, споделят негови съратници от тези години. Не можа да контракти нова пролонгация за погасяване на дълга, което докара до финансова дестабилизация. Управлението му беше белязано с незапомнена зърнена рецесия, опашки за самун, хиперинфлация и невиждани митинги, приключили със събаряне на кабинета му през 1996 година Мнозина българи още помнят онази зима, станала известна като Жанвиденовата. Тогава един $ се разменяше за 3000 остарели лв.. Парите се обезценяваха с часове. Хиляди излязоха по улиците и издигнаха барикади.
„ Това е друга тематика. Беше време на остро политическо и икономическо опълчване. Не споделям, че е бил съвършен министър председател. Все отново тогава беше на 35 година Но всичко, което му се стовари, той го понесе почтено “, разсъждава социологът проф. Желка Генова. За нея Виденов е колега-мечта. „ Освен че е доста трудолюбив и виновен, постоянно може да се разчита на него. Неудържим е като човек.
Работим повече от 15 година дружно. Педантичен, грижлив, доста съществено се готви за лекциите си “, споделя тя. И другите преподаватели от вуза не пестят суперлативи за „ най-демонизирания министър-председател “.
„ Жан на 60? Стига, бе! Изобщо не му личат “, споделя доктор Анастас Бадев, който два мандата беше заместник-кмет на Пловдив от квотата на Съюз на демократичните сили и от години преподава в същото образователно заведение. Категоричен е, че Виденов не е ревизионист, държал се извънредно човешки.
„ Перфекционист, технократ, с доста знания и добър политически усет “, добавя доцент Иван Соколов, който води курс по публично-частно партньорство.
Любопитно е, че един политик, оглавил барикадите против кабинета „ Виденов “ и издигнал в Пловдив камара от камъни против неговото ръководство, през днешния ден изрича положителни думи за експремиера. Депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски е безапелационен, че „ Жан е един от дребното почтени политици, който не забогатя от властта “. „ Съдбата ни срещна два пъти. Първият път той беше министър председател, а аз кмет на Пловдив. Сблъсъкът беше доста изострен. В този интервал на неговото ръководство стана разграбването на банковата система – въведения към последвалата приватизация и плячкосването на външнотърговските сдружения. Но това не може да го стори един човек, то е дело на цяла една партия, която се скри зад тила му дружно с огромна част от разбойниците на прехода “, споделя Гърневски. И добавя, че Виденов още живее в бащиния си апартамент в Пловдив. „ Ако е влезнал преди време във властта с една риза, е излязъл с риза без ръкави и копчета “, безапелационен е той.
Представите му за Виденов се преобърнали, като станали сътрудници в тогавашния Европейски лицей по стопанска система и ръководство. Макар Гърневски да не се е занимавал с преподаване, се налагало да имат допирни точки с някогашния министър председател. „ В началото отбягвахме контакти, разминавахме се по коридорите. Но работата постановяваше да поддържаме връзка. Впечатли ме като земен, непретенциозен човек, носещ бремето на това нарицателно, което бяха лепнали върху него. Имаше моменти, когато трябваше да подпише документ да вземем за пример за доставка на писалки и на хартия за ксерокс. И той ревизираше всяка стотинка по какъв начин се харчи. Идваше първи на работа, тръгваше си финален. Може би най-хубавото за него, което му се случи след огромния удар, бе че стартира работа в едно доста съвременно образователно заведение “, счита Гърневски.
Така последователно Жан му станал приветлив. Двамата известно време работили по разширението на колежа – спортната база в с. Оризари и новият образователен корпус в София. „ Един ден наш рейс със студенти беше спрян на една от границите за някакъв документ, който би трябвало да се удостовери от транспортното ни министерство. Оказа се, че там има чиновници, назначени от Жан. Той се зае да търси помощ. Цял час звънеше. Бившите му подчинени го прехвърляха от кабинет на кабинет и го мотаеха. В един миг чух тропот на телефона и едно паметно изречение от устата на Жан: „ Егати алените отпадъци! “,
разказва Гърневски. След тази фраза Виденов му станал още по-симпатичен. „ За да изрече това, очевидно носеше горчилката на онази партия, която го употребява и му унищожи живота “, обобщава някогашният кмет на Пловдив.
Виденов от дълго време е посочил, че се е дистанцирал от политиката. И няма никакво желание да се връща към нея. Но един сподвижник от тези времена – ексдепутатът Ангел Димов е уверен, че звездата му отново ще изгрее. „ Редовно се виждаме и чуваме. Сега си има персонални проблеми. Баща му умря. Преди това си отиде и майка му. Голямата горделивост на Жан е синът му Васил – сполучлив млад проектант. Работи в едно от най-хубавите столични проектантски бюра. Професори, които са го учили, споделят, че е надарен проектант и му предсказват блестяща кариера “, споделя Димов.
В края на м.г. в София се провела научна конференция за русофобството. “Жан пристигна и взе участие с научни изявления, които впечатлиха всички. Представители на съветското посолство желаеха да се срещнат с него. Все отново е приключил влиятелния ГИМО в Москва с отличие и владее британски, съветски и арабски. Обещах им, че ще ги повеждам в Пловдив да ги срещна “, открехва Димов. По думите му Виденов има политически нюх и предвидливост. Моментът към този момент благоприятствал още веднъж да се появи на политическата сцена.
„ Не сме говорили какво мисли за Българска социалистическа партия. Но не може човек, който 5 година е управлявал тази партия и от скапано състояние я стегна и през 1994 година завоюва изборите с безусловно болшинство от 125 депутати, да е апатичен и да не го боли. Виждам, че той претърпява, без да приказва. Разсъждавали сме за ония, които го предадоха “, добавя бай Ангел. Разказва, че Виденов не може да не помни едни от най-тежките моменти в живота си. Когато през април 1997 година тръгнали към изключителни парламентарни избори, в пловдивската организация на Българска социалистическа партия пристигнали инструкции да не се издига кандидатурата на Жан за народен представител. От регионалната конструкция на партията обаче го предложили да води листата. На пленум в София той станал и декларирал, че си прави отказ.
„ И заставам 2 година незает. Кой може да го направи?
Той има възприятие за историческа отговорност. И по тази причина беше заставен да мизерства. Тогава жена му с дребната си заплата устояваше фамилията “, връща лентата Димов.
Днешните студенти на Виденов не помнят неговото ръководство. Но са безапелационни, че политиката е мръсна работа, а той бил доста кардинален и по тази причина не бил за нея. „ Супер е, доста добре преподава “, безапелационни са младежите. В лекциите си повече наблягал на опита, учил ги на психически тънкости, които е усвоил при срещите с държавници и финансисти. На изпитите обаче бил праволинеен и претенциозен.
Това е и повода сътрудниците на доцент Жан Виденов от Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт да не провеждат празненство за юбилея му. „ Не съм уверена, че е надъхан да чества. Много необикновен човек е. Когато навърши 50 година, си припомням, че ни беше поканил. Но той, сходно на Красимир Райдовски, си изключва телефона на рождените си дни. Не можем да организираме нещо зад тила му, в случай че не желае “, споделя президентът на образователното заведение проф. Мариана Михайлова.
Тя е индивидът, който преди повече от 15 година подава ръка на някогашния министър председател и го взема на работа. И той стартира да гради научна кариера от нула.
Вече е доцент, създател и съавтор на 7 учебника и над 20 научни изявления.
„ Никога не съм се управлявала от политическите възгледи, на който и да било. Опитвала съм се да диря професионализма. А и Жан изрично не се занимава с политика от години “, добавя проф. Михайлова.
Тя почита Виденов, само че не крие, че има и забележки към работата му. „ Отговорен е към лекциите си, студентите го харесват. Но е песимистичен човек. Когато стане дума за превъзмогване на трудности, той нормално потегля към разновидността какъв брой е комплицирано и мъчно “, акцентира президентът на вуза.
Но сътрудниците му и изключително студентите са извънредно ласкави в оценките си. Преподава планов мениджмънт – дисциплинираност, която е суха и скучна, само че той успявал да я направи забавна. Учи бъдещите висшисти по какъв начин да усвояват европейски средства и да аплайват по разнообразни стратегии. Именно министър председателят, който върна на западни банки 2 милиарда $ от външния ни дълг и тласна страната в рецесия, години наред преподава по какъв начин да се вземат пари от чужбина.
А тъкмо това той не съумя да направи по време на своето ръководство. „ По-скоро вътрешнопартийната върхушка не му разреши “, споделят негови съратници от тези години. Не можа да контракти нова пролонгация за погасяване на дълга, което докара до финансова дестабилизация. Управлението му беше белязано с незапомнена зърнена рецесия, опашки за самун, хиперинфлация и невиждани митинги, приключили със събаряне на кабинета му през 1996 година Мнозина българи още помнят онази зима, станала известна като Жанвиденовата. Тогава един $ се разменяше за 3000 остарели лв.. Парите се обезценяваха с часове. Хиляди излязоха по улиците и издигнаха барикади.
„ Това е друга тематика. Беше време на остро политическо и икономическо опълчване. Не споделям, че е бил съвършен министър председател. Все отново тогава беше на 35 година Но всичко, което му се стовари, той го понесе почтено “, разсъждава социологът проф. Желка Генова. За нея Виденов е колега-мечта. „ Освен че е доста трудолюбив и виновен, постоянно може да се разчита на него. Неудържим е като човек.
Работим повече от 15 година дружно. Педантичен, грижлив, доста съществено се готви за лекциите си “, споделя тя. И другите преподаватели от вуза не пестят суперлативи за „ най-демонизирания министър-председател “.
„ Жан на 60? Стига, бе! Изобщо не му личат “, споделя доктор Анастас Бадев, който два мандата беше заместник-кмет на Пловдив от квотата на Съюз на демократичните сили и от години преподава в същото образователно заведение. Категоричен е, че Виденов не е ревизионист, държал се извънредно човешки.
„ Перфекционист, технократ, с доста знания и добър политически усет “, добавя доцент Иван Соколов, който води курс по публично-частно партньорство.
Любопитно е, че един политик, оглавил барикадите против кабинета „ Виденов “ и издигнал в Пловдив камара от камъни против неговото ръководство, през днешния ден изрича положителни думи за експремиера. Депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски е безапелационен, че „ Жан е един от дребното почтени политици, който не забогатя от властта “. „ Съдбата ни срещна два пъти. Първият път той беше министър председател, а аз кмет на Пловдив. Сблъсъкът беше доста изострен. В този интервал на неговото ръководство стана разграбването на банковата система – въведения към последвалата приватизация и плячкосването на външнотърговските сдружения. Но това не може да го стори един човек, то е дело на цяла една партия, която се скри зад тила му дружно с огромна част от разбойниците на прехода “, споделя Гърневски. И добавя, че Виденов още живее в бащиния си апартамент в Пловдив. „ Ако е влезнал преди време във властта с една риза, е излязъл с риза без ръкави и копчета “, безапелационен е той.
Представите му за Виденов се преобърнали, като станали сътрудници в тогавашния Европейски лицей по стопанска система и ръководство. Макар Гърневски да не се е занимавал с преподаване, се налагало да имат допирни точки с някогашния министър председател. „ В началото отбягвахме контакти, разминавахме се по коридорите. Но работата постановяваше да поддържаме връзка. Впечатли ме като земен, непретенциозен човек, носещ бремето на това нарицателно, което бяха лепнали върху него. Имаше моменти, когато трябваше да подпише документ да вземем за пример за доставка на писалки и на хартия за ксерокс. И той ревизираше всяка стотинка по какъв начин се харчи. Идваше първи на работа, тръгваше си финален. Може би най-хубавото за него, което му се случи след огромния удар, бе че стартира работа в едно доста съвременно образователно заведение “, счита Гърневски.
Така последователно Жан му станал приветлив. Двамата известно време работили по разширението на колежа – спортната база в с. Оризари и новият образователен корпус в София. „ Един ден наш рейс със студенти беше спрян на една от границите за някакъв документ, който би трябвало да се удостовери от транспортното ни министерство. Оказа се, че там има чиновници, назначени от Жан. Той се зае да търси помощ. Цял час звънеше. Бившите му подчинени го прехвърляха от кабинет на кабинет и го мотаеха. В един миг чух тропот на телефона и едно паметно изречение от устата на Жан: „ Егати алените отпадъци! “,
разказва Гърневски. След тази фраза Виденов му станал още по-симпатичен. „ За да изрече това, очевидно носеше горчилката на онази партия, която го употребява и му унищожи живота “, обобщава някогашният кмет на Пловдив.
Виденов от дълго време е посочил, че се е дистанцирал от политиката. И няма никакво желание да се връща към нея. Но един сподвижник от тези времена – ексдепутатът Ангел Димов е уверен, че звездата му отново ще изгрее. „ Редовно се виждаме и чуваме. Сега си има персонални проблеми. Баща му умря. Преди това си отиде и майка му. Голямата горделивост на Жан е синът му Васил – сполучлив млад проектант. Работи в едно от най-хубавите столични проектантски бюра. Професори, които са го учили, споделят, че е надарен проектант и му предсказват блестяща кариера “, споделя Димов.
В края на м.г. в София се провела научна конференция за русофобството. “Жан пристигна и взе участие с научни изявления, които впечатлиха всички. Представители на съветското посолство желаеха да се срещнат с него. Все отново е приключил влиятелния ГИМО в Москва с отличие и владее британски, съветски и арабски. Обещах им, че ще ги повеждам в Пловдив да ги срещна “, открехва Димов. По думите му Виденов има политически нюх и предвидливост. Моментът към този момент благоприятствал още веднъж да се появи на политическата сцена.
„ Не сме говорили какво мисли за Българска социалистическа партия. Но не може човек, който 5 година е управлявал тази партия и от скапано състояние я стегна и през 1994 година завоюва изборите с безусловно болшинство от 125 депутати, да е апатичен и да не го боли. Виждам, че той претърпява, без да приказва. Разсъждавали сме за ония, които го предадоха “, добавя бай Ангел. Разказва, че Виденов не може да не помни едни от най-тежките моменти в живота си. Когато през април 1997 година тръгнали към изключителни парламентарни избори, в пловдивската организация на Българска социалистическа партия пристигнали инструкции да не се издига кандидатурата на Жан за народен представител. От регионалната конструкция на партията обаче го предложили да води листата. На пленум в София той станал и декларирал, че си прави отказ.
„ И заставам 2 година незает. Кой може да го направи?
Той има възприятие за историческа отговорност. И по тази причина беше заставен да мизерства. Тогава жена му с дребната си заплата устояваше фамилията “, връща лентата Димов.
Днешните студенти на Виденов не помнят неговото ръководство. Но са безапелационни, че политиката е мръсна работа, а той бил доста кардинален и по тази причина не бил за нея. „ Супер е, доста добре преподава “, безапелационни са младежите. В лекциите си повече наблягал на опита, учил ги на психически тънкости, които е усвоил при срещите с държавници и финансисти. На изпитите обаче бил праволинеен и претенциозен.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ