Онзи ден бившият цар-о-премиер се снима с губернаторката, днес се заговори, че НДСВ се връща в политиката
Онзи ден един някогашен цар-о-премиер се снима с губернаторката и някакви, облечени като Батман, през днешния ден се заприказва, че Национална движение „Симеон Втори" се връща в политиката.
Случайност, нали? Напълно.
И също по този начин: изцяло инцидентно в същия миг цар-о-премиерът получава за премия решението на съда, че дворецът Врана (същият, в който одобри губернаторката и батманите) си е негов, а не на страната. Нищо, че хората споделят, че дядо му пристигнал с два куфара в България, вдигнат от масата в австрийското кафене, значимото е, че нещата се навързаха и Симеон Сакскобургготски, който някои още назовават „ цар “ си взе двореца, а миньоните му заговориха за великите неща, които са постигнали при ръководството си.
Не, не номерът с митниците и „ Краун Ейджънтс “, дето си отидоха с 80 милиона по-богати и никой не разбра по какъв начин и за какво. Не това. Нито вкарването на #КОЙ в политиката, и това – не. Не, не… не става дума и за осемстотинте дни, които се трансфораха в седем хиляди и триста. Съвсем не.
Това са неща, за които – допускам – се надяват да са забравени, та да могат да „ влязат “.
И тъй като българинът е прочут с политическата си памет на златна рибка, то всички знаем, че тия неща са забравени. Съответно: ще мине номерът, ще „ влязат “; гответе се за възкресението на Национална движение „Симеон Втори".
Ако сте не запомнили, Герджиков ви припомня:
„ Нека да напомня, че главната заслуга за влизането ни в НАТО и Европейски Съюз е на Национална движение „Симеон Втори". Времето, в което бяхме на власт, беше доста за България ", сподели още той.
„ Ако питате бизнеса – при нас са били най-спокойни ", добави проф. Герджиков “.
Въпроси?
Какво се ослушвате – ходете питайте бизнеса, де.
А, като сте тръгнали да питате, може да питате и почитателите на „ величеството “ за какво толкоз се радват на срещите му с губернаторката. Защо са по този начин прехласнати и викат: „ Бог да пази царя “. И за какво изобщо намесват Бог в каквото и да било, обвързвано с евразийската империя, която от дълго време съобщи: „ Бога нет! “ В превод: няма Бог. Какво, не помните ли? Или сте привикнали да сте комплицирани по тематиката, още откогато видяхте иконите на Сталин? „ Величеството “, стъкмено до губернаторката и батманите, а изпод мнения за Бог и царя ми стои тъкмо толкоз естетически издържано колкото и една икона на Сталин.
Казват, че нищо не било инцидентно. Нищо сходно, всичко е инцидентно: фотографията с губернаторката, връщането на двореца Врана и излизането на Национална движение „Симеон Втори" още веднъж на политическата сцена – изцяло, безусловно, категорично и безпределно инцидентно се случват в границите на една и съща седмица. Също по този начин няма нищо общо с идните избори и откритието на губернаторските партии и други зелени чорапи, че размиването на гласове и прехвърлянето им из всякакви проектчета прави страшна работа за туптене на топката и безкрайното ръководство на служебни гълъби, обичащи всичко кремълско.
Радостно е, че живеем измежду такива човеколюбиви „ царе “, които дават обещание, че идват не да си връщат парцелите, а да оправят народа. И оправят народа. И народът към този момент години наред си върви царски оправен. И от признателност принудително – дет се вика! – тика парцелите в ръцете на царя и той от немай къде си ги взима, а не че е пристигнал за тях. Хвала! Аферим! Спасибо!
Кой сподели, че всеки народ си бил заслужавал ориста? Не е правилно! Ние толкоз добър „ цар “ не заслужаваме – дето е другар с кремълските батмани и кани губернаторката на кафе с бело сладко; и изобщо, но изобщо НЕ Е съветски план!
Ние сме рядко щастливи късметлии.
Случайност, нали? Напълно.
И също по този начин: изцяло инцидентно в същия миг цар-о-премиерът получава за премия решението на съда, че дворецът Врана (същият, в който одобри губернаторката и батманите) си е негов, а не на страната. Нищо, че хората споделят, че дядо му пристигнал с два куфара в България, вдигнат от масата в австрийското кафене, значимото е, че нещата се навързаха и Симеон Сакскобургготски, който някои още назовават „ цар “ си взе двореца, а миньоните му заговориха за великите неща, които са постигнали при ръководството си.
Не, не номерът с митниците и „ Краун Ейджънтс “, дето си отидоха с 80 милиона по-богати и никой не разбра по какъв начин и за какво. Не това. Нито вкарването на #КОЙ в политиката, и това – не. Не, не… не става дума и за осемстотинте дни, които се трансфораха в седем хиляди и триста. Съвсем не.
Това са неща, за които – допускам – се надяват да са забравени, та да могат да „ влязат “.
И тъй като българинът е прочут с политическата си памет на златна рибка, то всички знаем, че тия неща са забравени. Съответно: ще мине номерът, ще „ влязат “; гответе се за възкресението на Национална движение „Симеон Втори".
Ако сте не запомнили, Герджиков ви припомня:
„ Нека да напомня, че главната заслуга за влизането ни в НАТО и Европейски Съюз е на Национална движение „Симеон Втори". Времето, в което бяхме на власт, беше доста за България ", сподели още той.
„ Ако питате бизнеса – при нас са били най-спокойни ", добави проф. Герджиков “.
Въпроси?
Какво се ослушвате – ходете питайте бизнеса, де.
А, като сте тръгнали да питате, може да питате и почитателите на „ величеството “ за какво толкоз се радват на срещите му с губернаторката. Защо са по този начин прехласнати и викат: „ Бог да пази царя “. И за какво изобщо намесват Бог в каквото и да било, обвързвано с евразийската империя, която от дълго време съобщи: „ Бога нет! “ В превод: няма Бог. Какво, не помните ли? Или сте привикнали да сте комплицирани по тематиката, още откогато видяхте иконите на Сталин? „ Величеството “, стъкмено до губернаторката и батманите, а изпод мнения за Бог и царя ми стои тъкмо толкоз естетически издържано колкото и една икона на Сталин.
Казват, че нищо не било инцидентно. Нищо сходно, всичко е инцидентно: фотографията с губернаторката, връщането на двореца Врана и излизането на Национална движение „Симеон Втори" още веднъж на политическата сцена – изцяло, безусловно, категорично и безпределно инцидентно се случват в границите на една и съща седмица. Също по този начин няма нищо общо с идните избори и откритието на губернаторските партии и други зелени чорапи, че размиването на гласове и прехвърлянето им из всякакви проектчета прави страшна работа за туптене на топката и безкрайното ръководство на служебни гълъби, обичащи всичко кремълско.
Радостно е, че живеем измежду такива човеколюбиви „ царе “, които дават обещание, че идват не да си връщат парцелите, а да оправят народа. И оправят народа. И народът към този момент години наред си върви царски оправен. И от признателност принудително – дет се вика! – тика парцелите в ръцете на царя и той от немай къде си ги взима, а не че е пристигнал за тях. Хвала! Аферим! Спасибо!
Кой сподели, че всеки народ си бил заслужавал ориста? Не е правилно! Ние толкоз добър „ цар “ не заслужаваме – дето е другар с кремълските батмани и кани губернаторката на кафе с бело сладко; и изобщо, но изобщо НЕ Е съветски план!
Ние сме рядко щастливи късметлии.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ