Онкология, имунология, редки заболявания - това са доминиращите терапевтични области,

Онкология, имунология, редки болести - това са преобладаващите лечебни области, в които фарма промишлеността е насочила запаси, лични вложения и старания за основаване на нови лекувания, стана ясно по време на втория панел на провеждащия се през днешния ден в столичния София Хотел Балкан Девети народен фарма конгрес, проведен от списание “Мениджър ”. Между 2017 и 2020 година европейската здравна организация е разрешила към 160 нови лечения. В България обаче делът на финансиране на такива лечения е към 30% при приблизително 50% за Европа. Важно е да стартираме да участваме по-активно в процесите на основаване на новите регулации за оценка на успеваемостта на новите лечения на равнище Европа. Трябват ни скринингови стратегии освен в региона на онкологията, които да ни оказват помощ не просто да хващаме в точния момент обещано социално-значимо заболяване, а и да го лекуваме по-добре, регистрираха участниците във втория панел под надпис " Науката става действителност ". 

 В средносрочен проект са разпознати 11 области на промени в европейското законодателство, които ще имат въздействие и върху фарма промишлеността в целия съюз, уточни проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската организация по медикаментите. Последните основни промени в тази област са направени преди повече от 10 години. Европейската организация по медикаментите е разрешила 88 нови медикаменти, които демонстрират накъде са ориентирани нововъведенията и напъните на промишлеността. Те са основно в три области - биотехнологии, редки болести, генетични болести, разясни той. 

Персонализираната медицина към този момент не е оригиналност, има лечения, които следват най-малко едно или две генетични проучвания, които оказват помощ да се уточни насочването на съответния ген, участващ в лечението, означи доктор Красимира Чемишанска, ръководител на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании и изпълнителен шеф на Амджен. Тя изясни, че главният подтик в развиването на биотехнологиите се дължи на дигитализацията, изключително в региона на събирането и обработването на данни, което доста е съкратило времето в първите две етапи на основаването на нови артикули, които са и най-продължителни - при някои този интервал към този момент е скъсен на половина, от четири на две години, което надлежно редуцира и времето за въвеждането им в лечебната процедура и за достъпа на пациенти до тях, уточни доктор Чемишанска. Тя също регистрира, че главните насоки на търсене и основаване на нови лечебни решения са в областите с тежки резултати върху здравето на обществото - преди всичко онкологични болести, метаболитни и неврологични болести, всеобщите болести, които са на челно място в класациите за смъртност като сърдечно-съдовите болести, а към 40% от новите разработки са в региона на редките болести. Но сериозният проблем, който от ден на ден излиза на напред във времето е кой и по какъв начин ще финансира въвеждането и потреблението на тези лечения, обърна внимание тя. В същото време предстоят нови, още по-големи хоризонти пред новаторската медицина, защото към момента има към 16 хиляди гена, чието разкодиране следва и това ще е идната необятно отворена врата за рационализиране на методите в персонализираната и клетъчната терапия да вземем за пример, заключи тя. 

Държавата би трябвало да поддържа стратегия за разширение на генетични скринингови проучвания във от ден на ден области,  тъй като страната ни има към този момент опциите да прави съвсем всичко в тази сфера, съобщи професор Алексей Савов, шеф на Националната генетична лаборатория. Вече имаме задоволително лаборатории с потенциал за рутинна диагностика на генетични заболявания . В последните години даже е развита опцията у нас да се прави предимплатационна диагностика при ин витро процедури за зачеване, тъй че ембрионите да се изследват за нелечими и съдбовни болести - нещо, което до неотдавна съществуваше единствено в най-развитите страни, показа той. Всяко едно генетично заболяване би могло да се лекува доста по-правилно и дейно, в случай че са диагностицирани в точния момент генетичните недостатъци, които са го предизвикали. Въпросът е доколко е обезпечен достъпът до такива проучвания, акцентира той. “Иска ми се съществуващата алена линия сега в това отношение да изчезне още в идващите 12 месеца. “, показа още проф. Савов. 

Европа и светът се намират в идната вълна на медицински нововъведения, на дневенред са така наречен адванс лечения, съобщи Татяна Станчева от IQVIA. Тя бе един от участниците в двата презентационни слота, които за пръв път тази година са добавени към формата на форума. Те бяха отдадени на новите лечения и софтуерните нововъведения в медицината. 

Има доста сериозен фокус от страна на промишлеността и регулаторите към увеличение на броя на опциите за лекуване при актуалните лечения, източноевропейските страни обаче чакат два пъти по-дълго за навлизането на такива лечебни решения спрямо останалите страни в Европейски Съюз, уточни Татяна Станчева. Поради високите цени и лимитираната реимбурсация клетъчните и генните лечения да вземем за пример не са необятно публикувани в Източна Европа, добави тя. 

Също по този начин пътят на пациента до съвременни лечения към момента е много дълъг и непосилен като минава през най-малко 6-7 експерта и към 5 години за диагностициране и съкращаването на този развой  трябва да е главен фокус в подобряването на качеството и достъпа до здравни грижи, сподели в умозаключение тя. 

Всеки десети пациент е с хронично бъбречно заболяване в света, в България - всеки 7-8 човек, като най-висока е честотата измежду хората над 50 години, като водещи аргументи са основно високата периодичност на диабетна болест и на хора с хипертония. Три са вероятните тактики за преодоляване на този релативно висок % пациенти с хронично бъбречно заболяване - увеличение на броя на трансплантациите, разширение на опциите за използване на модерна консервативна терапия, която не е скъпа и ще докара до освобождение на финансов запас, който пък ще даде опция за поддръжка на третата значима тактика - задоволително средства за поддръжка на нови лечебни решения за тази група пациенти.  

България е на едно от първите места в света по периодичност на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) – всеки 7-8-ми жител на страната е обиден от него, като най-висока е честотата измежду хората над 50 години, заяви проф. Д-р Емил Паскалев,началник Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лекуване в Александровска болница. Водещи аргументи за тази статистика са високата периодичност на диабетната болест и на хората с високо кръвно - фактори, които са отключващи и за хронично бъбречно заболяване. Неоткрито и нелекувано в точния момент, то има прогресивно развиване и води до бъбречна непълнота, която се лекува с диализа или бъбречна трансплантация. Диализата обаче носи огромна финансова тежест на здравната система. Алтернатива са новаторските лечебни решения, които могат да забавят прогресията на ХБЗ и отсрочат нуждата от диализа или бъбречна трансплантация и да спестят голям здравен запас, поссочи проф. Паскалев. За въвеждането им обаче са нужни здравни политики, които да гарантират  ранна диагностика, навременен  достъп до експерт и  иновативни  здравни технологии. 

Една от групите, най-трудни за диагностициране са  диабетно болните, означи и Георги Къдрев, основен изпълнителен шеф на стартъпа за основаване на софтуерни нововъведения в здравната сфера Kelvin Health.  Той показа едно от най-новите изобретения на неговата компания - приложение, при което е задоволително да се направи единствено фотография с мобилен телефон, въз основата на която могат да се открият аномалии в периферната нервна система - постоянно срещан признак при диабетици. Дигиталните и софтуерни разработки в региона на медицината, изключително на равнище скрининг и диагностика в действителност се развиват доста бурно в последните години, тъй като те са тъкмо един от отговорите на потребността от решения насочени към пациента, изясни той.

Една от областите, в които към този момент има задоволително съвременни софтуерни решения за възстановяване на качеството на живот и пълноценно консолидиране, макар трайно увреждане показа инж. Тодор Абаджиев, основен специалист слухови импланти в Сентилион. Компанията е представител за България на МЕД-ЕЛ, водещ производител на кохлеарни импланти. Загубата на слуха в международен мащаб нараства и това е трайна наклонност съгласно последни изследвания, уточни той. До известна степен, принос за упования растеж на хора със загуба на слуха в друга степен  има и коронавирус, защото от ден на ден стават случаите, при които това е едно от трайните последици на прекаран ковид. В България липсва подробна и достоверна информация за броя на деца и възрастни, които имат потребност от специфични грижи и механически решения за всевъзможен тип загуба на слуха. За доста от тях набирането и поддържката на такива решение е финансово непостижима, а страната не отделя достатъчтно средства за вдишване на разноските в това отношение, обърна внимание инж. Маджаров. Той показа и някои от най-новите механически решения за възобновяване на слуха, които компанията предлага у нас.