Омир, слепият пастир на думите
Омир
епически стихотворец (около VIII в. пр.н.е.)
Произход: Йонийска Гърция
Образование: незнайно
Прочут с: огромните епически поеми „ Илиада “ и „ Одисея “
Признание: международно
„ О, Музо, възпей оня пагубен яд на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на доста герои,
тях пък самите съобщи за плячка на стръвните псета,
гуляй за грабливите птици ”.
Така стартира „ Илиада “, а съвременна позиция към Омировата история на Троянската война дава групата Manowar с албума „ Триумфът на стоманата ”. Буквално чуваме Ахил да реве от гняв - само че това не е Ахил, а Хектор, великият троянски боец, който нападна ахейците и убива Патрокъл, другар и ухажор на Ахил, най-великия боец на света.
Ахил е правнук на Зевс , внук на Еак - съдията в царството на Хадес, наследник е на Пелей и Тетида, цар е на мирмидонците – племе от мравки, които Зевс трансформира в хора. Ахил е съвсем безсмъртна и добре смазана машина за война. И му убиват Патрокъл. Той полудява и търси възмездие. Кой може да го спре?
Отмъщението на Ахил е бързо и безмилостно, скоро мъртвото тяло на Хектор се влачи след бойната му каляска. Това са единствено епизоди от безсмъртния епос на човечеството – „ Илиада ”.
Историята на Троянската война стартира, когато ахейците обсаждат Троя , тъй като, като посетител на техния цар Менелай, троянският принц Парис краде жена му - Елена.
В историята обаче има и по-дълбок слой история. На сватбата си Пелей и Тетида, родителите на Ахил, канят всички богове, без богинята на раздора Ерида. За възмездие, тя подмята измежду купона златна ябълка с надпис – „ За най-красивата ”. Три богини претендират – Хера, Атина и Афродита . Скандалът е нечовечен, само че на Зевс му писва и назначава за арбитър младия красавец Парис от Троя. И трите му оферират подкупи, само че пред мъдростта на Атина и властта на Хера той избира любовта, обещана от Афродита. А Елена е тъкмо този рушвет. И след това става тя каквато става…
Целият звук за Троя е основан от човек, наименуван Омир, за който не се знае съвсем нищо, само че който, все пак, е прародител на цялата човешка литература, а освен на европейската. Стандартен е изразът „ за Омир спорят седем града ”, само че е истина. Не е ясно къде е роден поетът, а всеки желае да " има " най-великия, по тази причина спорят.
За най-достоверно се приема, че Омир е роден на гръцкото малоазийско крайбрежие, в Смирна, сегашен Измир . Според едни, това е станало през VІІІ-ІХ, съгласно други – през VІ-VІІ в. прочие н. е. Някои връщат раждането му още по-назад, към ХІ-ХІІ в. прочие Хр., доста покрай самата Троянска война. Има и версия, стартирана от оракула в Делфи пред римския император Адриан, че великият Омир е наследник на Йокаста и Телемах, т.е., внук на Одисей. Като част от общата ни човешка митология, тази догадка звучи красиво, а от писателска позиция е напряко съвършена. Е, откривателите отхвърлят сходни хипотези като фантастични, само че какво от това.
Сигурно е обаче, че когато Омир показва своите поеми, за античните гърци те са парченца история, може би малко поукрасени от създателя, само че малко. През вековете тези същински истории стават митология и, въпреки да са все по-известни на от ден на ден хора, все по-малко хора имат вяра в разказите за Троянската война и събитията след нея, а ги приписват на богатото въображение на създателя. Или на груповото подсъзнание, съгласно Юнг . Или на някоя още по-голяма простотия - съгласно други.
Това продължава, до момента в който остава единствено Хайнрих Шличан да има вяра, че разказите за борби, шеметни завършения и величествена обич, са истина, не мит. През 1873, след тригодишни разкопки в местността Хисарлък , той оповестява на света, че е разкрил Троя, възпята от Омир. Така епосите на Омир се вписват в нашите дни, въпреки от време на време децата да мислят, че те са изобретени от гадните възрастни като инструмент за изтезание в учебно заведение. А в действителност всичко е толкоз елементарно.
За самия Омир, като се изключи че не е ясно нито къде е роден, нито по кое време, би трябвало да се знаят единствено още три неща – че е кьорав, че не написа, а пее поемите и че те са основани в хекзаметър. Е, и да се помни, че хекзаметърът не е антично зло страшилище, а поетична строфа с шест стъпки. Помните ли образеца – " Музо, възпей оня пагубен яд на Ахила Пелеев... " Горе–долу по този начин звучи, въпреки на български да не е като на старогръцки.
Разбира се, хубаво е да се знае също, че, с изключение на „ Илиада ”, Омир основава и безсмъртната „ Одисея ”, която май единствено се загатва в учебно заведение, по тази причина мнозина въобще я отписват. „ Сякаш вечно очите ми са отвърнати от вкъщи, който постоянно сънувам. Двадесет години съм надалеч от всичко мое и познато, да се върна ще е сбъдната фантазия “ – пее групата „ Симфони Х “ в композицията „ Одисей ”.
В този втори възвишен епос Омир споделя за ориста на хитрия Одисей, който измисля дървения кон и скритите в него ахейци - хитрост, която води до гибелта на Троя. Онези богове, които са на страната на троянците, са разярени и желаят гибелта на Одисей, другите го пазят. Но божествените кавги костват на героя 20 години скитничество, капризите на ориста и морето го подмятат от премеждие на премеждие, кое от кое по грозни и страшни, необикновени и невероятни, красиви и завладяващи. Те обаче го държат надалеч от родната Итака, където са преданата брачна половинка Пенелопа и порасналият наследник Телемах.
И тази скиталческа сага стартира някак познато, в елементарен хекзаметър:
„ Музо, запей ми за този воин многоопитен, който
странствува дълго, откогато порути свещената Троя,
доста поселища хорски видя и позна традиции.
Много премеждия той по морето пустинно понесе,
своя живот да избави, а другарите в къщи да върне “.
Така се моли Омир на музата си при започване на „ Одисея ”. А тя като предана Пенелопа го следва, подготвена да му вдъхне мощ за следващия страховит текст. Има такива хора, чийто гений като че ли блика, и Омир е от тях.
Роден на ръба на цивилизацията, застинал, съвсем фиктивен, пред погледа ни в зората на историческото време, той постоянно ни припомня къде е началото, през какво би трябвало да преминем като хора и общество - и къде е краят. И припомня ни също, че животът май не е нищо повече от обичан остров, който може би се назовава Итака, може би – не, само че е остров, към който постоянно пътуваме.
епически стихотворец (около VIII в. пр.н.е.)
Произход: Йонийска Гърция
Образование: незнайно
Прочут с: огромните епически поеми „ Илиада “ и „ Одисея “
Признание: международно
„ О, Музо, възпей оня пагубен яд на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на доста герои,
тях пък самите съобщи за плячка на стръвните псета,
гуляй за грабливите птици ”.
Така стартира „ Илиада “, а съвременна позиция към Омировата история на Троянската война дава групата Manowar с албума „ Триумфът на стоманата ”. Буквално чуваме Ахил да реве от гняв - само че това не е Ахил, а Хектор, великият троянски боец, който нападна ахейците и убива Патрокъл, другар и ухажор на Ахил, най-великия боец на света.
Ахил е правнук на Зевс , внук на Еак - съдията в царството на Хадес, наследник е на Пелей и Тетида, цар е на мирмидонците – племе от мравки, които Зевс трансформира в хора. Ахил е съвсем безсмъртна и добре смазана машина за война. И му убиват Патрокъл. Той полудява и търси възмездие. Кой може да го спре?
Отмъщението на Ахил е бързо и безмилостно, скоро мъртвото тяло на Хектор се влачи след бойната му каляска. Това са единствено епизоди от безсмъртния епос на човечеството – „ Илиада ”.
Историята на Троянската война стартира, когато ахейците обсаждат Троя , тъй като, като посетител на техния цар Менелай, троянският принц Парис краде жена му - Елена.
В историята обаче има и по-дълбок слой история. На сватбата си Пелей и Тетида, родителите на Ахил, канят всички богове, без богинята на раздора Ерида. За възмездие, тя подмята измежду купона златна ябълка с надпис – „ За най-красивата ”. Три богини претендират – Хера, Атина и Афродита . Скандалът е нечовечен, само че на Зевс му писва и назначава за арбитър младия красавец Парис от Троя. И трите му оферират подкупи, само че пред мъдростта на Атина и властта на Хера той избира любовта, обещана от Афродита. А Елена е тъкмо този рушвет. И след това става тя каквато става…
Целият звук за Троя е основан от човек, наименуван Омир, за който не се знае съвсем нищо, само че който, все пак, е прародител на цялата човешка литература, а освен на европейската. Стандартен е изразът „ за Омир спорят седем града ”, само че е истина. Не е ясно къде е роден поетът, а всеки желае да " има " най-великия, по тази причина спорят.
За най-достоверно се приема, че Омир е роден на гръцкото малоазийско крайбрежие, в Смирна, сегашен Измир . Според едни, това е станало през VІІІ-ІХ, съгласно други – през VІ-VІІ в. прочие н. е. Някои връщат раждането му още по-назад, към ХІ-ХІІ в. прочие Хр., доста покрай самата Троянска война. Има и версия, стартирана от оракула в Делфи пред римския император Адриан, че великият Омир е наследник на Йокаста и Телемах, т.е., внук на Одисей. Като част от общата ни човешка митология, тази догадка звучи красиво, а от писателска позиция е напряко съвършена. Е, откривателите отхвърлят сходни хипотези като фантастични, само че какво от това.
Сигурно е обаче, че когато Омир показва своите поеми, за античните гърци те са парченца история, може би малко поукрасени от създателя, само че малко. През вековете тези същински истории стават митология и, въпреки да са все по-известни на от ден на ден хора, все по-малко хора имат вяра в разказите за Троянската война и събитията след нея, а ги приписват на богатото въображение на създателя. Или на груповото подсъзнание, съгласно Юнг . Или на някоя още по-голяма простотия - съгласно други.
Това продължава, до момента в който остава единствено Хайнрих Шличан да има вяра, че разказите за борби, шеметни завършения и величествена обич, са истина, не мит. През 1873, след тригодишни разкопки в местността Хисарлък , той оповестява на света, че е разкрил Троя, възпята от Омир. Така епосите на Омир се вписват в нашите дни, въпреки от време на време децата да мислят, че те са изобретени от гадните възрастни като инструмент за изтезание в учебно заведение. А в действителност всичко е толкоз елементарно.
За самия Омир, като се изключи че не е ясно нито къде е роден, нито по кое време, би трябвало да се знаят единствено още три неща – че е кьорав, че не написа, а пее поемите и че те са основани в хекзаметър. Е, и да се помни, че хекзаметърът не е антично зло страшилище, а поетична строфа с шест стъпки. Помните ли образеца – " Музо, възпей оня пагубен яд на Ахила Пелеев... " Горе–долу по този начин звучи, въпреки на български да не е като на старогръцки.
Разбира се, хубаво е да се знае също, че, с изключение на „ Илиада ”, Омир основава и безсмъртната „ Одисея ”, която май единствено се загатва в учебно заведение, по тази причина мнозина въобще я отписват. „ Сякаш вечно очите ми са отвърнати от вкъщи, който постоянно сънувам. Двадесет години съм надалеч от всичко мое и познато, да се върна ще е сбъдната фантазия “ – пее групата „ Симфони Х “ в композицията „ Одисей ”.
В този втори възвишен епос Омир споделя за ориста на хитрия Одисей, който измисля дървения кон и скритите в него ахейци - хитрост, която води до гибелта на Троя. Онези богове, които са на страната на троянците, са разярени и желаят гибелта на Одисей, другите го пазят. Но божествените кавги костват на героя 20 години скитничество, капризите на ориста и морето го подмятат от премеждие на премеждие, кое от кое по грозни и страшни, необикновени и невероятни, красиви и завладяващи. Те обаче го държат надалеч от родната Итака, където са преданата брачна половинка Пенелопа и порасналият наследник Телемах.
И тази скиталческа сага стартира някак познато, в елементарен хекзаметър:
„ Музо, запей ми за този воин многоопитен, който
странствува дълго, откогато порути свещената Троя,
доста поселища хорски видя и позна традиции.
Много премеждия той по морето пустинно понесе,
своя живот да избави, а другарите в къщи да върне “.
Така се моли Омир на музата си при започване на „ Одисея ”. А тя като предана Пенелопа го следва, подготвена да му вдъхне мощ за следващия страховит текст. Има такива хора, чийто гений като че ли блика, и Омир е от тях.
Роден на ръба на цивилизацията, застинал, съвсем фиктивен, пред погледа ни в зората на историческото време, той постоянно ни припомня къде е началото, през какво би трябвало да преминем като хора и общество - и къде е краят. И припомня ни също, че животът май не е нищо повече от обичан остров, който може би се назовава Итака, може би – не, само че е остров, към който постоянно пътуваме.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ