На среща с омбудсмана адвокати поискаха нов Закон за адвокатурата
Омбудсманът Мая Манолова организира втора работна среща с юристи, членове на Facebook общността на българските юристи /ФОБА/.
Те я срещнаха с проблемите при практикуване на специалността от близо 14 000 техни сътрудници, които директно се отразяват и върху отбраната на правата на техните клиенти, оповестиха от пресцентъра на омбудсмана.
Адвокатите сложиха като съществена тематика пред Манолова и екипа й нуждата от приемането на нов Закон за адвокатурата, който да в профил съществуващите с години проблеми след приемането му през 2004 година и желаеха новия законопроект да бъде необятно разискван и припознат от адвокатската колегия.
В рамките на срещата юристите подчертаваха върху редица несъгласия на в този момент настоящия закон с Конституцията и с правото на Европейския съюз, сред които:
- Липсата на правосъден надзор върху дисциплинарните производства против редови адвокати;
- Липсата на правосъден надзор върху актове на Висшия адвокатски съвет;
- Наличието на обща възбрана за реклама на активността на адвокатите;
- Липсата на опция за избор на управителните органи на адвокатурата по електронен път на правилото „ един юрист, един глас “;
- Необходимостта от повишение на прозрачността при вземането на решения от управителните органи на адвокатурата.
Адвокатите акцентираха още, че всички тези проблеми са в несъгласие с одобрената процедура на Съда на Европейския съюз, Европейския съд по правата на индивида, Хартата за главните права на Европейски Съюз и дават съображение за сезиране на Конституционния съд. Беше обърнато внимание, че страната ни е застрашена от наказателна процедура за нарушение правото на Европейски Съюз, точно заради неналичието в българския закон на право на достъп до правораздаване на редовите юристи при отбраната на техните права.
Посочените недостатъци на Закона за адвокатурата водят до съществени нарушавания на правата на юристите, а от там и на правата на жителите, които те пазят, безапелационни бяха юристите на срещата. Омбудсманът пое ангажимент да предприеме съответни ограничения за решение на поставените проблеми, в това число и посредством сезиране на Конституционния съд.
Те я срещнаха с проблемите при практикуване на специалността от близо 14 000 техни сътрудници, които директно се отразяват и върху отбраната на правата на техните клиенти, оповестиха от пресцентъра на омбудсмана.
Адвокатите сложиха като съществена тематика пред Манолова и екипа й нуждата от приемането на нов Закон за адвокатурата, който да в профил съществуващите с години проблеми след приемането му през 2004 година и желаеха новия законопроект да бъде необятно разискван и припознат от адвокатската колегия.
В рамките на срещата юристите подчертаваха върху редица несъгласия на в този момент настоящия закон с Конституцията и с правото на Европейския съюз, сред които:
- Липсата на правосъден надзор върху дисциплинарните производства против редови адвокати;
- Липсата на правосъден надзор върху актове на Висшия адвокатски съвет;
- Наличието на обща възбрана за реклама на активността на адвокатите;
- Липсата на опция за избор на управителните органи на адвокатурата по електронен път на правилото „ един юрист, един глас “;
- Необходимостта от повишение на прозрачността при вземането на решения от управителните органи на адвокатурата.
Адвокатите акцентираха още, че всички тези проблеми са в несъгласие с одобрената процедура на Съда на Европейския съюз, Европейския съд по правата на индивида, Хартата за главните права на Европейски Съюз и дават съображение за сезиране на Конституционния съд. Беше обърнато внимание, че страната ни е застрашена от наказателна процедура за нарушение правото на Европейски Съюз, точно заради неналичието в българския закон на право на достъп до правораздаване на редовите юристи при отбраната на техните права.
Посочените недостатъци на Закона за адвокатурата водят до съществени нарушавания на правата на юристите, а от там и на правата на жителите, които те пазят, безапелационни бяха юристите на срещата. Омбудсманът пое ангажимент да предприеме съответни ограничения за решение на поставените проблеми, в това число и посредством сезиране на Конституционния съд.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ