Седмицата: Да, тръгна ни промяната! С нов олимпийски спорт – пързаляне на тиган
Олимпиадата одеве свърши – тази в Китай, единствено половин година след онази пандемично закъснялата с цяла година в Япония. И незабавно стартира рекламата на към този момент подготвящите се последващи – лятната във Франция и зимната в Италия. Какво по-хубаво светът да Олимпиада – още гърците са го измислили по какъв начин да се канализира посредством спорт размахването на мускули. Е, и ние можем да дадем нещо ново олимпийско на света. Нашата смяна да му дадем, посредством чисто нов спорт, който изключително блесна в заключителната олимпийска седмица – пързаляне на тиган. На тефлонов тиган, както се оказа най-пресният прякор на премиера на продължаването на смяната преди да е почнала. На Кирил Петков – ПростоКиро – Тефлона и съпътстващата го посуда.
Ни сняг, ни лед е необходим за новия спорт - ни олио дори. Пързаля си се при всевъзможни условия и лете, и зиме тефлонът – политически, и властово в нашия случай. Да де, с тефлон е - онуй полимерно съединяване, дето има най-малкия коефициент на търкане от всички твърди субстанции и по тази причина се употребява като незалепващо покритие защо ли не. Особено за тенджери и тигани и други детайли от кухненското съоръжение – политическо и властово в кухнята за замесване на каши, пардон на съвременни манджи с разбори за предястие. Толкова е незалепващо, че дори и чиста вода не му се лови – сякаш го плакнеш, а някак лоен стои. Като се забърше със суха забрадка, най-много книжна, без да се мие същински – и лъсва.
Като нов е, изменен дори до цялостна смяна – изчистен. Ама си е лоен, и леплив остава, от което почва и да намирисва – от ден на ден, дори и 100 дни не трябват, та да се усети хлъзгавото (из)начално гранясване на сякаш невидимите непочистваши се останки. А в случай че загори крепко? Е тогава се свършва с другояче най-якия полимер във тип на министър председател. И с цялата му останала кухненска посуда, колкото и мейд ин чужбина да е. И тогава единствено изчегъртване оказва помощ – това мейд ин българското, дето се търка с махленски скрап от жълти павета, най-много. Щото даже и за този Тефлон, който пристигна сякаш да промени предходното, а „ просто “ полепна по него. Като нова блажна багра по остаряла, която незабавно почва да се изкорубва. Ама не поради остарялата, а тъй като новата е единствено за замазване, та да лъщи, нищо че незабавно й избива люченето на непригодността.
И ей го, Тефлоновото лющене върви все по-дълбоко – към дъното. Само за миналата седмица хлъзгането от горната страна и напукването изпод – политическо и властово лъсна с няколко самоизчегъртани части персонално от лъскавия министър председател. Оказа се, че се е въоръжил и с ножица в кухнята си на „ Дондуков “ 1, с изключение на с лъжици за бързо вдишване на власт.
Македонският министър председател Димитър Ковачевски популяризира фотография „ от среща с държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен и българския министър председател Кирил Петков‘. Снимката е направена по време на обръщението на вицепрезидента на Съединени американски щати Камала Харис на Мюнхенската конференция по сигурността. Обаче! Няколко часа по-късно българският министър-председател Кирил Петков разгласява във фейсбук профила си същата фотография с Блинкен, само че без Ковачевски на нея – изрязан е. Така де, още не сме разрешили на Република Северна Македония да влиза в Европейски Съюз, единствено аероплан сме им пуснали София – Скопие, но не и да лети Ковачевски с него до Мюнхен, та да му скапва фотографията на Петков с Блинкен.
Преди това рязане Кирил сподели, че сега ръчният му труд е и с лепене. По тематиката „ Съдебна промяна без промяна “, несъмнено. Обяви Петков, че е подготвен с лепенките – да внесе основен прокурор от чужбина. И освен. Ето го цялостния проект на продължаващите смяната без смяна, а посредством всякакви тефлонови пързалки, изказан публично-телевизионно от баш продължаващия смяната: „ Може да внесем от чужбина основен прокурор, началник на КПКОНПИ и хора за службите за битка с корупцията “.
Може, несъмнено. Даже май и обвинен за внасяне има и то от доста високо равнище – президент. Но надали ще го внасят на мястото на президента Румен Радев, дето продължава личната си смяна със личната си ножица в юмрука, единствено че в този момент не по вражеския, а по личния му министър председател. Заподозреният за внасяне обаче не е задокеански, а е от по-близката ни в всякакви смисли Африка. Ето по какъв начин се е случила сгледата по информация от пресслужбата на българския Министерски съвет, не на Руанда: „ Президентът на Руанда Пол Кагаме е поздравил премиера Кирил Петков за битката с корупцията по време на диалозите на двамата водачи в Брюксел след срещата Европейски Съюз – Африка “. Става! Същият Кагаме, описван като „ обичания предводител на световния хайлайф “, е държавен глава на Руанда от 2000 година насам. През 2017 година бе избран отново за президент на Руанда с близо 99% от гласовете. Дали пък събеседникът му Кири Петков го е поздравил за този избирателен резултат, не се показва в известието. Но пък може да му обяснил по какъв начин да се откаже от руандийско поданство и да получи българско – що не „ златно “, та да заеме какъв да е държавнически пост у нас.
Е, преди този момент, ще бъде записан в листата на Петков, с който се похвали, цялостен с българи от чужбина, „ които имат уместно обучение, с цел да влязат в Министерство на вътрешните работи, новата комисия „ Антикорупция “, специфичните служби “ и така нататък Така де, „ необходим ни е човешки капитал “, който очевидно се намира единствено в чужбина, най-малко съгласно оповестеното от чужбинския ни министър председател.
Освен това работната ръка от чужбина като едното нищо може да работи дистанциооно, онлайн. Така де, персонално министър председателят Петков не се съгласи със съвета от премиера Радев, че корупция не се бори през медиите. Значи става дори и през обществените медии – единствено да си снимат претендентите квито дипломи имат и да ги пратят по пощата – електронната. Или пък да си ги появят в Google, че там най се виждат нещата от новата ни власт.
Така! Видно е, че се работи олимпийски по новия спорт пързаляне с тефлонов тиган. Иначе по какъв начин ще се пробутват като въобще незалепващи към този момент толкоз скоростно загорели изказвания – за едвам два месеца, откогато „ новата “ власт е на власт. Като да вземем за пример напряко пушещото от прегаряне в изгорелия джоб на българина премиерско изказване „ Справяме се сносно! Мисля, че всеки български жител го усеща. Но не желая да споделяме, че сме удовлетворени, ние желаеме с още по-висока скорост да се движим за по-добри резултати “.
Е, то това с резултатите, „ всеки български жител го усеща “ единствено откъм „ високата скорост “ на пързаляне надолу. Даже и президентът Румен Радев го усети и го качи „ чувството “ (си) на личната си политпартийна пързалка. И тя тефлонова, откакто сподели на личния си фаворит от чужбина за български министър председател, че към този момент (му) е минало времето за разбори и е пристигнало това за решенията. Ама по този начин е на олимпиада, камо ли властова, всеки си постанова и за пързаляне, и за пържене личния тиган. Пък дано по-добрия тефлон за наивници да завоюва.
Ни сняг, ни лед е необходим за новия спорт - ни олио дори. Пързаля си се при всевъзможни условия и лете, и зиме тефлонът – политически, и властово в нашия случай. Да де, с тефлон е - онуй полимерно съединяване, дето има най-малкия коефициент на търкане от всички твърди субстанции и по тази причина се употребява като незалепващо покритие защо ли не. Особено за тенджери и тигани и други детайли от кухненското съоръжение – политическо и властово в кухнята за замесване на каши, пардон на съвременни манджи с разбори за предястие. Толкова е незалепващо, че дори и чиста вода не му се лови – сякаш го плакнеш, а някак лоен стои. Като се забърше със суха забрадка, най-много книжна, без да се мие същински – и лъсва.
Като нов е, изменен дори до цялостна смяна – изчистен. Ама си е лоен, и леплив остава, от което почва и да намирисва – от ден на ден, дори и 100 дни не трябват, та да се усети хлъзгавото (из)начално гранясване на сякаш невидимите непочистваши се останки. А в случай че загори крепко? Е тогава се свършва с другояче най-якия полимер във тип на министър председател. И с цялата му останала кухненска посуда, колкото и мейд ин чужбина да е. И тогава единствено изчегъртване оказва помощ – това мейд ин българското, дето се търка с махленски скрап от жълти павета, най-много. Щото даже и за този Тефлон, който пристигна сякаш да промени предходното, а „ просто “ полепна по него. Като нова блажна багра по остаряла, която незабавно почва да се изкорубва. Ама не поради остарялата, а тъй като новата е единствено за замазване, та да лъщи, нищо че незабавно й избива люченето на непригодността.
И ей го, Тефлоновото лющене върви все по-дълбоко – към дъното. Само за миналата седмица хлъзгането от горната страна и напукването изпод – политическо и властово лъсна с няколко самоизчегъртани части персонално от лъскавия министър председател. Оказа се, че се е въоръжил и с ножица в кухнята си на „ Дондуков “ 1, с изключение на с лъжици за бързо вдишване на власт.
Македонският министър председател Димитър Ковачевски популяризира фотография „ от среща с държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен и българския министър председател Кирил Петков‘. Снимката е направена по време на обръщението на вицепрезидента на Съединени американски щати Камала Харис на Мюнхенската конференция по сигурността. Обаче! Няколко часа по-късно българският министър-председател Кирил Петков разгласява във фейсбук профила си същата фотография с Блинкен, само че без Ковачевски на нея – изрязан е. Така де, още не сме разрешили на Република Северна Македония да влиза в Европейски Съюз, единствено аероплан сме им пуснали София – Скопие, но не и да лети Ковачевски с него до Мюнхен, та да му скапва фотографията на Петков с Блинкен.
Преди това рязане Кирил сподели, че сега ръчният му труд е и с лепене. По тематиката „ Съдебна промяна без промяна “, несъмнено. Обяви Петков, че е подготвен с лепенките – да внесе основен прокурор от чужбина. И освен. Ето го цялостния проект на продължаващите смяната без смяна, а посредством всякакви тефлонови пързалки, изказан публично-телевизионно от баш продължаващия смяната: „ Може да внесем от чужбина основен прокурор, началник на КПКОНПИ и хора за службите за битка с корупцията “.
Може, несъмнено. Даже май и обвинен за внасяне има и то от доста високо равнище – президент. Но надали ще го внасят на мястото на президента Румен Радев, дето продължава личната си смяна със личната си ножица в юмрука, единствено че в този момент не по вражеския, а по личния му министър председател. Заподозреният за внасяне обаче не е задокеански, а е от по-близката ни в всякакви смисли Африка. Ето по какъв начин се е случила сгледата по информация от пресслужбата на българския Министерски съвет, не на Руанда: „ Президентът на Руанда Пол Кагаме е поздравил премиера Кирил Петков за битката с корупцията по време на диалозите на двамата водачи в Брюксел след срещата Европейски Съюз – Африка “. Става! Същият Кагаме, описван като „ обичания предводител на световния хайлайф “, е държавен глава на Руанда от 2000 година насам. През 2017 година бе избран отново за президент на Руанда с близо 99% от гласовете. Дали пък събеседникът му Кири Петков го е поздравил за този избирателен резултат, не се показва в известието. Но пък може да му обяснил по какъв начин да се откаже от руандийско поданство и да получи българско – що не „ златно “, та да заеме какъв да е държавнически пост у нас.
Е, преди този момент, ще бъде записан в листата на Петков, с който се похвали, цялостен с българи от чужбина, „ които имат уместно обучение, с цел да влязат в Министерство на вътрешните работи, новата комисия „ Антикорупция “, специфичните служби “ и така нататък Така де, „ необходим ни е човешки капитал “, който очевидно се намира единствено в чужбина, най-малко съгласно оповестеното от чужбинския ни министър председател.
Освен това работната ръка от чужбина като едното нищо може да работи дистанциооно, онлайн. Така де, персонално министър председателят Петков не се съгласи със съвета от премиера Радев, че корупция не се бори през медиите. Значи става дори и през обществените медии – единствено да си снимат претендентите квито дипломи имат и да ги пратят по пощата – електронната. Или пък да си ги появят в Google, че там най се виждат нещата от новата ни власт.
Така! Видно е, че се работи олимпийски по новия спорт пързаляне с тефлонов тиган. Иначе по какъв начин ще се пробутват като въобще незалепващи към този момент толкоз скоростно загорели изказвания – за едвам два месеца, откогато „ новата “ власт е на власт. Като да вземем за пример напряко пушещото от прегаряне в изгорелия джоб на българина премиерско изказване „ Справяме се сносно! Мисля, че всеки български жител го усеща. Но не желая да споделяме, че сме удовлетворени, ние желаеме с още по-висока скорост да се движим за по-добри резултати “.
Е, то това с резултатите, „ всеки български жител го усеща “ единствено откъм „ високата скорост “ на пързаляне надолу. Даже и президентът Румен Радев го усети и го качи „ чувството “ (си) на личната си политпартийна пързалка. И тя тефлонова, откакто сподели на личния си фаворит от чужбина за български министър председател, че към този момент (му) е минало времето за разбори и е пристигнало това за решенията. Ама по този начин е на олимпиада, камо ли властова, всеки си постанова и за пързаляне, и за пържене личния тиган. Пък дано по-добрия тефлон за наивници да завоюва.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ