Окръжният съд в Добрич осъди прокуратурата да плати обезщетения заради бавно разследване по досъдебното производство за т.н. „възродителен процес“
Окръжният съд в Добрич постанови две решения, с които осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Н. К и Н. М. по 12 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, породени на двете ищци от нарушение на правото на разглеждане и привършване в рационален период на формираното през януари 1991г. следствено дело за тъй наречените „ възродителния развой “, в този момент досъдебно произвеждане по разказа на Военно-окръжна прокуратура София.
Производствата в Окръжния съд са формирани по импортирани искове против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, с които двете ищци претендират обезщетение като потърпевши лица в персонално качество и като наследници на един от директно потърпевшите от закононарушенията, които се проверяват по посоченото следствено дело. Техният татко бил въдворен по политически аргументи в лагер „ Белене “ за времето от края на февруари 1985г. доникъде на април 1986г., а по-късно наложително изселен в гр.Роман за период от три години. След завръщането в дома си в гр.Толбухин /днешен Добрич/ бил подложен под непрекъснато наблюдаване. През май 1989г. бил заставен да се изсели в Турция. Бил е лишен и от опция да упражнява учителската си специалност още от края на 1984 година. С решение на Народното събрание от 1 юни 1990г. е била оповестена неговата политическа и гражданска реабилитация. В началото на идната година било формирано процесното следствено дело. В хода на следствието татко им умрял и правата му на потърпевшо лице минали върху дъщерите му, като негови наследници. В предявените искови молби ищците в детайли са описали тестванията, на които са били подложени по време на насилствената смяна на имената, страданията от задържането на техния татко, както и от изселването на фамилията им в Република Турция.
Прокуратурата като ответник оспорва допустимостта и основателността на исковете. Изтъква фактическата и правна трудност на делото, броя на потърпевшите, множеството намиращи е отвън страната, чието процесуално държание също било асъдействало за закъснение на производството, наложителните по закон голям брой процесуални дейности, в това число правене на молби за правна помощ до управляващите в Република Турция, осъществяване на наложителни инструкции на съда след връщане на делото.
Окръжният съд откри, че предявените искове, учредени на изказвания за несъразмерна дълготрайност на следствието, са потвърдени по своето съображение.Съдът показва, че продължителността на съответното наказателно произвеждане надвишава неведнъж откритите в Наказателно-процесуален кодекс периоди, а фактическата и правната трудност на следственото дело не може да оправдае траялото повече от 30 години досъдебно произвеждане, заради което е налице нарушаване на правото на разглеждане и решение на делото в рационален период, според Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Окръжният съд приема, че ищците са претърпели претендираните от тях неимуществени вреди – безпокойствие и неустановеност, отчаяние и загуба на доверие в институциите, възприятие за липса на правдивост, терзание, че отговорните лица за осъществените по отношение на тях репресивни дейности няма да бъдат осъдени. Тези вреди са настъпили вследствие забавянето на наказателното произвеждане, което е резултат от дейности на проверяващите органи и позволените процесуални нарушавания от прокуратурата, обусловили преустановяване на правосъдното произвеждане и връщане на делото на прокурора за доразследване. Изобщо не може да се одобри, че дейностите на ищците са довели до забавянето на производството, показва съдът.
И двата правосъдни състава дефинират парично обезщетение за потърпевшите в размер на 12 000 лева, ведно със законната рента за веселба, считано от датите на завеждане на делата през ноември 2022г., до окончателното погашение на сумата. Исковете са отхвърлени за горницата над тази сума до претендираното от всяка от ищците обезщетение в размер на 120 000 лв..
В решенията се изяснява, че по реда на ЗОДОВ страната е длъжна да обезщети единствено вредите, които са директна последица от безразсъдно бавните дейности на правозащитните органи, само че не и вредите от самото закононарушение. За директните вреди от закононарушението за лицата, получили гражданска реабилитация по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, е планувана опцията като потърпевши по време на „ възродителния развой “ да търсят обезщетение, без да е належащо определяне на директния причинител на увреждането с присъда.
Съдебните актове подлежат на обжалване пред Апелативен съд – Варна.
Производствата в Окръжния съд са формирани по импортирани искове против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, с които двете ищци претендират обезщетение като потърпевши лица в персонално качество и като наследници на един от директно потърпевшите от закононарушенията, които се проверяват по посоченото следствено дело. Техният татко бил въдворен по политически аргументи в лагер „ Белене “ за времето от края на февруари 1985г. доникъде на април 1986г., а по-късно наложително изселен в гр.Роман за период от три години. След завръщането в дома си в гр.Толбухин /днешен Добрич/ бил подложен под непрекъснато наблюдаване. През май 1989г. бил заставен да се изсели в Турция. Бил е лишен и от опция да упражнява учителската си специалност още от края на 1984 година. С решение на Народното събрание от 1 юни 1990г. е била оповестена неговата политическа и гражданска реабилитация. В началото на идната година било формирано процесното следствено дело. В хода на следствието татко им умрял и правата му на потърпевшо лице минали върху дъщерите му, като негови наследници. В предявените искови молби ищците в детайли са описали тестванията, на които са били подложени по време на насилствената смяна на имената, страданията от задържането на техния татко, както и от изселването на фамилията им в Република Турция.
Прокуратурата като ответник оспорва допустимостта и основателността на исковете. Изтъква фактическата и правна трудност на делото, броя на потърпевшите, множеството намиращи е отвън страната, чието процесуално държание също било асъдействало за закъснение на производството, наложителните по закон голям брой процесуални дейности, в това число правене на молби за правна помощ до управляващите в Република Турция, осъществяване на наложителни инструкции на съда след връщане на делото.
Окръжният съд откри, че предявените искове, учредени на изказвания за несъразмерна дълготрайност на следствието, са потвърдени по своето съображение.Съдът показва, че продължителността на съответното наказателно произвеждане надвишава неведнъж откритите в Наказателно-процесуален кодекс периоди, а фактическата и правната трудност на следственото дело не може да оправдае траялото повече от 30 години досъдебно произвеждане, заради което е налице нарушаване на правото на разглеждане и решение на делото в рационален период, според Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Окръжният съд приема, че ищците са претърпели претендираните от тях неимуществени вреди – безпокойствие и неустановеност, отчаяние и загуба на доверие в институциите, възприятие за липса на правдивост, терзание, че отговорните лица за осъществените по отношение на тях репресивни дейности няма да бъдат осъдени. Тези вреди са настъпили вследствие забавянето на наказателното произвеждане, което е резултат от дейности на проверяващите органи и позволените процесуални нарушавания от прокуратурата, обусловили преустановяване на правосъдното произвеждане и връщане на делото на прокурора за доразследване. Изобщо не може да се одобри, че дейностите на ищците са довели до забавянето на производството, показва съдът.
И двата правосъдни състава дефинират парично обезщетение за потърпевшите в размер на 12 000 лева, ведно със законната рента за веселба, считано от датите на завеждане на делата през ноември 2022г., до окончателното погашение на сумата. Исковете са отхвърлени за горницата над тази сума до претендираното от всяка от ищците обезщетение в размер на 120 000 лв..
В решенията се изяснява, че по реда на ЗОДОВ страната е длъжна да обезщети единствено вредите, които са директна последица от безразсъдно бавните дейности на правозащитните органи, само че не и вредите от самото закононарушение. За директните вреди от закононарушението за лицата, получили гражданска реабилитация по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, е планувана опцията като потърпевши по време на „ възродителния развой “ да търсят обезщетение, без да е належащо определяне на директния причинител на увреждането с присъда.
Съдебните актове подлежат на обжалване пред Апелативен съд – Варна.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ