Евростат: Всеки трети българин е пътувал с цел туризъм веднъж годишно
Около 30 % от българите, или съвсем всеки трети наш съотечественик, е направил най-малко един път туристическо пътешестване с персонална цел /зад граница или вътре в страната/, демонстрират данни от разбор на Евростат за туристическите пътувания на жителите на Европейски Съюз през 2016 година Средният индикатор за пътуванията на европейците е съвсем двойно по-голям от нашия - 62 на 100 от европейските жители са пътували най-малко един път за туризъм през въпросната година, предава Българска телеграфна агенция.
Според данните на европейската статистика - у нас над 1,8 млн. сънародници са създали най-малко един път пътешестване за туризъм през 2016 година В голямата си част обаче тези пътувания са били вътре в страната /около 26 на 100 от общо 30-те процента/, като единствено 2 % от пътуващите българи са правили туризъм зад граница, а други 2 % са подхванали комбинирано пътешестване.
Средният разход на пътуващ българин за туризъм зад граница е бил 156 евро, при 336 евро междинен разход за туризъм за гражданин на Европейски Съюз, регистрира още Евростат.
Данните на европейската статистика в общи линии съответстват и с данните на Национален статистически институт за пътуванията на българите през миналата 2017 година - максимален дял са били пътуванията на българите вътре в страната /около 85 та 100 от всички пътувания/. Около 11 на 100 от пътуванията на българите са били зад граница, а към 4 на 100 са били смесени - вътре в страната и зад граница.
Средният разход на едно лице при пътешестване в страната е бил към 200 лв., а зад граница - малко над 500 лв., регистрира Национален статистически институт. Най-голямото перо при пътуването на българите вътре в страната са били нощувките и храната /около 40 на сто/, а зад граница - превоза /около 30 на сто/.
Относителният дял на независимите пътувания на българите /вътре в страната и без резервация/ е бил 95 на 100, а зад граница и също без резервация - 63 на 100.
Най-активни в туризма са били българите във възрастовата граница 25-45 години - близо половината от всички пътувания са били на хора в тази възрастова категория.
НАЙ-МНОГО С ЦЕЛ ТУРИЗЪМ ПЪТУВАТ ФИНЛАНДЦИТЕ,
НАЙ-МНОГО ПАРИ ЗА ТУРИЗЪМ ХАРЧАТ В ЛЮКСЕМБУРГ
Най-активни в туристическите пътувания за персонални цели са били жителите на Финландия - близо 92 % от тях са пътували най-малко един път за туризъм през 2016 година Следват: Холандия - 85 на 100, Люксембург - 84, на 100 и Чехия - 80 на 100 - или 8 от всеки 10 поданици на тези четири страни са пътували най-малко един път през 2016 година.
В противоположния край, или в дъното на класацията по този индикатор, са били жителите на Румъния - 24 %, Португалия - 25 %, България - 30 %, Гърция - 35 % и Италия - 41 %, или по-малко от половината от жителите на тези страни са пътували най-малко един път за туризъм.
Най-платежоспособни при пътуванията си за туризъм са били жителите на Люксембург приблизително по 768 евро на човек. Следват: представителите на Малта 646 евро на човек, на Австрия - 607 евро, на Белгия - 600 евро, на Кипър - 490 евро, на Ирландия - 480 евро и на Германия - 443 евро на човек.
Най-малко пари за туризъм са заделяли в Латвия - 107 евро на човек, в Румъния - 124 евро, в Чехия - 129 евро и в Унгария - 140 евро на едно лице за туризъм.
Средният разход на българина е бил 156 евро на едно лице или съвсем два пъти по-малко колкото междинният европеец е отделял за туризъм - 336 евро.
Почти половината от европейците /48 на сто/, които не са подхванали някакво пътешестване за туризъм - оповестяват за финансови аргументи като главен претекст. Около 20 на 100 от не-туристите акцентират здравословни проблеми, а други 20 на 100 загатват, че нямат мотивация да пътуват. Работни или образователни задължения са упоменати от 16 на 100 от европейските не-туристи, до момента в който 13 на 100 регистрират като претекст фамилни задължения.
Данни за аргументите за неучастието в туризма се оповестяват от Евростат на всеки три години, като въпросният разбор показва данни за референтната 2016 година През 2020 година ще бъдат предоставени нови данни за референтната година 2019, се споделя в разбора.
Според данните на европейската статистика - у нас над 1,8 млн. сънародници са създали най-малко един път пътешестване за туризъм през 2016 година В голямата си част обаче тези пътувания са били вътре в страната /около 26 на 100 от общо 30-те процента/, като единствено 2 % от пътуващите българи са правили туризъм зад граница, а други 2 % са подхванали комбинирано пътешестване.
Средният разход на пътуващ българин за туризъм зад граница е бил 156 евро, при 336 евро междинен разход за туризъм за гражданин на Европейски Съюз, регистрира още Евростат.
Данните на европейската статистика в общи линии съответстват и с данните на Национален статистически институт за пътуванията на българите през миналата 2017 година - максимален дял са били пътуванията на българите вътре в страната /около 85 та 100 от всички пътувания/. Около 11 на 100 от пътуванията на българите са били зад граница, а към 4 на 100 са били смесени - вътре в страната и зад граница.
Средният разход на едно лице при пътешестване в страната е бил към 200 лв., а зад граница - малко над 500 лв., регистрира Национален статистически институт. Най-голямото перо при пътуването на българите вътре в страната са били нощувките и храната /около 40 на сто/, а зад граница - превоза /около 30 на сто/.
Относителният дял на независимите пътувания на българите /вътре в страната и без резервация/ е бил 95 на 100, а зад граница и също без резервация - 63 на 100.
Най-активни в туризма са били българите във възрастовата граница 25-45 години - близо половината от всички пътувания са били на хора в тази възрастова категория.
НАЙ-МНОГО С ЦЕЛ ТУРИЗЪМ ПЪТУВАТ ФИНЛАНДЦИТЕ,
НАЙ-МНОГО ПАРИ ЗА ТУРИЗЪМ ХАРЧАТ В ЛЮКСЕМБУРГ
Най-активни в туристическите пътувания за персонални цели са били жителите на Финландия - близо 92 % от тях са пътували най-малко един път за туризъм през 2016 година Следват: Холандия - 85 на 100, Люксембург - 84, на 100 и Чехия - 80 на 100 - или 8 от всеки 10 поданици на тези четири страни са пътували най-малко един път през 2016 година.
В противоположния край, или в дъното на класацията по този индикатор, са били жителите на Румъния - 24 %, Португалия - 25 %, България - 30 %, Гърция - 35 % и Италия - 41 %, или по-малко от половината от жителите на тези страни са пътували най-малко един път за туризъм.
Най-платежоспособни при пътуванията си за туризъм са били жителите на Люксембург приблизително по 768 евро на човек. Следват: представителите на Малта 646 евро на човек, на Австрия - 607 евро, на Белгия - 600 евро, на Кипър - 490 евро, на Ирландия - 480 евро и на Германия - 443 евро на човек.
Най-малко пари за туризъм са заделяли в Латвия - 107 евро на човек, в Румъния - 124 евро, в Чехия - 129 евро и в Унгария - 140 евро на едно лице за туризъм.
Средният разход на българина е бил 156 евро на едно лице или съвсем два пъти по-малко колкото междинният европеец е отделял за туризъм - 336 евро.
Почти половината от европейците /48 на сто/, които не са подхванали някакво пътешестване за туризъм - оповестяват за финансови аргументи като главен претекст. Около 20 на 100 от не-туристите акцентират здравословни проблеми, а други 20 на 100 загатват, че нямат мотивация да пътуват. Работни или образователни задължения са упоменати от 16 на 100 от европейските не-туристи, до момента в който 13 на 100 регистрират като претекст фамилни задължения.
Данни за аргументите за неучастието в туризма се оповестяват от Евростат на всеки три години, като въпросният разбор показва данни за референтната 2016 година През 2020 година ще бъдат предоставени нови данни за референтната година 2019, се споделя в разбора.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ