Евростат: България е близо до дъното по четене на книги
Около 20% от пълнолетните български мъже (почти всеки пети) и 30% от българските дами (всяка трета), са прочели най-малко 5 или повече книги през предходната година, демонстрират данни от разбор на Евростат, отдаден на културните привички на европейците и по-специално четенето на книги.
По този индикатор страната ни е на 21-ва позиция в 28-те страни в Европейски Съюз, при междинни данни – 42% четящи дами в Европейски Съюз и 30% - мъже.
Според проучване, оповестено на уеб страницата на Асоциация " Българска книга ", профилът на " четящия българин " е следният: просветен и живеещ в столицата или по-голям град. Четящият българин е най-вече в дейна трудова възраст, с по-висок обществен статус, с по-високо обучение и приходи и с по-престижни професионални занимания.
Аудиторията на нечетящите българи се образува най-вече от непревилигированите и уязвими групи на популацията: в по-малките села и градове, по-възрастни, по-необразовани, с ниски приходи, работещи неквалифициран труд.
Според проучването - четенето на книги се явява трето по степен занятие на българите в свободното време, като на първа позиция е гледането на телевизия (95%), а на втора позиция - сърфирането в интернет - над 50%.
По настоящи данни на Национален статистически институт у нас през предходната година е имало над 4000 библиотеки, като единствено 47 от тях са били с хартиен фонд над 200 хиляди. Регистрираните постоянни читатели в библиотеките са били към четвърт милион, като приблизително на един четец са се падали по 30 прочетени книги.
По този индикатор страната ни е на 21-ва позиция в 28-те страни в Европейски Съюз, при междинни данни – 42% четящи дами в Европейски Съюз и 30% - мъже.
Според проучване, оповестено на уеб страницата на Асоциация " Българска книга ", профилът на " четящия българин " е следният: просветен и живеещ в столицата или по-голям град. Четящият българин е най-вече в дейна трудова възраст, с по-висок обществен статус, с по-високо обучение и приходи и с по-престижни професионални занимания.
Аудиторията на нечетящите българи се образува най-вече от непревилигированите и уязвими групи на популацията: в по-малките села и градове, по-възрастни, по-необразовани, с ниски приходи, работещи неквалифициран труд.
Според проучването - четенето на книги се явява трето по степен занятие на българите в свободното време, като на първа позиция е гледането на телевизия (95%), а на втора позиция - сърфирането в интернет - над 50%.
По настоящи данни на Национален статистически институт у нас през предходната година е имало над 4000 библиотеки, като единствено 47 от тях са били с хартиен фонд над 200 хиляди. Регистрираните постоянни читатели в библиотеките са били към четвърт милион, като приблизително на един четец са се падали по 30 прочетени книги.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ