200 000 българи не работят и не учат- издържат ги мама и тате
Около 183 хиляди младежи не работят и не учат, а чакат фамилиите им да ги устоят. Те не попадат в графата небогати, тъй като месечната им прехрана е сред 400 и 3000 лв. на месец.
Това демонстрират данните от разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) за младежите отвън системите на претовареност, обучение или образование.
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми - сред 100 и 500 лева
Над 20 хиляди получават от фамилията си прехрана сред 500 и 600 лева, а за други 30 хиляди джобните на месец са сред 600 и 700 лева Така тези две групи разполагат с повече пари, в сравнение с връстниците им на минимална заплата. Нейният размер е 710 лева, само че след удръжките чисто остават 550,94 лева
Останалите получават даже по-високи приходи от дейните млади, макар че не работят и да не учат. Макар и дребен, има кръг от неактивните младежи с приходи сред 2000 и 3000 лева на месец.
При тази група богати пасуващи главните аргументи за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е съществуването на различен приход, който е задоволително огромен, с цел да нямат потребност да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за заболели близки, както и млади майки, изясняват специалистите. Специфична група са и дамите, които разчитат на високата заплата на мъжа си.
Общо у нас сред 330 и 340 хиляди младежи сред 15 и 34 година не работят и не учат.
Живеят най-вече при родителите си, като постоянно са от огромни фамилии, където оказват помощ и пенсиите на баба и дядо. По този метод на младежите не им се постанова да заплащат и за сметки и храна.
Според последното изследване на Евростат малко под половината от младежите у нас живеят с родителите си, а близо 15% от семействата са на самотни родители.
Според друго проучване на ИПИ през август пенсиите изпреварват инфлацията, само че работещите обедняват.
При приходите от разнообразни източници се следят доста разнообразни темпове на напредък. Докато растежът при приходите от пенсии е 39%, то при тези от работна заплата покачването е със 7,7%, от независима претовареност – с 1,7%. Ударното покачване на пенсиите през последната година води до доста надхвърляне на инфлацията при приходите на пенсионерите, само че това не важи за работещите – таман в противен случай, при тях покачването е два пъти по-малко от това на цените.
На фона на систематизирано покачване на приходите – пенсии и заплати, с 16,5%, разноските порастват със 17,8% на годишна база. С други думи опциите за ползване на семействата се свиват. Това проличава и в показаните от Национален статистически институт промени в количествата употребявани артикули, където спад се следи при хляба, зеленчуците, месото, млякото – съвсем всички съществени сегменти на фундаменталното изхранване.
Домакинствата редуцират разноските си до стоките и услугите „ от първа нужда “, само че точно при тях цените порастват най-бързо (по последни данни +24% на годишна база при храните, +31% при транспорта), което в допълнение лимитира опциите за ползване.
Общият обзор на приходите и разноските на семействата сочи, че измененията в икономическите условия и бързият растеж на потребителските цени имат забележителен отрицателен резултат. От една страна работодателите са под напън да усилват заплатите на чиновниците си най-малко до темпа на покачване на цените, само че от друга идващото държавно управление е изправено пред нелеката задача да предефинира обществени политики по този начин, че да поддържа приходите на най-бедните.
Това демонстрират данните от разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) за младежите отвън системите на претовареност, обучение или образование.
По-голяма част от тях разчитат на по-скромни суми - сред 100 и 500 лева
Над 20 хиляди получават от фамилията си прехрана сред 500 и 600 лева, а за други 30 хиляди джобните на месец са сред 600 и 700 лева Така тези две групи разполагат с повече пари, в сравнение с връстниците им на минимална заплата. Нейният размер е 710 лева, само че след удръжките чисто остават 550,94 лева
Останалите получават даже по-високи приходи от дейните млади, макар че не работят и да не учат. Макар и дребен, има кръг от неактивните младежи с приходи сред 2000 и 3000 лева на месец.
При тази група богати пасуващи главните аргументи за неактивност на пазара на труда са две. На първо място е съществуването на различен приход, който е задоволително огромен, с цел да нямат потребност да работят. Тук обаче се броят и хора, които се грижат за заболели близки, както и млади майки, изясняват специалистите. Специфична група са и дамите, които разчитат на високата заплата на мъжа си.
Общо у нас сред 330 и 340 хиляди младежи сред 15 и 34 година не работят и не учат.
Живеят най-вече при родителите си, като постоянно са от огромни фамилии, където оказват помощ и пенсиите на баба и дядо. По този метод на младежите не им се постанова да заплащат и за сметки и храна.
Според последното изследване на Евростат малко под половината от младежите у нас живеят с родителите си, а близо 15% от семействата са на самотни родители.
Според друго проучване на ИПИ през август пенсиите изпреварват инфлацията, само че работещите обедняват.
При приходите от разнообразни източници се следят доста разнообразни темпове на напредък. Докато растежът при приходите от пенсии е 39%, то при тези от работна заплата покачването е със 7,7%, от независима претовареност – с 1,7%. Ударното покачване на пенсиите през последната година води до доста надхвърляне на инфлацията при приходите на пенсионерите, само че това не важи за работещите – таман в противен случай, при тях покачването е два пъти по-малко от това на цените.
На фона на систематизирано покачване на приходите – пенсии и заплати, с 16,5%, разноските порастват със 17,8% на годишна база. С други думи опциите за ползване на семействата се свиват. Това проличава и в показаните от Национален статистически институт промени в количествата употребявани артикули, където спад се следи при хляба, зеленчуците, месото, млякото – съвсем всички съществени сегменти на фундаменталното изхранване.
Домакинствата редуцират разноските си до стоките и услугите „ от първа нужда “, само че точно при тях цените порастват най-бързо (по последни данни +24% на годишна база при храните, +31% при транспорта), което в допълнение лимитира опциите за ползване.
Общият обзор на приходите и разноските на семействата сочи, че измененията в икономическите условия и бързият растеж на потребителските цени имат забележителен отрицателен резултат. От една страна работодателите са под напън да усилват заплатите на чиновниците си най-малко до темпа на покачване на цените, само че от друга идващото държавно управление е изправено пред нелеката задача да предефинира обществени политики по този начин, че да поддържа приходите на най-бедните.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ