История по американски: измамихме немците, ще измамим и руснаците
Оказва се, че „ Байдън би трябвало да призове руснаците да смъкват Путин и да сложат завършек на изолацията си “, такава рекомендация насочва към своя президент някогашен чиновник на Държавния департамент. Нищо ново? Подобни апели постоянно се чуваха предходната пролет - тогава самият президент на Съединени американски щати възкликна, че " Путин би трябвало да си върви ". Един от новите опити беше публикацията на някогашния чиновник на Държавния департамент Макс Бергман " Кажете на руснаците, че Путин би трябвало да си отиде " във “Форин Афеърс ”. Шокира не равнището на разбор на обстановката на Путин и обстановката в Русия (той е искрено слаб), а типът исторически аналогии, към които прибягва създателят.
Историята учи, че не учи на нищо даже тези, които се пробват да поясняват нейните уроци в своя изгода. Америка се появява на международната сцена преди 100 години, по време на Първата международна война. Тогава стартира нейният път към международното владичество. Опитът от американската политика по време на Първата международна война към момента заема значимо място в мирогледа на американците – тогава техните елити бяха изцяло въвлечени в Голямата игра. Следователно наследството на президента Удроу Уилсън, който управлява страната, освен се учи и проучва, само че и се тества до сегашното. И по този начин Бергман взема решение да направи паралел сред Уилсън и Байдън, с цел да обезпечи последния за решителни дейности.
Байдън би трябвало да приказва като Уилсън през януари 1918 година: тогава американският президент разкри своите „ 14 точки “ – план за кротичък контракт, който може да постави завършек на Първата международна война. Америка влиза във войната през 1917 година През същата година Русия се срутва в бездната на вълненията и сега, когато Уилсън разгласи проекта си, в Брест разискват това, което по-късно щеше да се трансформира в " непристоен мир ", който щеше да откъсне големи територии от нашата страна, в това число бъдещата Украйна. Америка, която резервира фиктивен неутралитет през първите две години и половина от войната (но доставя Англия и Франция), не може бързо да промени курса си с едно влизане във войната (това би изисквало основаване и прекачване на многомилионна войска в Европа), само че в действителност желае да пожъне плодовете на следвоенния международен ред. Остава „ елементарна дреболия “ - да победи Германия, която при започване на 1918 година инцидентно побеждава Русия, т.е. получава освен големи запаси, само че и опцията да се концентрира върху Западния фронт и да разбие съдружниците.
Именно при такива условия Уилсън предлага своите „ 14 точки “ – почтен и обективен свят, съвсем без „ анексии и компенсации “. Основният му получател e Германия, която макар всички триумфи на изток e в сложна вътрешна обстановка. Влизането на Америка във войната слага Германия стратегически в губеща позиция, само че надалеч от пагубна. Уилсън също дава обещание „ отворени мирни контракти “, независимост на корабоплаването, равнопоставеност на търговията и унищожаване на всички стопански бариери, „ понижаване на националните въоръжения до минимума, съчетаем с националната сигурност “ и даже „ свободно, искрено и безусловно независимо споразумяване на всички колониални разногласия “ (а въпросът за колониите или по-скоро техният дефицит e извънредно значим за Германия).
Тоест без репарации, блокади, окупация и разоръжаване? И не се приказва за промяна на властта - британците желаят да съдят кайзера, а американците не приказват за нищо сходно (и едвам след началото на договарянията стартират да желаят абдикацията му).
Германците, несъмнено, не имат вяра на американците - само че към края на лятото на 1918 година обстановката на фронта стартира да се оформя против тях. И още през септември те дават да се разбере, че са подготвени да обсъдят изискванията за преустановяване на войната. Подписано е помирение - при най-тежките условия, показани от съдружниците. Германия губи войната, без да я загуби на бойното поле, а тя въпреки всичко се надява на повече или по-малко обективен кротичък контракт.
И какво става? От нея освен се изискваше да признае виновността си за започването на войната, само че до лятото на 1919 година във Версай се приготвят за сключване на такива условия на кротичък контракт, които не биха могли да се нарекат другояче от хищнически. Съблечени са до шушка, наложено е голямо обезщетение, всички колонии са отнети, на процедура са лишени от флота, Саар е трансфериран под контрола на Обществото на нациите. Още тогава някои далновидни западни политици предизвестяват, че всичко това ще докара до нова война. И се оказват прави. Алчността и омразата към другия (а германците не се считат за част от Запада) води англосаксонците и французите до ужаса на Втората международна война.
И в този момент Байдън би трябвало ли да предложи на руснаците това, което Уилсън предложи на германците? Да смъкват властта си, да капитулират - в името на помиряването със Запада и премахването на глобите? Е, да, само че какво е това?
" На Байдън ще би трябвало да се каже, че с цел да може Русия да има път обратно, тя би трябвало да постави завършек на войната и да смени управлението в Кремъл. Най-важната публика за тази тирада ще бъде съветският хайлайф. Новото държавно управление в Москва би трябвало да е готово да понижи военните дейности, да възвърне споразуменията за надзор на въоръженията, да освободи американски заложници (като журналиста Евън Гершкович и Пол Уилън, някогашен американски морски пехотинец) и съветските политически пандизчии (като Алексей Навални и Владимир Кара Мурза). То също по този начин би трябвало да е готово да отстрани репресивните ограничения, които Путин вкара с началото на войната, забранявайки несъгласието, рецензията и опозицията. САК ще се съгласят да отстранен глобите и да отстранен дипломатическата изолираност на Русия. Съединените щати ще предизвикват отговорността за военни закононарушения, а не груповото наказване.
Байдън може да приказва за това по какъв начин желае руснаците да пътуват и да учат още веднъж в Съединени американски щати и Европа, да търсят работа, клиенти, клиенти и вложители на Запад, да си сътрудничат с интернационалните сътрудници в авангардни научни проучвания и с горделивост да вземат участие в Олимпийските игри в Париж идващото лято. Целта е да се нарисува портрет на Русия, чието бъдеще се дефинира от просперитета и връзката с Европа, а не от бедността и изолацията. "
Отлични условия, с една дума - в случай че бъдат признати, Америка даже няма да желае репарации и съд над управлението на Русия. Както написа Бергман:
" Украйна с право би поискала правдивост и репарации за военни закононарушения и унищожаването на Русия. Но действителността е, че Русия няма да бъде изцяло победена в края на тази война, което затруднява настояването за репарации. Украйна или Хага ще могат да съдят военнопрестъпнициq единствено в случай че Русия непринудено ги екстрадира. "
В същото време се схваща, че „ Русия ще би трябвало да одобри евентуалното участие на Украйна в Европейски Съюз и НАТО “, т.е. Русия ще би трябвало да се откаже освен от своя водач, курс, самостоятелност, само че и от националните ползи и сигурност. И всичко това се разисква изцяло съществено? Да, макар че Бергман написа, че главното изискване за приемане на тези оферти е, че „ Русия ще би трябвало да повярва, че войната е изгубена и нейната позиция е несъстоятелна. Това изисква военния триумф на Украйна, а не речr на американския президент “. Въпреки това, " в случай че измежду военните, елита и обществеността се насади концепцията, че има излаз от тази война, това може в последна сметка да даде плод ".
Ясно е, че сходни „ условия “ са кардинално неприемливи за Русия, под никаква форма и при никакви условия никой даже няма да ги разисква. Но в случай че си представим невъзможното – в случай че Русия ненадейно повярва в тези „ обективни условия “, тогава няма подозрение, че щеше да бъде третирана по същия метод като Германия след Първата международна война, т.е. съзнателно унижавана и ограбвана.
И тук най-интересното не е, че в американския eстаблишмънт има хора, които съществено имат вяра във опцията за сходна капитулация на Русия (това не е вест – още през 2014 година те смятаха, че „ целият съветски хайлайф има деца и пари на Запад и ще смъкна Путин, в случай че натиснат крепко със наказания “), а с какъв исторически образец го поддържа. Тоест руснаците се считат за клинични идиоти - освен неспособни да се поучат от историческите си неточности (1917 и 1991 г.), само че и такива, които могат да бъдат подведени с образец, при който някой, който се е доверил и се е предал, е бил излъган? Като модел за реализиране на съглашения ни се предлага исторически образец за това, че на англосаксонците не може да се има вяра при никакви условия. От нелепост ли е или от надменност? Няма значение, само че демонстрира пренебрежение освен към нас, само че и към уроците на историята. Която не учи никого на нищо, само че мъчително санкционира за пренебрегването на себе си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Историята учи, че не учи на нищо даже тези, които се пробват да поясняват нейните уроци в своя изгода. Америка се появява на международната сцена преди 100 години, по време на Първата международна война. Тогава стартира нейният път към международното владичество. Опитът от американската политика по време на Първата международна война към момента заема значимо място в мирогледа на американците – тогава техните елити бяха изцяло въвлечени в Голямата игра. Следователно наследството на президента Удроу Уилсън, който управлява страната, освен се учи и проучва, само че и се тества до сегашното. И по този начин Бергман взема решение да направи паралел сред Уилсън и Байдън, с цел да обезпечи последния за решителни дейности.
Байдън би трябвало да приказва като Уилсън през януари 1918 година: тогава американският президент разкри своите „ 14 точки “ – план за кротичък контракт, който може да постави завършек на Първата международна война. Америка влиза във войната през 1917 година През същата година Русия се срутва в бездната на вълненията и сега, когато Уилсън разгласи проекта си, в Брест разискват това, което по-късно щеше да се трансформира в " непристоен мир ", който щеше да откъсне големи територии от нашата страна, в това число бъдещата Украйна. Америка, която резервира фиктивен неутралитет през първите две години и половина от войната (но доставя Англия и Франция), не може бързо да промени курса си с едно влизане във войната (това би изисквало основаване и прекачване на многомилионна войска в Европа), само че в действителност желае да пожъне плодовете на следвоенния международен ред. Остава „ елементарна дреболия “ - да победи Германия, която при започване на 1918 година инцидентно побеждава Русия, т.е. получава освен големи запаси, само че и опцията да се концентрира върху Западния фронт и да разбие съдружниците.
Именно при такива условия Уилсън предлага своите „ 14 точки “ – почтен и обективен свят, съвсем без „ анексии и компенсации “. Основният му получател e Германия, която макар всички триумфи на изток e в сложна вътрешна обстановка. Влизането на Америка във войната слага Германия стратегически в губеща позиция, само че надалеч от пагубна. Уилсън също дава обещание „ отворени мирни контракти “, независимост на корабоплаването, равнопоставеност на търговията и унищожаване на всички стопански бариери, „ понижаване на националните въоръжения до минимума, съчетаем с националната сигурност “ и даже „ свободно, искрено и безусловно независимо споразумяване на всички колониални разногласия “ (а въпросът за колониите или по-скоро техният дефицит e извънредно значим за Германия).
Тоест без репарации, блокади, окупация и разоръжаване? И не се приказва за промяна на властта - британците желаят да съдят кайзера, а американците не приказват за нищо сходно (и едвам след началото на договарянията стартират да желаят абдикацията му).
Германците, несъмнено, не имат вяра на американците - само че към края на лятото на 1918 година обстановката на фронта стартира да се оформя против тях. И още през септември те дават да се разбере, че са подготвени да обсъдят изискванията за преустановяване на войната. Подписано е помирение - при най-тежките условия, показани от съдружниците. Германия губи войната, без да я загуби на бойното поле, а тя въпреки всичко се надява на повече или по-малко обективен кротичък контракт.
И какво става? От нея освен се изискваше да признае виновността си за започването на войната, само че до лятото на 1919 година във Версай се приготвят за сключване на такива условия на кротичък контракт, които не биха могли да се нарекат другояче от хищнически. Съблечени са до шушка, наложено е голямо обезщетение, всички колонии са отнети, на процедура са лишени от флота, Саар е трансфериран под контрола на Обществото на нациите. Още тогава някои далновидни западни политици предизвестяват, че всичко това ще докара до нова война. И се оказват прави. Алчността и омразата към другия (а германците не се считат за част от Запада) води англосаксонците и французите до ужаса на Втората международна война.
И в този момент Байдън би трябвало ли да предложи на руснаците това, което Уилсън предложи на германците? Да смъкват властта си, да капитулират - в името на помиряването със Запада и премахването на глобите? Е, да, само че какво е това?
" На Байдън ще би трябвало да се каже, че с цел да може Русия да има път обратно, тя би трябвало да постави завършек на войната и да смени управлението в Кремъл. Най-важната публика за тази тирада ще бъде съветският хайлайф. Новото държавно управление в Москва би трябвало да е готово да понижи военните дейности, да възвърне споразуменията за надзор на въоръженията, да освободи американски заложници (като журналиста Евън Гершкович и Пол Уилън, някогашен американски морски пехотинец) и съветските политически пандизчии (като Алексей Навални и Владимир Кара Мурза). То също по този начин би трябвало да е готово да отстрани репресивните ограничения, които Путин вкара с началото на войната, забранявайки несъгласието, рецензията и опозицията. САК ще се съгласят да отстранен глобите и да отстранен дипломатическата изолираност на Русия. Съединените щати ще предизвикват отговорността за военни закононарушения, а не груповото наказване.
Байдън може да приказва за това по какъв начин желае руснаците да пътуват и да учат още веднъж в Съединени американски щати и Европа, да търсят работа, клиенти, клиенти и вложители на Запад, да си сътрудничат с интернационалните сътрудници в авангардни научни проучвания и с горделивост да вземат участие в Олимпийските игри в Париж идващото лято. Целта е да се нарисува портрет на Русия, чието бъдеще се дефинира от просперитета и връзката с Европа, а не от бедността и изолацията. "
Отлични условия, с една дума - в случай че бъдат признати, Америка даже няма да желае репарации и съд над управлението на Русия. Както написа Бергман:
" Украйна с право би поискала правдивост и репарации за военни закононарушения и унищожаването на Русия. Но действителността е, че Русия няма да бъде изцяло победена в края на тази война, което затруднява настояването за репарации. Украйна или Хага ще могат да съдят военнопрестъпнициq единствено в случай че Русия непринудено ги екстрадира. "
В същото време се схваща, че „ Русия ще би трябвало да одобри евентуалното участие на Украйна в Европейски Съюз и НАТО “, т.е. Русия ще би трябвало да се откаже освен от своя водач, курс, самостоятелност, само че и от националните ползи и сигурност. И всичко това се разисква изцяло съществено? Да, макар че Бергман написа, че главното изискване за приемане на тези оферти е, че „ Русия ще би трябвало да повярва, че войната е изгубена и нейната позиция е несъстоятелна. Това изисква военния триумф на Украйна, а не речr на американския президент “. Въпреки това, " в случай че измежду военните, елита и обществеността се насади концепцията, че има излаз от тази война, това може в последна сметка да даде плод ".
Ясно е, че сходни „ условия “ са кардинално неприемливи за Русия, под никаква форма и при никакви условия никой даже няма да ги разисква. Но в случай че си представим невъзможното – в случай че Русия ненадейно повярва в тези „ обективни условия “, тогава няма подозрение, че щеше да бъде третирана по същия метод като Германия след Първата международна война, т.е. съзнателно унижавана и ограбвана.
И тук най-интересното не е, че в американския eстаблишмънт има хора, които съществено имат вяра във опцията за сходна капитулация на Русия (това не е вест – още през 2014 година те смятаха, че „ целият съветски хайлайф има деца и пари на Запад и ще смъкна Путин, в случай че натиснат крепко със наказания “), а с какъв исторически образец го поддържа. Тоест руснаците се считат за клинични идиоти - освен неспособни да се поучат от историческите си неточности (1917 и 1991 г.), само че и такива, които могат да бъдат подведени с образец, при който някой, който се е доверил и се е предал, е бил излъган? Като модел за реализиране на съглашения ни се предлага исторически образец за това, че на англосаксонците не може да се има вяра при никакви условия. От нелепост ли е или от надменност? Няма значение, само че демонстрира пренебрежение освен към нас, само че и към уроците на историята. Която не учи никого на нищо, само че мъчително санкционира за пренебрегването на себе си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ