Закодирани знаци разбулват огромна тайна, свързана с тялото на Исус Христос
Оказа се, че фамозната плащеница не е същинското платно, в което е било загърнато тялото на Исус Христос, само че не е и феодален фалшификат.
Според венецианския историк и реставратор Лучано Бузо става въпрос за автентично създание на италианския художник и "баща " на ренесансовото изкуство Джото ди Бондоне, написа obekti.bg. Специалистът твърди, че е намерил подписа на Джото, прикрит в лицето и ръцете на отпечатания лик на Христос. Той бил в цвят сепия, сходен на този на тъканта, а с изключение на него била изписано и цифрата 15, съобщи YTRO.
Според учения, то сочи към годината 1315, когато художникът е получил поръчка да сътвори тъкмо копие на свещената светиня. Ако в действителност е съществувал оригинал, до този миг той би трябвало да е бил мощно развален през вековете, когато е бил разнасян из Светите земи и Европа.
Лучано Бузо счита, че хипотезата му, че плащеницата е основана през 1315 година, е съгласно въглеродните проучвания, направени през последните десетилетия. Те датират Торинската светиня към началото на 14 век.
Според историка, истинската светиня в действителност е съществувала, само че е изтляла с времето или е била изгубена или изгорена към датата, когато художникът е получил поръчката. След няколкомесечни проучвания ученият стигнал до извода, че подписът и числата, закодирани в платното, свидетелстват за желанието на Джото да означи присъединяване си в основаването му. Не е по никакъв начин чудно църквата да е решила да употребява точно този художник за такава значима цел, защото Джото е бил един от най-известните и уважавани създатели на времето си.
Предишните изследвания не са попаднали на скритите знаци, тъй като те са нанесени със комплицирани и неразбираеми мазки, съвсем невидими за невъоръженото око, счита Бузо. Неговата догадка може още веднъж да отключи многовековните разногласия за оригиналността на реликвата, на която е отпечатан човек с дълги коси и брада. Пазителят на Торинската плащеница - проф. Бруно Барберис, се отнесе скептично към концепцията на Бузо.
"Първо, физичните и химически опити демонстрираха, че следите на платното не са нанесени с багра. Второ, доста учени са изследвали увеличени изображения на плащеницата и също са виждали неща, които в действителност ги няма там - трънен венец, думи на арамейски, гръцки и латински. Все едно да гледаш луната и да виждаш там очи, уста и нос ", счита Барберис.
Реликвата е докарана за първи път в Европа след кръстоносните походи. Според една доктрина, през 13-14 в. нейни пазители са били рицарите от Ордена на тамплиерите. През 1453 година тя е закупена от херцог Лудвиг І Савойски, а по-късно се е съхранявала в град Шамбери, където пострадва от пожар през 1532 година През 1578 година е пренесена в Торино, където се пази и до през днешния ден. Плащеницата е благосъстоятелност на Ватикана. През 80-те години на предишния век английски експерти я учат благодарение на въглероден резонанс, който ги кара да я разгласят за феодален фалшификат. По-късно тези резултати са оспорени и опровергани от самите създатели на изследването.
Според венецианския историк и реставратор Лучано Бузо става въпрос за автентично създание на италианския художник и "баща " на ренесансовото изкуство Джото ди Бондоне, написа obekti.bg. Специалистът твърди, че е намерил подписа на Джото, прикрит в лицето и ръцете на отпечатания лик на Христос. Той бил в цвят сепия, сходен на този на тъканта, а с изключение на него била изписано и цифрата 15, съобщи YTRO.
Според учения, то сочи към годината 1315, когато художникът е получил поръчка да сътвори тъкмо копие на свещената светиня. Ако в действителност е съществувал оригинал, до този миг той би трябвало да е бил мощно развален през вековете, когато е бил разнасян из Светите земи и Европа.
Лучано Бузо счита, че хипотезата му, че плащеницата е основана през 1315 година, е съгласно въглеродните проучвания, направени през последните десетилетия. Те датират Торинската светиня към началото на 14 век.
Според историка, истинската светиня в действителност е съществувала, само че е изтляла с времето или е била изгубена или изгорена към датата, когато художникът е получил поръчката. След няколкомесечни проучвания ученият стигнал до извода, че подписът и числата, закодирани в платното, свидетелстват за желанието на Джото да означи присъединяване си в основаването му. Не е по никакъв начин чудно църквата да е решила да употребява точно този художник за такава значима цел, защото Джото е бил един от най-известните и уважавани създатели на времето си.
Предишните изследвания не са попаднали на скритите знаци, тъй като те са нанесени със комплицирани и неразбираеми мазки, съвсем невидими за невъоръженото око, счита Бузо. Неговата догадка може още веднъж да отключи многовековните разногласия за оригиналността на реликвата, на която е отпечатан човек с дълги коси и брада. Пазителят на Торинската плащеница - проф. Бруно Барберис, се отнесе скептично към концепцията на Бузо.
"Първо, физичните и химически опити демонстрираха, че следите на платното не са нанесени с багра. Второ, доста учени са изследвали увеличени изображения на плащеницата и също са виждали неща, които в действителност ги няма там - трънен венец, думи на арамейски, гръцки и латински. Все едно да гледаш луната и да виждаш там очи, уста и нос ", счита Барберис.
Реликвата е докарана за първи път в Европа след кръстоносните походи. Според една доктрина, през 13-14 в. нейни пазители са били рицарите от Ордена на тамплиерите. През 1453 година тя е закупена от херцог Лудвиг І Савойски, а по-късно се е съхранявала в град Шамбери, където пострадва от пожар през 1532 година През 1578 година е пренесена в Торино, където се пази и до през днешния ден. Плащеницата е благосъстоятелност на Ватикана. През 80-те години на предишния век английски експерти я учат благодарение на въглероден резонанс, който ги кара да я разгласят за феодален фалшификат. По-късно тези резултати са оспорени и опровергани от самите създатели на изследването.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ