Ohrid News: В къщата музей на Христо Узунов – дядо на покойния Красимир Узунов, в Охрид ще се проведе възпоминание на македонския историк Гоце Ангеличин Жура
Охрид. На 3 април, сряда, в къщата музей на дядото на починалия Красимир Узунов – Христо Узунов, ще се организира възпоменание във връзка гибелта на известния в Македония историк на изкуството и бележит академик Гоце Ангеличин Жура, оповестява македонският портал Ohrid News .
Възпоминанието е проведено от НУ Завод и Музей Охрид, в който Гоце Жура прекарва цялата си кариера.
Ще бъде отворена и книга на печал.
Агенция „ Фокус “ напомня:
Христо (Дуле) Димитров Узунов с псевдоними Арсени Мъглата, Дуле баба, Самуил Езерски, Самуил Салямо е български бунтовник, охридски челник и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е дядо на починалия президент на Агенция и Радио „ Фокус “ Красимир Узунов.
Христо Узунов е роден на 22 октомври 1878 година в Охрид. Баща му Димитър Узунов е дълготраен преподавател и герой за самостоятелна черква, непосредствен и роднина на Григор Пърличев, а майка му Анастасия Узунова произлиза от остарелия стружки възрожденски жанр Чакърови, щерка на Георги Чакъров, и е първа братовчедка на Христо Матов и Милан Матов. Христо Узунов дружно с двамата си по-малки братя Андон и Ангел (също дейци на ВМОРО) е възпитаван от майка си в духа на патриотизма. След завършването на главното учебно заведение в Охрид учи педагогическа компетентност в Солунската българска мъжка гимназия през 1894 – 1895. Там е притеглен към ВМОРО от Даме Груев и управлява ученическия протест от 1896 година в гимназията. Завършва в 1896 година. След това в 1896 – 1898 година е български преподавател в Охрид. На 5 август 1898 година Методи Патчев, благодарение на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско учебно заведение. Христо Узунов, дружно със съидейниците си, е задържан и лежи 9 месеца в затвор. В интервала януари 1902 – март 1903 година е наново затворен в Битолския затвор. С излизането си от пандиза става член на Околийското управително тяло и заема мястото на одеве убития охридски челник Тома Давидов.
Христо Узунов е пратеник на Смилевския конгрес и поддържа тезата, че популацията още не е готово за въстание. Въпреки това той е определен за член на Охридското горско революционно началство[5] и шеф на всички бойни сили в охридския регион и взима присъединяване в боевете при Сирулски хълм и село Куратица против турската армия по време на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието от записките му са ясни имената на всичките 478 починали в Охридско и Стружко.
На Прилепския конгрес на ВМОРО от 1904 година е избран за уредник и инспектор на четите в Охридско, Стружко и Кичевско. В следвъстаническия интервал, Узунов обикаля с четата си и в Кичевско и основно се бори с представители на Сръбската въоръжена пропаганда[6].
Георги Попхристов разказва Христо Узунов по този начин:
„ Където и да отидехме, все за поп го считаха, тъй като не го познаваха, и аз за подобен го представях. Колко баби му целуваха ръка и благоговееха пред него. Узунов беше много внушителен с брадата, висок и цялостен, пък беше и комедиант. Често пъти правеше изненада на домакините, като си сваляше расото и се покажеха четнишките му облекла – дебърска носия. Не го мързеше по никакъв начин да написа. Постоянно ще го видиш с молив в ръцете. Беше постоянно радостен и неведнъж подхвърляше радостни смешки. Неприятните вести всеки път посрещаше с хпаднокръвие. Много употребяваше думата „ лятифе “, с цел да буди веселба и смях. С него освен бяхме приятели по концепция, само че се познавахме и като възпитаници от Солун, дружно свършихме, а също по този начин и в пандиза лежахме дружно една година. Той беше изключително почтен и откровен, изключително към приятели и другари. В окръга аз нямах по-близки и по-близки приятели от него и Георги Сугарев. Напълно се разбирахме по всички въпроси на делото. У всички нас господсташе идеализъм. Като идеалисти починаха и двамата в битката “.
През нощта сред 23 и 24 април 1905 година четата на Христо Узунов и Петър Георгиев е обградена от турски войник в село Цер. След като изразходват всичките си боеприпаси, Христо Узунов написа предсмъртно писмо, и дружно с 12-те си четници, сред които и войводата Ванчо Сърбаков, вземат решение да се самоубият, като не позволяват турците да ги заловен живи. В едно от последните си писма написа „ Смърт за Сарафов “ във връзка домогванията на Борис Сарафов в Битолско.
за Христо Узунов се пеят доста песни, на негово име са кръстени улици, учебни заведения и други в България и Република Македония. Родната му къща в Охрид е превърната в музей, а в градския парк има подложен бюст. В село Цер гробът на войводата и четниците му се поддържа и е в положително положение. Семейният списък на Димитър, Ангел и Христо Узунови през днешния ден се съхранява в Българския исторически списък на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София. От 1946 година във фонда на НВИМ се съхранява знамето, което е било връчено на Узунов и с него Узунов и районната му чета работят в Охридско, Дебърско и Стружко.
Петър Карчев написа за Узунов:
„ Той беше от малцината илинденски войводи, които не забегнаха в България или друга някоя балканска държавица. Остана при своя безпаричен, опустошен, опожарен, ограбен и сломен от пропадането на революционната акция народ... чевръст, с уверено изражение на очите, хубав, юнак, подготвен при пръв вик на страдащия народ да извърши революционния си дълг до дъно.
Превод и редакция: Иван Христов
Възпоминанието е проведено от НУ Завод и Музей Охрид, в който Гоце Жура прекарва цялата си кариера.
Ще бъде отворена и книга на печал.
Агенция „ Фокус “ напомня:
Христо (Дуле) Димитров Узунов с псевдоними Арсени Мъглата, Дуле баба, Самуил Езерски, Самуил Салямо е български бунтовник, охридски челник и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е дядо на починалия президент на Агенция и Радио „ Фокус “ Красимир Узунов.
Христо Узунов е роден на 22 октомври 1878 година в Охрид. Баща му Димитър Узунов е дълготраен преподавател и герой за самостоятелна черква, непосредствен и роднина на Григор Пърличев, а майка му Анастасия Узунова произлиза от остарелия стружки възрожденски жанр Чакърови, щерка на Георги Чакъров, и е първа братовчедка на Христо Матов и Милан Матов. Христо Узунов дружно с двамата си по-малки братя Андон и Ангел (също дейци на ВМОРО) е възпитаван от майка си в духа на патриотизма. След завършването на главното учебно заведение в Охрид учи педагогическа компетентност в Солунската българска мъжка гимназия през 1894 – 1895. Там е притеглен към ВМОРО от Даме Груев и управлява ученическия протест от 1896 година в гимназията. Завършва в 1896 година. След това в 1896 – 1898 година е български преподавател в Охрид. На 5 август 1898 година Методи Патчев, благодарение на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско учебно заведение. Христо Узунов, дружно със съидейниците си, е задържан и лежи 9 месеца в затвор. В интервала януари 1902 – март 1903 година е наново затворен в Битолския затвор. С излизането си от пандиза става член на Околийското управително тяло и заема мястото на одеве убития охридски челник Тома Давидов.
Христо Узунов е пратеник на Смилевския конгрес и поддържа тезата, че популацията още не е готово за въстание. Въпреки това той е определен за член на Охридското горско революционно началство[5] и шеф на всички бойни сили в охридския регион и взима присъединяване в боевете при Сирулски хълм и село Куратица против турската армия по време на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието от записките му са ясни имената на всичките 478 починали в Охридско и Стружко.
На Прилепския конгрес на ВМОРО от 1904 година е избран за уредник и инспектор на четите в Охридско, Стружко и Кичевско. В следвъстаническия интервал, Узунов обикаля с четата си и в Кичевско и основно се бори с представители на Сръбската въоръжена пропаганда[6].
Георги Попхристов разказва Христо Узунов по този начин:
„ Където и да отидехме, все за поп го считаха, тъй като не го познаваха, и аз за подобен го представях. Колко баби му целуваха ръка и благоговееха пред него. Узунов беше много внушителен с брадата, висок и цялостен, пък беше и комедиант. Често пъти правеше изненада на домакините, като си сваляше расото и се покажеха четнишките му облекла – дебърска носия. Не го мързеше по никакъв начин да написа. Постоянно ще го видиш с молив в ръцете. Беше постоянно радостен и неведнъж подхвърляше радостни смешки. Неприятните вести всеки път посрещаше с хпаднокръвие. Много употребяваше думата „ лятифе “, с цел да буди веселба и смях. С него освен бяхме приятели по концепция, само че се познавахме и като възпитаници от Солун, дружно свършихме, а също по този начин и в пандиза лежахме дружно една година. Той беше изключително почтен и откровен, изключително към приятели и другари. В окръга аз нямах по-близки и по-близки приятели от него и Георги Сугарев. Напълно се разбирахме по всички въпроси на делото. У всички нас господсташе идеализъм. Като идеалисти починаха и двамата в битката “.
През нощта сред 23 и 24 април 1905 година четата на Христо Узунов и Петър Георгиев е обградена от турски войник в село Цер. След като изразходват всичките си боеприпаси, Христо Узунов написа предсмъртно писмо, и дружно с 12-те си четници, сред които и войводата Ванчо Сърбаков, вземат решение да се самоубият, като не позволяват турците да ги заловен живи. В едно от последните си писма написа „ Смърт за Сарафов “ във връзка домогванията на Борис Сарафов в Битолско.
за Христо Узунов се пеят доста песни, на негово име са кръстени улици, учебни заведения и други в България и Република Македония. Родната му къща в Охрид е превърната в музей, а в градския парк има подложен бюст. В село Цер гробът на войводата и четниците му се поддържа и е в положително положение. Семейният списък на Димитър, Ангел и Христо Узунови през днешния ден се съхранява в Българския исторически списък на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София. От 1946 година във фонда на НВИМ се съхранява знамето, което е било връчено на Узунов и с него Узунов и районната му чета работят в Охридско, Дебърско и Стружко.
Петър Карчев написа за Узунов:
„ Той беше от малцината илинденски войводи, които не забегнаха в България или друга някоя балканска държавица. Остана при своя безпаричен, опустошен, опожарен, ограбен и сломен от пропадането на революционната акция народ... чевръст, с уверено изражение на очите, хубав, юнак, подготвен при пръв вик на страдащия народ да извърши революционния си дълг до дъно.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ