Как германците настъпват към Сталинград
Офанзивата на юг през лятото на 1942 година е безспорна изненада за руското командване.
Възниква заплаха да изгубят освен Сталинград, само че и цялата южна част на страната.
Архивни фрагменти
След съкрушително проваляне край Москва в края на 1941 година германците са принудени да преразгледат правилата на водене на война против Съюз на съветските социалистически републики. Вече не може да се приказва за едновременна атака по цялата дължина на съветско-германския фронт, както е написано в началния стадий на интервенция „ Барбароса “. Идва време да се избере една предпочитана посока за удар, немското командване взема решение това да бъде югът.
Германци пред горяща нефтохранителницаСвободни източници
Според проекта „ Блау “, одобрен от Хитлер на 5 април 1942 година, Вермахтът би трябвало да се добере от територията на Източна Украйна до най-богатите руски петролни находища в Кавказ (те съставляват повече от 70 % от общосъюзното производство). Усвояването им безусловно ще обездвижи Червената войска и изцяло ще задоволи потребностите на немската промишленост, която по това време към този момент стартира да изпитва дефицит на тази скъпа суровина.
Бундесархив
Кампанията за петрол не може да се организира без надеждно прикритие на фланговете. Германските войски би трябвало да стигнат до реките Дон и Волга, където да изградят мощна защита. Сталинград би трябвало да изиграе основна роля в тази отбранителна система. Освен това завладяването на този огромен промишлен център и транспортен възел би трябвало да разреши да се отреже Кавказ от централните региони на Съюз на съветските социалистически републики.
Членове на Военния съвет на Сталинградския фронтОлег Кноринг/Sputnik
Съветското управление не разполага с информация къде и по кое време германците ще нанесат идващия си удар. „ Й.В. Сталин позволява разнообразни разновидности за деяние на съперника, само че счита, че във всички случаи задачата на интервенцията на Вермахта, и общото направление на неговото нахлуване, ще бъде Москва “, генерал Семьон Шчеменко, който служи в Оперативното ръководство на Генералния щаб. Германското разузнаване по всевъзможен метод подхранва тази убеденост и даже сполучливо организира интервенция „ Кремъл “, с цел да дезинформира управлението на Съюз на съветските социалистически републики за идното нахлуване.
Пленени червеноармейци в региона на ХарковСвободен източник
Ситуацията на южния фланг на съветско-германския фронт за Червената войска значително се усложнява след несполучливия опит на руските войски да освободят Харков през май 1942 година. Загубите възлизат на към 270 000 души – убити, ранени и пленени. Въпреки това висшето командване в Москва към момента е предпазливо в преразпределянето на огромни запаси от Западния фронт на юг. Промени в решението не се вземат даже когато на 19 юни силите за противовъздушна защита смъкват на фронтовата линия самолета на майор Йоахим Рейхел, шеф на оперативния отдел на немската 23-та танкова дивизия. В него е открита подробна част от проекта на „ Блау “, която попада в ръцете на руските военни.
Бундесархив
В резултат на това на 28 юни, след огромна авиационна и артилерийска подготовка, немската военна група „ Вайхс “ ненадейно атакува двете армии на Брянския фронт и, пробивайки тяхната защита, се устремява в посока на Стари Оскол и Воронеж. Два дни по-късно 6-та войска на военачалник Фридрих Паулус сполучливо пробива позициите на Югозападния фронт. „ Настъплението се развива доста приемливо “, отбелязва в си Франц Халдер, шеф на Генералния щаб на немските сухопътни сили: „ Вражеските сили на фронта са количествено слаби, само че в някои региони са добре ешелонирани “.
Владимир Иванов/Sputnik
В резултат на непредвиденото нахлуване на Вермахта ръководството на войските на няколко руски фронта е отчасти изгубено, връзката с редица военни формирования е прекратена. Бързото предислоциране на запасите на юг, подхванато от руското командване, се забавя, което не води до предстояща мощна контраофанзива против Вермахта. Танковите групи, идващи в регионите на бойните дейности, са въведени в борба безредно и несъгласувано. Неефективността на дейностите им води до това, че в един миг маршал Семьон Тимошенко е заставен да им „ да спрат да смилат своите танкове, влизайки челно в мощно укрепените позиции на съперника “.
Свободен източник
До 6 юли германците завладяват по-голямата част от Воронеж. Битките за града изискват доста повече време и старания, в сравнение с те чакат. Упоритата опозиция на бранителите на града не разрешава на 48-и танков корпус в точния момент да се насочи на юг и да взе участие в обкръжението на отстъпващите руски войски. Немците не съумяват да завладяват изцяло Воронеж, което разрешава на Червената войска да подхваща офанзиви от тук през цялата сталинградска борба.
Войник подготвен да хвърли гранатаГеорги Зелма/Sputnik
Две групи армии на Вермахта се придвижват напред към Кавказ и Сталинград, преодолявайки бързо стотици километри и отрязвайки десетки хиляди руски бойци от главните сили. Германският „ блицкриг “ получава втори живот в южната част на Съветския съюз, което шокира управлението на страната. В резултат на това на 28 юли 1942 година Сталин подписва заповед № 227 „ За ограниченията за подсилване на дисциплината и реда в Червената войска и възбрана на своеволно отдръпване от бойните позиции “, известна като заповед „ Нито крачка обратно! “. Според нея войските би трябвало да образуват наказателни елементи за военнослужещите, които са отговорни за нарушение на дисциплината, както и да слагат заграждащи отряди „ в непосредствения гръб на нестабилните дивизии “.
Бундесархив
Водейки тежки отбранителни борби руските войски отстъпват до река Дон, оттатък която напълно близо се намира Сталинград. „ Войниците и командирите героично разчистиха пътя на изток, изпитвайки изострен дефицит както на самун, по този начин и на муниции “, спомня си военачалник Дмитрий Рябишев, командващ 28-ма войска. „ В непрекъснати многодневни боеве с превъзхождащата по мощ пехота, танкове и авиация, армейските формирования претърпяха доста огромни загуби. Те стигнаха до крайбрежията на Дон напълно „.
ЧервеноармейциСвободен източник
По време на боевете в региона на огромните и дребните завои на Дон през юли-август 1942 година 6-та войска на Паулус и 4-та танкова войска на Херман Гот преодоляват гневната опозиция на руските войски и се устремяват към Волга. В началото на септември, измъчена от непрекъснатите контраатаки на Червената войска и видимо изгубила настъпателния си жар, мощната немска войска е въвлечена в кървави улични боеве в Сталинград. Германците би трябвало да платят висока цена за всеки един превзет метър. Започва основният стадий от най-важната борба на Втората международна война.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Възниква заплаха да изгубят освен Сталинград, само че и цялата южна част на страната.
Архивни фрагменти
След съкрушително проваляне край Москва в края на 1941 година германците са принудени да преразгледат правилата на водене на война против Съюз на съветските социалистически републики. Вече не може да се приказва за едновременна атака по цялата дължина на съветско-германския фронт, както е написано в началния стадий на интервенция „ Барбароса “. Идва време да се избере една предпочитана посока за удар, немското командване взема решение това да бъде югът.
Германци пред горяща нефтохранителницаСвободни източници
Според проекта „ Блау “, одобрен от Хитлер на 5 април 1942 година, Вермахтът би трябвало да се добере от територията на Източна Украйна до най-богатите руски петролни находища в Кавказ (те съставляват повече от 70 % от общосъюзното производство). Усвояването им безусловно ще обездвижи Червената войска и изцяло ще задоволи потребностите на немската промишленост, която по това време към този момент стартира да изпитва дефицит на тази скъпа суровина.
Бундесархив
Кампанията за петрол не може да се организира без надеждно прикритие на фланговете. Германските войски би трябвало да стигнат до реките Дон и Волга, където да изградят мощна защита. Сталинград би трябвало да изиграе основна роля в тази отбранителна система. Освен това завладяването на този огромен промишлен център и транспортен възел би трябвало да разреши да се отреже Кавказ от централните региони на Съюз на съветските социалистически републики.
Членове на Военния съвет на Сталинградския фронтОлег Кноринг/Sputnik
Съветското управление не разполага с информация къде и по кое време германците ще нанесат идващия си удар. „ Й.В. Сталин позволява разнообразни разновидности за деяние на съперника, само че счита, че във всички случаи задачата на интервенцията на Вермахта, и общото направление на неговото нахлуване, ще бъде Москва “, генерал Семьон Шчеменко, който служи в Оперативното ръководство на Генералния щаб. Германското разузнаване по всевъзможен метод подхранва тази убеденост и даже сполучливо организира интервенция „ Кремъл “, с цел да дезинформира управлението на Съюз на съветските социалистически републики за идното нахлуване.
Пленени червеноармейци в региона на ХарковСвободен източник
Ситуацията на южния фланг на съветско-германския фронт за Червената войска значително се усложнява след несполучливия опит на руските войски да освободят Харков през май 1942 година. Загубите възлизат на към 270 000 души – убити, ранени и пленени. Въпреки това висшето командване в Москва към момента е предпазливо в преразпределянето на огромни запаси от Западния фронт на юг. Промени в решението не се вземат даже когато на 19 юни силите за противовъздушна защита смъкват на фронтовата линия самолета на майор Йоахим Рейхел, шеф на оперативния отдел на немската 23-та танкова дивизия. В него е открита подробна част от проекта на „ Блау “, която попада в ръцете на руските военни.
Бундесархив
В резултат на това на 28 юни, след огромна авиационна и артилерийска подготовка, немската военна група „ Вайхс “ ненадейно атакува двете армии на Брянския фронт и, пробивайки тяхната защита, се устремява в посока на Стари Оскол и Воронеж. Два дни по-късно 6-та войска на военачалник Фридрих Паулус сполучливо пробива позициите на Югозападния фронт. „ Настъплението се развива доста приемливо “, отбелязва в си Франц Халдер, шеф на Генералния щаб на немските сухопътни сили: „ Вражеските сили на фронта са количествено слаби, само че в някои региони са добре ешелонирани “.
Владимир Иванов/Sputnik
В резултат на непредвиденото нахлуване на Вермахта ръководството на войските на няколко руски фронта е отчасти изгубено, връзката с редица военни формирования е прекратена. Бързото предислоциране на запасите на юг, подхванато от руското командване, се забавя, което не води до предстояща мощна контраофанзива против Вермахта. Танковите групи, идващи в регионите на бойните дейности, са въведени в борба безредно и несъгласувано. Неефективността на дейностите им води до това, че в един миг маршал Семьон Тимошенко е заставен да им „ да спрат да смилат своите танкове, влизайки челно в мощно укрепените позиции на съперника “.
Свободен източник
До 6 юли германците завладяват по-голямата част от Воронеж. Битките за града изискват доста повече време и старания, в сравнение с те чакат. Упоритата опозиция на бранителите на града не разрешава на 48-и танков корпус в точния момент да се насочи на юг и да взе участие в обкръжението на отстъпващите руски войски. Немците не съумяват да завладяват изцяло Воронеж, което разрешава на Червената войска да подхваща офанзиви от тук през цялата сталинградска борба.
Войник подготвен да хвърли гранатаГеорги Зелма/Sputnik
Две групи армии на Вермахта се придвижват напред към Кавказ и Сталинград, преодолявайки бързо стотици километри и отрязвайки десетки хиляди руски бойци от главните сили. Германският „ блицкриг “ получава втори живот в южната част на Съветския съюз, което шокира управлението на страната. В резултат на това на 28 юли 1942 година Сталин подписва заповед № 227 „ За ограниченията за подсилване на дисциплината и реда в Червената войска и възбрана на своеволно отдръпване от бойните позиции “, известна като заповед „ Нито крачка обратно! “. Според нея войските би трябвало да образуват наказателни елементи за военнослужещите, които са отговорни за нарушение на дисциплината, както и да слагат заграждащи отряди „ в непосредствения гръб на нестабилните дивизии “.
Бундесархив
Водейки тежки отбранителни борби руските войски отстъпват до река Дон, оттатък която напълно близо се намира Сталинград. „ Войниците и командирите героично разчистиха пътя на изток, изпитвайки изострен дефицит както на самун, по този начин и на муниции “, спомня си военачалник Дмитрий Рябишев, командващ 28-ма войска. „ В непрекъснати многодневни боеве с превъзхождащата по мощ пехота, танкове и авиация, армейските формирования претърпяха доста огромни загуби. Те стигнаха до крайбрежията на Дон напълно „.
ЧервеноармейциСвободен източник
По време на боевете в региона на огромните и дребните завои на Дон през юли-август 1942 година 6-та войска на Паулус и 4-та танкова войска на Херман Гот преодоляват гневната опозиция на руските войски и се устремяват към Волга. В началото на септември, измъчена от непрекъснатите контраатаки на Червената войска и видимо изгубила настъпателния си жар, мощната немска войска е въвлечена в кървави улични боеве в Сталинград. Германците би трябвало да платят висока цена за всеки един превзет метър. Започва основният стадий от най-важната борба на Втората международна война.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ