Очите са най-важният от органите на чувствата. СВЕТЛИНАТА е могъщо

„ Очите са най-важният от органите на възприятията. СВЕТЛИНАТА е могъщо дейно средство за превръщане на индивида и Природата. СВЕТЛИНАТА носи божествено схващане на индивида, изцелява тялото и Душата. “

(1928 ~ 2018)

Медицината от бъдещето - през днешния ден

„ Сизифов е трудът на лекаря, той тялото лекува, а болките са отражение на усеща, мисли и Душа. “ ~ В. А. 3ВЕРЕВ

Духовното и екологичното неблагополучие, напрегнатият темп на актуалния живот, несъразмерните психологични, прочувствени и физически натоварвания (стрес) провокират у хората отрицателни мисли и страсти, които блокират циркулацията на силата и кръвта в организма, в резултат на което се развиват многообразни заболявания: инсулт, инфаркт, астма, глаукома, гастрит, артрит, хипертония, бронхит, колит, миопия (късогледство) и хиляди други. Може ли днешната медицина, която лекува признаците на заболяванията благодарение на таблетки, скалпел и високи технологии да отстранява аргументите за болесттите на комплицирано устроения човек? Лечебните способи на актуалната медицина, въздействайки на физическото тяло, отстраняват единствено признаците на заболяванията и реализират единствено краткотрайно облекчение. По тази причина болесттите на хората се множат, прогресират и постоянно минават в хронична форма. На актуалната медицина е необходим повсеместен светоглед, същинско схващане за същността на заболяванията и нови авангардни технологии за възобновяване на здравето.

След двайсетгодишна процедура и проучвания на проблемите на здравето и възобновяване на зрението някогашният основен офталмолог на Военнокосмическите сили на Руската федерация В. А. Зверев доближи до следните заключения: СВЕТЛИНАТА е могъщо дейно средство за превръщане на индивида и Природата. СВЕТЛИНАТА носи божествено схващане на индивида, изцелява тялото и Душата. Енергиите с дребна мощ на забележимата светлина, като влияят посредством очите и биологично-активните точки и зони, служат за активиране на вътрешната среда на организма. Те възвръщат биополетата и клетъчните структури на тъканите и органите на индивида и контролират неговото психологично и физиологично положение. Очите са най-важният от органите на чувствата; с тяхна помощ получаваме повече от 80% от информацията за околния свят. Очите са директно свързани с основния мозък, а също и с други органи и системи в тялото посредством кръвоносни съдове, нерви... и висцералните (с вътрешните органи) ирисни връзки. По очите може да се диагностицира положението на индивида. Този метод се назовава ирисова диагностика.

Страх, стрес и „ прочувствени опиати “

В началото на лекуване на всяко заболяване по методиката на Зверев е на първо място отстраняването на напрежението и неговите прояви. И това е безусловно вярно. Много болести са свързани със стресови обстановки, надхвърлящи опциите на организма, когато интензивността на имунната система спада. Канадският академик Ханс Селие е въвел понятието стрес и го е дефинирал като цялост от защитни реакции за пригаждане на организма в отговор на всевъзможни промени. Забелязано е, че след огромни физически или стресови натоварвания в кръвта и слюнката изчезват детайлите на имунната отбрана - имуноглобулините, и организмът остана обезоръжен. В миг на стрес, когато се трансформира киселинно-основната реакция и се прави внезапно подаване на хормони в кръвта, се усилва количеството на особени рецептори, които прихващат имуноглобулините. Тези молекули се разпадат под въздействието на ензими и интензивно се изхвърлят от организма. Едва след 2-3 седмици в кръвта се възвръща предходното равнище на белтъчините на имунната система и точно през този интервал човек може да се разболее. Колкото по-силна е стресовата реакция, толкоз по-видими са измененията. Оказва се, че всичко умерено е задоволително. Получава се, че стресовата реакция води до активизиране на енергийните запаси за обезпечаване на условия за естествена витална активност на организма в стресова ситуация; въпреки това, се трансформира във фактор за тяхното нарушение. В случая, в случай че реакцията не се осъществя незабавно (в предишното нашите предшественици в такива случаи или са бягали, или са се били), това води до срив на психоемоционалните реакции, а след това и до функционални и органични разстройства. Адаптационните механизми сработват по-добре, в случай че редовно ги упражняваме с непрекъснати, не доста мощни натоварвания: физически извършения, тичане в тръс и други сходни. При мощен стрес подобен организъм ще може да реагира обикновено, без съществени последици. В други случаи, в случай че стресовите натоварвания са мощни и непрекъснати (конфликти, професионален спорт и други), човек се разболява. За страдание малко на брой лекари се замислят над това, че извършител на заболяването е спазъмът на кръвоносните съдове, изключително на капилярите. Сърцето не е помпа за преливане на кръвта, както доста хора, даже лекари, си мислят че е, а е по-скоро ресивер - разпределителен съд и кран, с чиято помощ се нагнетява кръвта единствено в артериите. Второто сърце са вените, които обезпечават противоположния ток на кръвта към сърцето. За разлика от помпата в една техническа система, в човешкия организъм артериите са съединени с вените в двата края: единият - към сърцето, другият - към капилярите. Получава се по този начин, че в действителност капилярите работят като помпа, а не сърцето. При намаление на двигателната интензивност те едва подкрепят сърцето и то се износва прибързано.

Най-често стресът се дължи на страха. Нереализираните в миг на боязън отделени химични субстанции (адреналин, кортизон и други) след струпване доближават сериозна маса и провокират промени в имунната и хормоналната система, което понижава опциите на организма за саморегулация и самовъзстановяване. С мислите си ние сами се построяваме: изначало мисълта, след това думите пораждат възприятията, които се осъществят в събития, дейности - основа на живота ни. Оказва се, че както мислим, по този начин и живеем: всеки триумф или крах са вашата стратегия.

Ето какво забавно нещо е забелязал психологът М. Лежепьоков - прочувствени опиати. Това е потребността на хората да живеят с минали обиди и прекарвания. Те или не могат да ги не помнят, или ги не помнят, като ги скриват в подсъзнанието си толкоз надълбоко, че не ги помнят. Но човешкият организъм е по този начин организиран, че един път изпитаният боязън (всички останали страсти са производни на страха) се трансформира в химична реакция и организмът привиква към нея. Това принуждава индивида да търси сходни прекарвания още веднъж и още веднъж, както наркоманът търси дозата си. Оказва се, че „ индивидът е наркоман на страха “. „ Американските учени са забелязали този развой, както се споделя, със личните си очи: клетките получават такова голямо количество невропептиди, отделяни по химичен път вследствие на несъразмерни страсти, че се разделят на дъщерни кафези, които желаят да използват единствено дадените пептиди в качеството на „ храна “ и нищо друго. Затова хората са обречени да боледуват, обиждайки се от ден на ден и плашейки се все по-често “ - написа М. Лежепьоков.

Когато прожектирате още веднъж и още веднъж страстите си, вие променяте отношението си към това, което към този момент се е случило и въздейства на живота ви. Като променяте информацията за предишното, вие променяте своето настояще и като следствие, вашето бъдеще. Значи би трябвало да се ориентирате в системата на угаждане на желанията, която работи в нас, и кои стремежи се извършват в реалност.

Тук не е ненужно да напомним националната мъдрост на предците ни: „ Господи, дай ми разсъдък и нравствен покой да приема това, което не мога да трансформира, мощ и геройство да трансформира това, което мога, и мъдрост да различа едното от другото. “

Избрано от: „ Зрението основа на живота “, Иван Неумивакин, изд. Жануа 98
Снимка: Иван Павлович Неумивакин (1928 ~ 2018)