Очевидно Бойко Борисов не е масажирал ушите на комунистическия диктатор

Очевидно Бойко Борисов не е масажирал ушите на комунистическия деспот Тодор Живков за този, що духа, а много неща е научил от него и ги е доразвил. По времето на социализма беше нормална процедура първият партиен и държавен началник да се отървава от някои фрагменти, като ги реалокира на "друга виновна работа " или ги "заточи " на дипломатически длъжности нейде в чужбина. Така ги вадеше от полезрението на публичното внимание и каквото и да са сътворили, не след дълго те биваха забравяни.

Най-пресният образец, че тази социалистическа кондика е добре усвоена и се ползва и от днешната власт е индивидът с терасата -

Пламен Георгиев,

който единствено за десетина дни мина през три разнообразни длъжности - след оставката му като началник на антикорупционната комисия, бе възобновен като прокурор от Висш съдебен съвет, а след това на закрито съвещание държавното управление го назначи за общоприет консул на България във Валенсия. Повече от странни бяха и причините на Министерството на външните работи - Георгиев имал положителни контакти с тамошните служби и владеел испански език (на равнище A2 - бел.ред).

Преди това по този начин стана и с

тримата министри,

които сякаш поеха политическата отговорност за жестоката злополука край Своге, лишила 20 човешки живота. Заради нещастието министерските кресла освободиха вътрешният министър Валентин Радев, районният – Николай Нанков и транспортният – Ивайло Московски. Но и тяхното "наказание " се оказа най-обикновена пиар акция. Запознати настояват, че Борисов от дълго време е желал да махне Радев от шефския пост в Министерство на вътрешните работи, поради несъответстващо държание и несправяне със дилемите, и е употребявал случая, с цел да го направи. Радев обаче се върна в Народното събрание като народен представител, а наскоро оглави и новосъздадената поради свадите с евтините жилища етична комисия към Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Има всички изгледи за някои тя да се трансформира в Страшния съд, а за други – белината, която ще почисти всичките им петна.

Нанков пък съвсем не помириса депутатската банка, тъй като незабавно беше "преназначен " за заместник-министър на районното развиване. Всъщност той се оказа и един от най-честите пасажери в карания персонално от премиера джип при обиколките на Борисов из страната.

Колкото до Ивайло Московски, той откри "тих кей " в Солун - като вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развиване, основана да подкрепя икономическото развиване на страните от района.

Не остана без работа и

Лиляна Павлова

Тя бе седма в листата на ГЕРБ на последните европейски избори, което и отреди място на депутатските банки в Брюксел. Павлова обаче се отхвърли, защото държавното управление я номинира за вицепрезидент на Европейската капиталова банка.

Иначе кариерата й в държавната администрация стартира през 1997 година като финансов управител към предприсъединителната европейска стратегия ФАР. След това работи по европейската стратегия ИСПА, а до 2009-а е шеф отдел в Министерството на финансите. После е заместник-министър на районното развиване в първото държавно управление на Бойко Борисов, с цел да стигне през 2011-а и до министерското кресло в същото министерство. В кабинета "Борисов 3 " Лиляна Павлова пое поста на министър, отговорящ за ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз.

Заслужава внимание и професионалната ориста на някогашната председателка на Комисията за финансов контрол Карина Караиванова. Работата й във финансовия регулатор беше белязана с проспания банкрут на застрахователното сдружение "Олимпик ", ужилило над 200 000 души, както и с невъзможността й да вкара системата бонус-малус. Но от 1 март тази година Караиванова е ни повече, ни по-малко представител на България в основаната в Лондон Европейска банка за възобновяване и развиване.

Интересна е и историята с

Румяна Бъчварова

Тя изгря на политическата сцена през 2009 година, когато стана шеф на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов. През втория управнически мандат на ГЕРБ тя отговаряше за съдружната политика и връзките с Реформаторския блок, само че там нещата не се получиха, съдейки по нескончаемите кавги и безславния завършек на партийното съдействие. Не изключително сполучливи бяха изявите на Бъчварова и в качеството й на вътрешен министър и вицепремиер – постове, на които я курдиса патронът й. Едно обаче не може да се отхвърли - нейната преданост към Бойко Борисов и самоотверженото вдишване на всевъзможни отговорности. В този смисъл може да се каже, че си заслужи посланическия пост в Израел.

През 2015 година, откакто се издъни като началник на ДАНС,

Владимир Писанчев

беше изпратен на "друга виновна работа " – консул в Солун. Решението за новото му предопределение беше взето от държавното управление на закрито съвещание, както в тази ситуация с Пламен Георгиев.
Писанчев подаде оставка откакто Веселин Вучков се отдръпна от поста вътрешен министър. Вучков настояваше да бъдат отстранени Писанчев и тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Светлозар Лазаров. Първоначално министър председателят Борисов защитаваше и двамата, само че след напускането на Вучков им изиска оставките.

Разбира се, вземаните на закрити съвещания решение за посланически и всевъзможни други постове не са патент на Бойко-Борисовите държавни управления. Те датират от времето на социализма и са се трансформирали в нещо като наша, българска традиция, прецизно тачена от всяка власт. Например, през 2006 година, с цел да се отърве от неуместния му основен прокурор Никола Филчев, тогавашният кабинет, ръководен от Сергей Станишев, го прати дипломат в Казахстан. При все че ролята на посланик е най-нелепата, в която човек може да си показа Филчев.

Елизабет Дафинова, Атанаси Петров