Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие
Очакваме трус от Вранча, нека не е с магнитуд над 7,5, тъй като ще разлюлее съществено северните ни региони
Ние сме си “отметнали ” злополуките по статистика при започване на предишния век, споделя сеизмологът
- Проф. Ботев, да се плашим ли от труса с магнитуд 6 в Измир? Преди това в четвъртък там люля и 4,8, предните дни трусове се усетиха в Гърция, а и в София. Това значи ли, че земната кора “изпуска ” напрежение?
- Да, става дума за разтоварване на насъбрани напрежения във времето. Питате дали тези дни са по-различни спрямо предходни интервали. Не можем да кажем. Територията на Егейската сеизмична зона (Западна Турция, Гърция, частично нашата страна) е задоволително високо дейна. Такива трусове като това, което беше усетено в София на 4 август с магнитуд към 2,5, е микроземетресение. Всички трусове с магнитуд под 3 са такива.
Микроземетресения
на територията на
нашата страна стават
по 1000 на година
Никога не се случват отмерено във времето. Няколко дни или седмици може да няма земетресение на обещано място, а след това в границите на няколко дни да се осъществят 3-4. Слабите трусове са хиляди на брой в годината.
- Каква е сеизмичната интензивност на нашата територия сега?
- В момента имаме релативно слаба сеизмична интензивност както по броя на земетресенията, по този начин и по тяхната мощ. Единични са земетресенията с магнитуд, по-голям от 3. Земетресения с магнитуд, по-голям от 4, са изключения. Такива стават един път или 2 пъти годишно. На юг от нас, даже в северната част на Егейско море, земетресенията са десетина пъти повече по брой и със доста по-голяма мощ. Земетресенията при нас от последните 1-2 седмици са 2,3/ 2,7/, 2,5. Те са няколкостотин пъти по-слаби по сила и са несравними. 2 единици магнитуд прави близо 1000 пъти по-слаби по сила трусове, които стават на територията на нашата страна. От последните 42 години, откогато сложихме по-чувствителни станции на територията на страната, хващаме микросеизмичната интензивност. За територията на страната получаваме 1000-1100 приблизително трусове годишно. След 2012 година пък, когато стана мощното земетресение в Перник, имаме приблизително 700-800. Има заслабване на микросеизмичната интензивност. През последните десетилетия мощни трусове с магнитуд 6 не са ставали - от 1928 година Но и броят на микроземетресенията е с няколкостотин по-малко годишно. С това желая да кажа, че от няколко години сме в интервал на мъртвило.
- А какво е ситуацията в земетръсна София?
- Очевидно в Софийския район хората са свръхчувствителни във връзка с сеизмични въздействия и усещат трусове с магнитуд под 3. Последното с магнитуд 2,5 беше усетено в източната външна страна като Панчарево. В рамките на 20-ина дни станаха и други трусове в Софийско, само че още веднъж микроземетресения. На 21 юли беше в Своге с 2,3. Два дни по-късно имаше трус в Батулия с магнитуд 2,7. Земетресения под 3 не съставляват интерес. Няма директна връзка сред реализацията на микроземетресенията и по-силните, които имат съществено влияние върху държанието и живота на хората. През 1904 година по индукция от доста мощното Крупнишко земетресение с магнитуд 8 в Трън разклаща с магнитуд 6,5. Това е най-силното земетресение в континентална Европа за последните 200 години.
Най-силното
софийско
земетресение
е с магнитуд
6,1/6,2 и е
станало
през 1858 година
Тогава няма сеизмоприемници, само че по метода на влияние, така наречен макросеизмична оценка за интензивността на въздействието по 12-степенната канара, споделяме, че е девета степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. В Трън въпреки всичко е по-силно в исторически проект. В Софийска сеизмична зона общо приблизително се получават годишно към 30 трусове. Ето в този момент тези последни 3, които станаха за малко време, не съставляват изключение. Това почти подхожда на 30 за една година.
- Минаха 7 години от огромното земетресение в Перник, на какъв брой години у нас стават трагични земетресения?
- Катастрофални трусове с магнитуд 7, при които има опустошения и смъртни случаи, у нас има 6-7 за последните 2 епохи. Тяхната повторяемост за обособените сеизмични зони е друга, само че приблизително за територията на страната е на 250-300 години. При нашите съседи такива трусове стават неведнъж по-често. За Вранча е с магнитуд 7 и е с по-голяма повторяемост - на 30-40 години. Последното беше през 1977 година с магнитуд 7,4. За едно столетие във Вранча са станали 4 такива трусове. Те могат да станат през 3-4 години, а през идващите 50 да няма нито едно. Ние чакаме там такова земетресение. Дано не е с магнитуд над 7,5, тъй като следователно наложително в България ще има доста съществени разлюлявания и въздействия. Сградите в северните региони, строени след 1986 година, когато стана земетресението в Стражица, са съгласно високите оценки на влияние.
Правилникът в действителност
влезе в действие 1987 година
Сграда, строена след тази година, би трябвало да издържи на земетресение със мощ 7,5 във Вранча. По-старите здания обаче имат съществено влияние. Това е непосредствената заплаха от доста мощни румънски трусове. Защото, както загатнах, ние сме си изработили земетресенията при започване на предишния век. 6 такива трусове са станали в интервала от 1900 година до 1928 година, когато е последното в Чирпан - Пловдив с магнитуд 7.
Тогава тези 6 трусове, ставайки в къс интервал от време, разтоварват големите напрежения. Ние от този момент, включително и през последните десетилетия, когато организираме проучвания за следене на аномалии в геофизични полета, съпътстващи натрупването на напрежения, не следим съществени аномалии за близко във времето осъществяване на освобождение на напрежение и на бъдещо земетресение. Засега нямаме такава информация.
- Какво тъкмо вършиме по плана с Министерството на образованието и науката, по който работите от година и половина?
- Основна цел на плана е да изследва статистически значими връзки сред следени нетипични промени в някои геофизични полета и вариациите на геодинамичната (сеизмична) интензивност, предшестваща появяването на по-силните трусове в региона на Балканите. Основната догадка е, че подготовката на едно земетресение е обвързвана с редица промени в литосферата, които рефлектират и в останалите обвивки на Земята - магнитосфера, атмосфера, йоносфера, хидросфера и прочие
Направихме съществени проучвания в по-високо сеизмичните зони като Благоевградско, в Симитлийския гребен, в Пловдивско. Става дума за изкопни действия на огромни дълбочини за следене на геологическата история на пластовете. Така установихме, че в тези зони трусове с разбъркване на пластовете, които подхождат на доста огромен магнитуд - по-голям от 7, са се случвали по 2-3 за 1000 години, т.е. повторяемостта на пагубно земетресение във всяко огнище е на към 2000-3000 години.
Докато мощни трусове с магнитуд 6 не носят подобен капацитет за голямо влияние върху живота и бита на хората. Земетресението в Перник беше с магнитуд 5,8. В Стражица през 1986 година земетресението беше с магнитуд 5,7. В Перник нямаше доста съществено влияние върху сградния фонд. Земетресения с магнитуд, по-малък от 6, не съставляват сериозна заплаха. Т.нар. мощни с магнитуд от 6 до 7 също не водят до световни съществени въздействия. Много по-опасните са с магнитуд над 7.
- Как се отнасяте към теорията, че Луната се отдалечава последователно и това носи земетресения?
- Известно е, че
въздействието на
Луната е съществено,
само че то е непрекъснато за големи региони от няколко градуса, т.е. най-малко 1000 километра в диаметър от повърхността на Земята по едно и също време с идентична мощ се влияе от Луната. Тук го няма това причинно влияние едно по отношение на друго. По-силните трусове нормално стават на границата на блоковете и най-много сред границата на обособените плочи. У нас през последното столетие нямаме трус с магнитуд 6, камо ли за магнитуд 9, какъвто се случва в Япония и Чили. Там натрупването на напрежения е доста по-голямо. Скоростите на отместване на обособените плочи една по отношение на друга са доста по-високи. Нашите блокове са с размери няколко десетки километра, а не няколко стотици или хиляди, както е в Тихоокеанската област. Нашите дребни блокчета се отместват едно по отношение на друго с 2-3 милиметра годишно, а в региона на Японската дъга става 40-50 или 60 милиметра до 80-100 милиметра годишно в региона на Чили. При това тяхната земна кора е доста по-здрава. България е вътрешноконтинентална област и не устоят обособените блокове на такива напрежения. При нас разтоварването на напрежение става с доста по-слаби трусове. Сега ще ни трябват стотици години, с цел да се напрупат напрежения за пагубни трусове.
- Разполага ли към този момент сеизмологията със средства за прогноза на мощни трусове?
- За страдание, не, само че да се каже, че не се работи по въпроса, няма да е правилно.
- На кой етаж живеете?
- На 12-ия. Земетресението в Перник напълно ни обърка. Според записите, свързани с ускоренията на постройките, техният спектрален състав е много нетипичен за близки трусове. Когато се разсъниха през нощта, при нас беше доста съществено резонансното влияние. Така постепенно и значимо се люлееше, че мазилката на съвсем всички стени се понапукаха. Помислих си, че земетресението е от Вранча, тъй като се люлееше доста постепенно и посоката му беше такава. Субективното отношение на въпреки и експерт, изключително в напрегната конюнктура, не е най-меродавно. Имали сме и справедлива основа за това. /24chasa.bg
CV
- Проф. Емил Ботев е приключил физика в Софийския университет през 1979 година
- Оттогава работи в Геофизичния институт на Българска академия на науките
- Заместник-директор е в интервала от 2002 до 2006 година
- До тази година управлява департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките
- В момента управлява 3 интернационалните плана, единият е към Фонда за научни изследвания
Ние сме си “отметнали ” злополуките по статистика при започване на предишния век, споделя сеизмологът
- Проф. Ботев, да се плашим ли от труса с магнитуд 6 в Измир? Преди това в четвъртък там люля и 4,8, предните дни трусове се усетиха в Гърция, а и в София. Това значи ли, че земната кора “изпуска ” напрежение?
- Да, става дума за разтоварване на насъбрани напрежения във времето. Питате дали тези дни са по-различни спрямо предходни интервали. Не можем да кажем. Територията на Егейската сеизмична зона (Западна Турция, Гърция, частично нашата страна) е задоволително високо дейна. Такива трусове като това, което беше усетено в София на 4 август с магнитуд към 2,5, е микроземетресение. Всички трусове с магнитуд под 3 са такива.
Микроземетресения
на територията на
нашата страна стават
по 1000 на година
Никога не се случват отмерено във времето. Няколко дни или седмици може да няма земетресение на обещано място, а след това в границите на няколко дни да се осъществят 3-4. Слабите трусове са хиляди на брой в годината.
- Каква е сеизмичната интензивност на нашата територия сега?
- В момента имаме релативно слаба сеизмична интензивност както по броя на земетресенията, по този начин и по тяхната мощ. Единични са земетресенията с магнитуд, по-голям от 3. Земетресения с магнитуд, по-голям от 4, са изключения. Такива стават един път или 2 пъти годишно. На юг от нас, даже в северната част на Егейско море, земетресенията са десетина пъти повече по брой и със доста по-голяма мощ. Земетресенията при нас от последните 1-2 седмици са 2,3/ 2,7/, 2,5. Те са няколкостотин пъти по-слаби по сила и са несравними. 2 единици магнитуд прави близо 1000 пъти по-слаби по сила трусове, които стават на територията на нашата страна. От последните 42 години, откогато сложихме по-чувствителни станции на територията на страната, хващаме микросеизмичната интензивност. За територията на страната получаваме 1000-1100 приблизително трусове годишно. След 2012 година пък, когато стана мощното земетресение в Перник, имаме приблизително 700-800. Има заслабване на микросеизмичната интензивност. През последните десетилетия мощни трусове с магнитуд 6 не са ставали - от 1928 година Но и броят на микроземетресенията е с няколкостотин по-малко годишно. С това желая да кажа, че от няколко години сме в интервал на мъртвило.
- А какво е ситуацията в земетръсна София?
- Очевидно в Софийския район хората са свръхчувствителни във връзка с сеизмични въздействия и усещат трусове с магнитуд под 3. Последното с магнитуд 2,5 беше усетено в източната външна страна като Панчарево. В рамките на 20-ина дни станаха и други трусове в Софийско, само че още веднъж микроземетресения. На 21 юли беше в Своге с 2,3. Два дни по-късно имаше трус в Батулия с магнитуд 2,7. Земетресения под 3 не съставляват интерес. Няма директна връзка сред реализацията на микроземетресенията и по-силните, които имат съществено влияние върху държанието и живота на хората. През 1904 година по индукция от доста мощното Крупнишко земетресение с магнитуд 8 в Трън разклаща с магнитуд 6,5. Това е най-силното земетресение в континентална Европа за последните 200 години.
Най-силното
софийско
земетресение
е с магнитуд
6,1/6,2 и е
станало
през 1858 година
Тогава няма сеизмоприемници, само че по метода на влияние, така наречен макросеизмична оценка за интензивността на въздействието по 12-степенната канара, споделяме, че е девета степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. В Трън въпреки всичко е по-силно в исторически проект. В Софийска сеизмична зона общо приблизително се получават годишно към 30 трусове. Ето в този момент тези последни 3, които станаха за малко време, не съставляват изключение. Това почти подхожда на 30 за една година.
- Минаха 7 години от огромното земетресение в Перник, на какъв брой години у нас стават трагични земетресения?
- Катастрофални трусове с магнитуд 7, при които има опустошения и смъртни случаи, у нас има 6-7 за последните 2 епохи. Тяхната повторяемост за обособените сеизмични зони е друга, само че приблизително за територията на страната е на 250-300 години. При нашите съседи такива трусове стават неведнъж по-често. За Вранча е с магнитуд 7 и е с по-голяма повторяемост - на 30-40 години. Последното беше през 1977 година с магнитуд 7,4. За едно столетие във Вранча са станали 4 такива трусове. Те могат да станат през 3-4 години, а през идващите 50 да няма нито едно. Ние чакаме там такова земетресение. Дано не е с магнитуд над 7,5, тъй като следователно наложително в България ще има доста съществени разлюлявания и въздействия. Сградите в северните региони, строени след 1986 година, когато стана земетресението в Стражица, са съгласно високите оценки на влияние.
Правилникът в действителност
влезе в действие 1987 година
Сграда, строена след тази година, би трябвало да издържи на земетресение със мощ 7,5 във Вранча. По-старите здания обаче имат съществено влияние. Това е непосредствената заплаха от доста мощни румънски трусове. Защото, както загатнах, ние сме си изработили земетресенията при започване на предишния век. 6 такива трусове са станали в интервала от 1900 година до 1928 година, когато е последното в Чирпан - Пловдив с магнитуд 7.
Тогава тези 6 трусове, ставайки в къс интервал от време, разтоварват големите напрежения. Ние от този момент, включително и през последните десетилетия, когато организираме проучвания за следене на аномалии в геофизични полета, съпътстващи натрупването на напрежения, не следим съществени аномалии за близко във времето осъществяване на освобождение на напрежение и на бъдещо земетресение. Засега нямаме такава информация.
- Какво тъкмо вършиме по плана с Министерството на образованието и науката, по който работите от година и половина?
- Основна цел на плана е да изследва статистически значими връзки сред следени нетипични промени в някои геофизични полета и вариациите на геодинамичната (сеизмична) интензивност, предшестваща появяването на по-силните трусове в региона на Балканите. Основната догадка е, че подготовката на едно земетресение е обвързвана с редица промени в литосферата, които рефлектират и в останалите обвивки на Земята - магнитосфера, атмосфера, йоносфера, хидросфера и прочие
Направихме съществени проучвания в по-високо сеизмичните зони като Благоевградско, в Симитлийския гребен, в Пловдивско. Става дума за изкопни действия на огромни дълбочини за следене на геологическата история на пластовете. Така установихме, че в тези зони трусове с разбъркване на пластовете, които подхождат на доста огромен магнитуд - по-голям от 7, са се случвали по 2-3 за 1000 години, т.е. повторяемостта на пагубно земетресение във всяко огнище е на към 2000-3000 години.
Докато мощни трусове с магнитуд 6 не носят подобен капацитет за голямо влияние върху живота и бита на хората. Земетресението в Перник беше с магнитуд 5,8. В Стражица през 1986 година земетресението беше с магнитуд 5,7. В Перник нямаше доста съществено влияние върху сградния фонд. Земетресения с магнитуд, по-малък от 6, не съставляват сериозна заплаха. Т.нар. мощни с магнитуд от 6 до 7 също не водят до световни съществени въздействия. Много по-опасните са с магнитуд над 7.
- Как се отнасяте към теорията, че Луната се отдалечава последователно и това носи земетресения?
- Известно е, че
въздействието на
Луната е съществено,
само че то е непрекъснато за големи региони от няколко градуса, т.е. най-малко 1000 километра в диаметър от повърхността на Земята по едно и също време с идентична мощ се влияе от Луната. Тук го няма това причинно влияние едно по отношение на друго. По-силните трусове нормално стават на границата на блоковете и най-много сред границата на обособените плочи. У нас през последното столетие нямаме трус с магнитуд 6, камо ли за магнитуд 9, какъвто се случва в Япония и Чили. Там натрупването на напрежения е доста по-голямо. Скоростите на отместване на обособените плочи една по отношение на друга са доста по-високи. Нашите блокове са с размери няколко десетки километра, а не няколко стотици или хиляди, както е в Тихоокеанската област. Нашите дребни блокчета се отместват едно по отношение на друго с 2-3 милиметра годишно, а в региона на Японската дъга става 40-50 или 60 милиметра до 80-100 милиметра годишно в региона на Чили. При това тяхната земна кора е доста по-здрава. България е вътрешноконтинентална област и не устоят обособените блокове на такива напрежения. При нас разтоварването на напрежение става с доста по-слаби трусове. Сега ще ни трябват стотици години, с цел да се напрупат напрежения за пагубни трусове.
- Разполага ли към този момент сеизмологията със средства за прогноза на мощни трусове?
- За страдание, не, само че да се каже, че не се работи по въпроса, няма да е правилно.
- На кой етаж живеете?
- На 12-ия. Земетресението в Перник напълно ни обърка. Според записите, свързани с ускоренията на постройките, техният спектрален състав е много нетипичен за близки трусове. Когато се разсъниха през нощта, при нас беше доста съществено резонансното влияние. Така постепенно и значимо се люлееше, че мазилката на съвсем всички стени се понапукаха. Помислих си, че земетресението е от Вранча, тъй като се люлееше доста постепенно и посоката му беше такава. Субективното отношение на въпреки и експерт, изключително в напрегната конюнктура, не е най-меродавно. Имали сме и справедлива основа за това. /24chasa.bg
CV
- Проф. Емил Ботев е приключил физика в Софийския университет през 1979 година
- Оттогава работи в Геофизичния институт на Българска академия на науките
- Заместник-директор е в интервала от 2002 до 2006 година
- До тази година управлява департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките
- В момента управлява 3 интернационалните плана, единият е към Фонда за научни изследвания
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ