Очаква се Централната банка да запази своята политика за процент

Очаква се Централната банка да резервира своята политика за % (8,5%) под равнището на инфлация (44% към април), а икономическите органи да продължат своите ограничения за надзор на цената на лирата и кредитния напредък. Това предвиждат специалистите от Кофас след спечелването на президентските избори от Реджеп Тайип Ердоган в неделя на 28 май, както и на подкрепящата го коалиция Народен алианс, която по-рано завоюва парламентарните избори.  Според експертите по кредитно обезпечаване,  в кратковременен проект страната евентуално ще резервира актуалната парична политика и ограниченията, ориентирани към стимулиране на икономическия напредък. Възможно е обаче да се допусне последователно намаляване на лирата, с цел да се поддържа износа,  да се понижи вноса и да се противодейства на разширението на настоящия недостиг (приблизително 3.5% от Брутният вътрешен продукт в края на 2023 година съгласно Кофас). Все още е евентуално да има прекосяване към по-конвенционални политики, макар че не може да се чака изцяло връщане към ортодоксална финансова такава.  Експертите акцентират, че основното предизвикателство пред южната ни съседка ще бъде да се избегне рецесия на платежния баланс на страната. Усилията на управляващите в Турция за стабилизиране на лирата през последните години с политика на ниски лихвени проценти изчерпаха интернационалните запаси на централната банка. От април общите брутни запаси, които включват валутни и златни такива, понижиха с към 10 милиарда щатски $ до 101.6 милиарда щатски $, което е най-ниското ниво от юли 2022 година Спадът през тази година доближи 24 милиарда щатски $ съгласно изчисленията. Очаква се чистите запаси, без да се включват валутните съглашения, да са към -60 милиарда щатски $. Краткосрочният външен дълг на Турция е към 161.4 милиарда щатски $. Чуждестранните вложения в турските облигации и акции спаднаха до към 25 милиарда щатски $ в средата на май спрямо 143 милиарда щатски $ през 2012 година Следователно, рисковете, свързани с рецесията на платежния баланс, са по-високи, в случай че не настъпи връщане към по-традиционни модели на финансова политика. Наред с това, продължава високата доларизация в страната, защото турците се стремят да защитят спестяванията си в следствие от високата инфлация. Ако се усилят лихвените проценти, това може да помогне за отбягване на спомагателни повишавания в търсенето на задгранична валута. Въпреки това, в случай че управляващите продължат да оказват напън върху лихвените проценти, това може да провокира нов кръг от внезапно поевтиняване на лирата. Това, от своя страна, ще способства за към този момент високите инфлационни напрежения, ще утежни неговите упования и ценовото държание на фирмите. В момента страната може да заема от интернационалните пазари, което ѝ разрешава да прави външните си заплащания. Тази обстановка, дружно с търсенето на задгранична валута от страна на семействата и фирмите, основава спомагателни опасности за намаляване на лирата. Всяко в допълнение поевтиняване на локалната валута ще способства за към този момент високия инфлационен напън. Лирата към този момент е изгубила 90% от своята стойност през последното десетилетие. Без въвеждането на по-конвенционални стопански политики, рисковете от рецесия при платежния баланс се явяват доста високи. Въпреки това, връщането към тях ще увеличи лихвените проценти и фискалните ограничавания и евентуално ще провокира нова криза през втората половина на 2023 година Прогнозата е, че честите промени могат да усложнят ръководството както на бизнесите на фирмите и банките, по този начин и на самите семейства.