На финален етап е подготовката наСтратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030
Очаква се през декември планът ѝ да бъде оповестен за публично разискване
Стратегия за цифрова промяна на строителния бранш 2030 бе показана на съвещание на националната работна група за нейното създаване. Подготовката ѝ е на заключителен стадий. Окончателният вид на документа се чака да бъде оповестен за публично разискване при започване на декември. Това стана ясно на извършена работна среща в Министерството на районното развиване и благоустройството. Тя бе открита от заместник-министрите на районното развиване и благоустройството Поля Занева-Димитрова и Десислава Георгиева.
Заместник-министър Димитрова обърна внимание на нуждата от промяна на строителния бранш като неразделна част от европейската стопанска система и нейната цифровизация, която е от главните политики на Европейския съюз. Цели се реализиране на по-бързи темпове в строителството, по-качествено планиране, налични домове, понижено енергопотребление, както и по-високо качество на живот. Всички държави-членки на Европейски Съюз работят интензивно за промяна на строителните си браншове, като националната политика на страната ни не прави изключение. Вече са създадени избрани стратегически документи и решения на Министерския съвет, измежду които Цифрова промяна на България за интервала 2020-2030 година, Интегриран проект в региона на енергетиката и климата на България 2021-2030, Националния проект за възобновяване и резистентност 2022-2026 (НПВУ). Работата по създаването на стратегията е почнала още през 2020 година със сформирането на работната група за въвеждане на строително-информационно моделиране (СИМ) за целия витален цикъл на градежите, разясни тя.
Стратегията за цифрова промяна е значим детайл от Националния проект за възобновяване и резистентност. Реформа, която ще отключи вложения, които могат да бъдат направени в строителния бранш от позиция на цифровизация, сподели заместник-министър Десислава Георгиева. Тя напомни, че дигитализацията е от основните стълбове на НПВУ, а Европейски Съюз се насочва към по-зелена политика във всяка сфера на публичната активност.
Националната тактика за цифрова промяна на строителния бранш 2030 година е ориентирана към цифровизацията на целия бранш. Стремежът е постигането на по-ефективни административни услуги, по-високо качество на строителството, по-бързи темпове на планиране и строителство, понижено енергопотребление при осъществяване на процесите на строителство и при ръководство на към този момент основаните материални активи, както и понижаване на екологичния отпечатък, който секторът оставя върху природата.
Дългосрочната цел на цифровата промяна е посредством цифровизация и ръководство на застроената среда да способства дейно за реализацията на европейските и националните политики за зелена, цифрова, устойчива екосистема, цифрова стопанска система, енергийна успеваемост, кръгова стопанска система, индиферентност във връзка с климата, стабилно потребление на ресурсите, демографски промени, привлекателни работни места, обучение, образование.
Краткосрочна цел на тактиката е основаване на условия за цифрова промяна на строителния бранш за повишение неговата успеваемост, конкурентоспособност и резистентност, както и създаване на по-привлекателна капиталова среда, осигуряваща равни благоприятни условия за всички, в това число равнопоставеност на дамите и мъжете.
В тактиката е изработен разбор на бранша във връзка с икономическата среда, пазар на труда, софтуерна среда, регулаторна рамка, софтуерни аспекти, политически фактори. Той е основан на данни от последния отчет на Европейската комисия, която следи строителните браншове в държавите-членки и прави тяхното съпоставяне и разбори. Основава се и на разбори, предоставени от изпълнителя на плана за въвеждане на СИМ.
По време на съвещанието бяха прегледани провокациите и позитивните предпоставки за трансформирането на строителния бранш, избрани с разбора. Необходимо е да вземем за пример създаване на централизирани системи за продан на информация, обща среда на бази данни, електронни системи за административни услуги и нормативна база, определяща стандарти и правила за работа с електронните услуги и системите, които ги разрешават. Сред положителните предпоставки са съществуването на обединен главен приоритет на европейска и национална основа за развиване на цифровите технологии и навлизането им в строителния бранш, благоприятни условия за финансиране от европейските фондове и стратегии на действия за цифровизацията, съществуването на национална политическа рамка, определяща визията за развиване на бранша.
Визията на тактиката е промяна на строителния бранш посредством ново потомство цифрови технологии в ресурсно ефикасен стопански бранш и основаване на условия за цифровизация и ръководство на застроената среда, за реализиране на европейските и национални цели, свързани с опазването на околната среда и на индиферентност във връзка с климата.
Внедряването на цифрови технологии, основаването на бази данни и цифрова промяна на предприятията са насоките, които Европейска комисия обрисува за реализиране на задачите на тактиката. В момента се работи за развиване на цифровите технологии във връзка с събиране на данни, автоматизиране на процесите и цифрови данни и разбори.
По време на срещата се очерта смисъла на цифровизацията на устройствените проекти и кадастър, на механически и енергийни паспорти на съществуващите и новите градежи. Необходима е интеграция на насъбраната цифрова информация в обединен дигитален кадастър, свързване на базите данни в обща система за връзка, организирането на национална база данни като информативен модел за застроена среда.
Обърнато бе внимание също и на значимостта от съществуване на нормативна база, на експерти с цифрови умения, сигурна цифрова инфраструктура и цифровизация на публичните услуги като предпоставки за постигането на цифровата промяна.
В работната група са включени представители на министерствата на районното развиване и благоустройството, на околната среда и водите, на образованието и науката, на стопанската система и промишлеността и на електронното ръководство. В нея вземат участие и специалисти от Агенция „ Пътна инфраструктура “, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Национално съдружие на общините в Република България, общини, браншови и научни организации, висши образователни заведения и др.
Стратегия за цифрова промяна на строителния бранш 2030 бе показана на съвещание на националната работна група за нейното създаване. Подготовката ѝ е на заключителен стадий. Окончателният вид на документа се чака да бъде оповестен за публично разискване при започване на декември. Това стана ясно на извършена работна среща в Министерството на районното развиване и благоустройството. Тя бе открита от заместник-министрите на районното развиване и благоустройството Поля Занева-Димитрова и Десислава Георгиева.
Заместник-министър Димитрова обърна внимание на нуждата от промяна на строителния бранш като неразделна част от европейската стопанска система и нейната цифровизация, която е от главните политики на Европейския съюз. Цели се реализиране на по-бързи темпове в строителството, по-качествено планиране, налични домове, понижено енергопотребление, както и по-високо качество на живот. Всички държави-членки на Европейски Съюз работят интензивно за промяна на строителните си браншове, като националната политика на страната ни не прави изключение. Вече са създадени избрани стратегически документи и решения на Министерския съвет, измежду които Цифрова промяна на България за интервала 2020-2030 година, Интегриран проект в региона на енергетиката и климата на България 2021-2030, Националния проект за възобновяване и резистентност 2022-2026 (НПВУ). Работата по създаването на стратегията е почнала още през 2020 година със сформирането на работната група за въвеждане на строително-информационно моделиране (СИМ) за целия витален цикъл на градежите, разясни тя.
Стратегията за цифрова промяна е значим детайл от Националния проект за възобновяване и резистентност. Реформа, която ще отключи вложения, които могат да бъдат направени в строителния бранш от позиция на цифровизация, сподели заместник-министър Десислава Георгиева. Тя напомни, че дигитализацията е от основните стълбове на НПВУ, а Европейски Съюз се насочва към по-зелена политика във всяка сфера на публичната активност.
Националната тактика за цифрова промяна на строителния бранш 2030 година е ориентирана към цифровизацията на целия бранш. Стремежът е постигането на по-ефективни административни услуги, по-високо качество на строителството, по-бързи темпове на планиране и строителство, понижено енергопотребление при осъществяване на процесите на строителство и при ръководство на към този момент основаните материални активи, както и понижаване на екологичния отпечатък, който секторът оставя върху природата.
Дългосрочната цел на цифровата промяна е посредством цифровизация и ръководство на застроената среда да способства дейно за реализацията на европейските и националните политики за зелена, цифрова, устойчива екосистема, цифрова стопанска система, енергийна успеваемост, кръгова стопанска система, индиферентност във връзка с климата, стабилно потребление на ресурсите, демографски промени, привлекателни работни места, обучение, образование.
Краткосрочна цел на тактиката е основаване на условия за цифрова промяна на строителния бранш за повишение неговата успеваемост, конкурентоспособност и резистентност, както и създаване на по-привлекателна капиталова среда, осигуряваща равни благоприятни условия за всички, в това число равнопоставеност на дамите и мъжете.
В тактиката е изработен разбор на бранша във връзка с икономическата среда, пазар на труда, софтуерна среда, регулаторна рамка, софтуерни аспекти, политически фактори. Той е основан на данни от последния отчет на Европейската комисия, която следи строителните браншове в държавите-членки и прави тяхното съпоставяне и разбори. Основава се и на разбори, предоставени от изпълнителя на плана за въвеждане на СИМ.
По време на съвещанието бяха прегледани провокациите и позитивните предпоставки за трансформирането на строителния бранш, избрани с разбора. Необходимо е да вземем за пример създаване на централизирани системи за продан на информация, обща среда на бази данни, електронни системи за административни услуги и нормативна база, определяща стандарти и правила за работа с електронните услуги и системите, които ги разрешават. Сред положителните предпоставки са съществуването на обединен главен приоритет на европейска и национална основа за развиване на цифровите технологии и навлизането им в строителния бранш, благоприятни условия за финансиране от европейските фондове и стратегии на действия за цифровизацията, съществуването на национална политическа рамка, определяща визията за развиване на бранша.
Визията на тактиката е промяна на строителния бранш посредством ново потомство цифрови технологии в ресурсно ефикасен стопански бранш и основаване на условия за цифровизация и ръководство на застроената среда, за реализиране на европейските и национални цели, свързани с опазването на околната среда и на индиферентност във връзка с климата.
Внедряването на цифрови технологии, основаването на бази данни и цифрова промяна на предприятията са насоките, които Европейска комисия обрисува за реализиране на задачите на тактиката. В момента се работи за развиване на цифровите технологии във връзка с събиране на данни, автоматизиране на процесите и цифрови данни и разбори.
По време на срещата се очерта смисъла на цифровизацията на устройствените проекти и кадастър, на механически и енергийни паспорти на съществуващите и новите градежи. Необходима е интеграция на насъбраната цифрова информация в обединен дигитален кадастър, свързване на базите данни в обща система за връзка, организирането на национална база данни като информативен модел за застроена среда.
Обърнато бе внимание също и на значимостта от съществуване на нормативна база, на експерти с цифрови умения, сигурна цифрова инфраструктура и цифровизация на публичните услуги като предпоставки за постигането на цифровата промяна.
В работната група са включени представители на министерствата на районното развиване и благоустройството, на околната среда и водите, на образованието и науката, на стопанската система и промишлеността и на електронното ръководство. В нея вземат участие и специалисти от Агенция „ Пътна инфраструктура “, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Национално съдружие на общините в Република България, общини, браншови и научни организации, висши образователни заведения и др.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ