НЗОК ще реимбурсира терапията за атопичен дерматит
Очаква се Националната здравноосигурителна каса да стартира реимбурсацията на лекуване за междинен до тежък атопичен дерматит. Това стана ясно по време на пациентска среща с водещи специалисти на тематика „ Новости в контрола и лекуването на атопичния дерматит ”, извършена на 22 април в София и проведена от Асоциацията на пациентите с автоимунни болести (АПАЗ) и Портал на пациента с поддръжката на Българското дерматологично сдружение.
От асоциацията завяват, че Здравната каса е дала обещание от пролетта на 2023 година да заплаща лечението с дребни молекули – JAK-инхибитори, само че в този момент е ясно, че пациентите с атопичен дерматит ще би трябвало да чакат по-дълго за скъпоструващото лекуване. Въпреки отлагането, страдащите от тежки форми на болестта може да стартират терапия незабавно с един от записаните в България JAK-инхибитори, защото фармацевтичната компания го дава гратис на пациентите.
„ Атопичният дерматит влезе във фокуса на публичното внимание и на медицината, защото доста набъбна броят на пациентите с това заболяване, а в клиничната процедура навлязоха нови лечебни способи – биологични лечения и JAK-инхибитори (малки молекули). Терапията, която се чака в България понижава интензивността на ензим в тялото, наименуван JAK и по този начин спомага за понижаване на възпалението. Обикновено резултатът настава в границите на няколко седмици и се следи доста облекчение на сърбежа и изгубване на екземните прояви по кожата. Над 100 изследвания удостоверяват, че атопичният дерматит се трансформира в международен проблем, защото визира приблизително 20% от децата и 5 до 8% от възрастните. През 70-те години в България с атопичен дерматит бяха единствено 2% от децата, а през днешния ден са над 20% “, съобщи доцент доктор Жана Казанджиева, експерт кожен лекар и венеролог УМБАЛ „ Александровска “ и Клиника ЕвроДерма.
„ Нарасналата заболеваемост се изяснява с повсеместния стрес, със нечистия въздух и неприятно качество на храната и водата, с тютюнопушене, потребление на козметика с доста алергени, огромна миграция и промяна на климатичните условия на живот “, изясни доцент Казанджиева.
Тя обърна внимание, че атопичният дерматит е хронично рецидивиращо заболяване, което даже в леките си форми утежнява мощно качеството на живот на пациентите. „ Заболяването е съпроводено с болежка и дискомфорт, което нарушава самообслужването, придвижването и всевъзможни интензивности. Много от пациентите страдат от меланхолия и тревога. “, добави доцент Жана Казанджиева.
Председателят на Асоциацията на пациентите с автоимунни болести Анета Драганова заяви резултатите от дълбочинно изследване за проблемите на пациенти с атопичен дерматит, извършено през февруари - март 2023 година Тя акцентира, че доста от пациентите не са посещавали кожни лекари от 1 до 3 години, защото лекарите няма какво ново да им предложат за облекчение на положението. „ Надежда за пациентите са новите систематични лечения. Дерматолозите към този момент са изготвили критериите за започване на систематична терапия с JAK-инхибитори, която да се реимбурсира от Здравната каса. Това трябваше да стартира всеки миг, само че от НЗОК още се бавят по неразбираеми за нас аргументи “, изясни Анета Драганова.
На проблемите със съня и тежките му последствия обърна внимание неврологът доктор Нейко Нейков, експерт по медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. „ 47 до 70% от децата с атопичен дерматит страдат от нарушавания на съня, от същия проблем са наранени 33 до 80% от възрастните пациенти. При тях доминира бързовълновият сън, който не е оздравителен. От нарушавания на съня страдат също 54 до 86% от родителите, които се грижат за деца с атопичен дерматит. Това води до проблеми в фамилните връзки, родителска тревога и депресивни положения главно при майките “, заяви неврологът. Д-р Нейков предизвести също, че потреблението на антихистамини от възрастните пациенти усилва с 30% риска от деменция.
На митовете за храненето при атопичен дерматит обърна внимание доцент доктор Теодора Ханджиева-Дърленска д.м., експерт по хранене и диететика, фармакология и токсикология. „ Абсолютен мит е рекомендацията да се отстранен от менюто най-честите алергенни храни – яйца, мляко, соя, глутен, ядки, риба, фъстъци. Това няма да усъвършенства положението на хората с атопичен дерматит. Трябва да има потвърдена хранителна алергия и единствено тогава пациентите да отстраняват храната алерген за една до две години, след което още веднъж да я вкарат. Хранителна алергия може да се откри посредством предизвикателен тест с банкет на алергизиращата храна и посредством проучване на Имуноглобулин Е (IgE) в кръвта. Изследването на IgG е псевдотест, който не потвърждава хранителна сила “, изясни доцент Дърленска.
„ Доказано е с изследвания, че за предварителна защита на атопичен дерматит при деца с генетична обремененост в фамилията може да се прави посредством извънредно кърмене на новородените до четвъртия месец. “, безапелационна е доцент доктор Теодора Дърленска.
От асоциацията завяват, че Здравната каса е дала обещание от пролетта на 2023 година да заплаща лечението с дребни молекули – JAK-инхибитори, само че в този момент е ясно, че пациентите с атопичен дерматит ще би трябвало да чакат по-дълго за скъпоструващото лекуване. Въпреки отлагането, страдащите от тежки форми на болестта може да стартират терапия незабавно с един от записаните в България JAK-инхибитори, защото фармацевтичната компания го дава гратис на пациентите.
„ Атопичният дерматит влезе във фокуса на публичното внимание и на медицината, защото доста набъбна броят на пациентите с това заболяване, а в клиничната процедура навлязоха нови лечебни способи – биологични лечения и JAK-инхибитори (малки молекули). Терапията, която се чака в България понижава интензивността на ензим в тялото, наименуван JAK и по този начин спомага за понижаване на възпалението. Обикновено резултатът настава в границите на няколко седмици и се следи доста облекчение на сърбежа и изгубване на екземните прояви по кожата. Над 100 изследвания удостоверяват, че атопичният дерматит се трансформира в международен проблем, защото визира приблизително 20% от децата и 5 до 8% от възрастните. През 70-те години в България с атопичен дерматит бяха единствено 2% от децата, а през днешния ден са над 20% “, съобщи доцент доктор Жана Казанджиева, експерт кожен лекар и венеролог УМБАЛ „ Александровска “ и Клиника ЕвроДерма.
„ Нарасналата заболеваемост се изяснява с повсеместния стрес, със нечистия въздух и неприятно качество на храната и водата, с тютюнопушене, потребление на козметика с доста алергени, огромна миграция и промяна на климатичните условия на живот “, изясни доцент Казанджиева.
Тя обърна внимание, че атопичният дерматит е хронично рецидивиращо заболяване, което даже в леките си форми утежнява мощно качеството на живот на пациентите. „ Заболяването е съпроводено с болежка и дискомфорт, което нарушава самообслужването, придвижването и всевъзможни интензивности. Много от пациентите страдат от меланхолия и тревога. “, добави доцент Жана Казанджиева.
Председателят на Асоциацията на пациентите с автоимунни болести Анета Драганова заяви резултатите от дълбочинно изследване за проблемите на пациенти с атопичен дерматит, извършено през февруари - март 2023 година Тя акцентира, че доста от пациентите не са посещавали кожни лекари от 1 до 3 години, защото лекарите няма какво ново да им предложат за облекчение на положението. „ Надежда за пациентите са новите систематични лечения. Дерматолозите към този момент са изготвили критериите за започване на систематична терапия с JAK-инхибитори, която да се реимбурсира от Здравната каса. Това трябваше да стартира всеки миг, само че от НЗОК още се бавят по неразбираеми за нас аргументи “, изясни Анета Драганова.
На проблемите със съня и тежките му последствия обърна внимание неврологът доктор Нейко Нейков, експерт по медицина на съня в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. „ 47 до 70% от децата с атопичен дерматит страдат от нарушавания на съня, от същия проблем са наранени 33 до 80% от възрастните пациенти. При тях доминира бързовълновият сън, който не е оздравителен. От нарушавания на съня страдат също 54 до 86% от родителите, които се грижат за деца с атопичен дерматит. Това води до проблеми в фамилните връзки, родителска тревога и депресивни положения главно при майките “, заяви неврологът. Д-р Нейков предизвести също, че потреблението на антихистамини от възрастните пациенти усилва с 30% риска от деменция.
На митовете за храненето при атопичен дерматит обърна внимание доцент доктор Теодора Ханджиева-Дърленска д.м., експерт по хранене и диететика, фармакология и токсикология. „ Абсолютен мит е рекомендацията да се отстранен от менюто най-честите алергенни храни – яйца, мляко, соя, глутен, ядки, риба, фъстъци. Това няма да усъвършенства положението на хората с атопичен дерматит. Трябва да има потвърдена хранителна алергия и единствено тогава пациентите да отстраняват храната алерген за една до две години, след което още веднъж да я вкарат. Хранителна алергия може да се откри посредством предизвикателен тест с банкет на алергизиращата храна и посредством проучване на Имуноглобулин Е (IgE) в кръвта. Изследването на IgG е псевдотест, който не потвърждава хранителна сила “, изясни доцент Дърленска.
„ Доказано е с изследвания, че за предварителна защита на атопичен дерматит при деца с генетична обремененост в фамилията може да се прави посредством извънредно кърмене на новородените до четвъртия месец. “, безапелационна е доцент доктор Теодора Дърленска.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ