Еврокомисията прогнозира забавяне на икономическия растеж у нас през 2023 и 2024 г.
Очаква се икономическият напредък в България да се забави през тази и през идната година и да се възвърне през 2025 година, сочи оповестената есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.
След положителните индикатори през 2022 година през тази година износът ще се свие поради намалялото търсене извън, след което отново ще се увеличи. Очаква се и мощно стесняване на вноса за 2023 година след забележителното му увеличение преди година. Прогнозата планува краткотрайна застоялост на домашното ползване в края на тази и началото на идната година, след което следва сдържан растеж.
Инфлацията би трябвало да спадне още, въпреки и с по-бавно движение.
Държавният недостиг леко ще се повиши през 2023 година заради по-високите разноски за увеличени пенсии и заплати, утвърдени със закон през предходните години.
Ръстът на брутния вътрешен артикул евентуално ще бъде 2 на 100 тази година заради към момента огромното частно ползване и свиващия се импорт. Очакванията са растежът на производството да се забави до 1,8% през 2024 година, след което да скочи на 2,6% през 2025 г.
Към края на тази и началото на идната година разноските на семействата ще отбележат застой, защото ще бъдат наранени от планувания скок на лихвените проценти на дребно за тях. Частното ползване се чака да се разшири, въпреки и по-умерено.
Очакванията са износът още веднъж да скочи към края на 2023 година и да нарасне с 4% през 2024 година и с 2,6% през 2025 г.
Безработицата, която е 4,5% през август 2023 година, се е повишила с 0,5 процентни пункта след спада през януари. След мощния скок на номиналните заплати от средата на 2022 година насам, растежът им стана сдържан през първата половина на 2023 година дружно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази наклонност да продължи, като понижи последователно натиска върху разноските за заплати.
Годишната инфлация на хармонизирания показател на потребителските цени спадна от 14,3% в края на 2022 година на 6,4% през септември 2023 година Спаднаха всичките й съставни елементи. Най-голям принос за това имат цените на силата и храните. Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 година, а по-късно да се забави още повече до 4% през 2024 година и 2,9% през 2025 г.
След като дефицитът понижа на 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, упованията са той леко да се повиши на 3% през 2023 г.
След положителните индикатори през 2022 година през тази година износът ще се свие поради намалялото търсене извън, след което отново ще се увеличи. Очаква се и мощно стесняване на вноса за 2023 година след забележителното му увеличение преди година. Прогнозата планува краткотрайна застоялост на домашното ползване в края на тази и началото на идната година, след което следва сдържан растеж.
Инфлацията би трябвало да спадне още, въпреки и с по-бавно движение.
Държавният недостиг леко ще се повиши през 2023 година заради по-високите разноски за увеличени пенсии и заплати, утвърдени със закон през предходните години.
Ръстът на брутния вътрешен артикул евентуално ще бъде 2 на 100 тази година заради към момента огромното частно ползване и свиващия се импорт. Очакванията са растежът на производството да се забави до 1,8% през 2024 година, след което да скочи на 2,6% през 2025 г.
Към края на тази и началото на идната година разноските на семействата ще отбележат застой, защото ще бъдат наранени от планувания скок на лихвените проценти на дребно за тях. Частното ползване се чака да се разшири, въпреки и по-умерено.
Очакванията са износът още веднъж да скочи към края на 2023 година и да нарасне с 4% през 2024 година и с 2,6% през 2025 г.
Безработицата, която е 4,5% през август 2023 година, се е повишила с 0,5 процентни пункта след спада през януари. След мощния скок на номиналните заплати от средата на 2022 година насам, растежът им стана сдържан през първата половина на 2023 година дружно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази наклонност да продължи, като понижи последователно натиска върху разноските за заплати.
Годишната инфлация на хармонизирания показател на потребителските цени спадна от 14,3% в края на 2022 година на 6,4% през септември 2023 година Спаднаха всичките й съставни елементи. Най-голям принос за това имат цените на силата и храните. Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 година, а по-късно да се забави още повече до 4% през 2024 година и 2,9% през 2025 г.
След като дефицитът понижа на 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, упованията са той леко да се повиши на 3% през 2023 г.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ