Германия ще измести Япония като 3-та по големина икономика в света
Очаква се Германия да изпревари Япония като третата по величина стопанска система в света през 2023 година, съгласно прогнози на Международния валутен фонд. Отслабването на йената по отношение на $ и еврото способства за тази смяна. Слабостта на йената се дължи на разликите в паричната политика, като централните банки на Съединени американски щати и Европа покачват лихвените проценти, до момента в който централната банка на Япония поддържа ограничения за стимулиране. Цифрите акцентират постоянния дълготраен напредък на Германия, което е мотив за угриженост за японските политици, до момента в който обмислят последния си стопански пакет.
Последните прогнози на Международния валутен фонд правят оценка номиналния БВП на Германия на 4,43 трилиона $ тази година, спрямо 4,23 трилиона $ за Япония.
Прогнозите идват, когато йената се колебае покрай границата от 160 по отношение на еврото и остава на поразително разстояние от 33-годишното дъно по отношение на $, което провокира втори кръг от валутна намеса през октомври предходната година. За финален път еврото доближи 160 йени през август 2008 година
Слабостта на йената значително се дължи на фундаментални разлики в паричната политика. Федералният запас и Европейската централна банка покачиха лихвените проценти от пандемичните ниски равнища, с цел да се оправят с инфлацията, до момента в който Централната банка на Япония остана в режим на стимулиране, защото се стреми да подхранва растежа на цените след години на дефлация.
Последните прогнози на Международния валутен фонд правят оценка номиналния БВП на Германия на 4,43 трилиона $ тази година, спрямо 4,23 трилиона $ за Япония.
Прогнозите идват, когато йената се колебае покрай границата от 160 по отношение на еврото и остава на поразително разстояние от 33-годишното дъно по отношение на $, което провокира втори кръг от валутна намеса през октомври предходната година. За финален път еврото доближи 160 йени през август 2008 година
Слабостта на йената значително се дължи на фундаментални разлики в паричната политика. Федералният запас и Европейската централна банка покачиха лихвените проценти от пандемичните ниски равнища, с цел да се оправят с инфлацията, до момента в който Централната банка на Япония остана в режим на стимулиране, защото се стреми да подхранва растежа на цените след години на дефлация.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ