Жалби и съд за МВР министъра и негови подопечни заради събирането на глоби по границите
Общо три цивилен каузи са заведени против решението на Министерство на вътрешните работи да събира несъбрани санкции за пътно-транспортни нарушавания на границата, както и за осъществяването му.
Делата са заведени посредством адвокатско сдружение " Георгиев, Тодоров и Ко. " от физическо лице. Те са пред Върховния административен съд (ВАС), Административен съд София-град (АССГ) и Административен съд – Благоевград, оповестява Lex.bg.
Исковете са тъй като след над един месец от оповестеното решение, няма промени в използваната нормативна уредба, няма и опция обществено да се ревизират актовете на Министерство на вътрешните работи във връзка с вземането и осъществяването на решението. Според жалбите, това директно лимитира и затруднява правото на свободно придвижване на десетки хиляди жители, искащи да пътуват в други страни от Европейски Съюз.
И по трите каузи против граничните инспекции за неплатени санкции към КАТ отбраната стъпва на практиката на Европейския съд – Решение от 4 октомври 2012, Дело C-249/ 11, Христо Бянков против Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, Решение от 10 юли 2008, Дело C- 33/ 07, Jipa, Решение от 27 април 1989, Дело 321/87, Commission of the European Communities v Kingdom of Belgium.
Първото дело е преди АССГ (Вх. № 19757/ 01.07.2020 г.) и е против вътрешния министър Младен Маринов, шефовете на граничната и националната полиция и началника на ОДМВР-София. От АССГ се желае да откри, че те нямат правото да правят и да разпореждат систематични инспекции за невръчени и неплатени наказателни постановления и/или електронни фишове по Закона за придвижване по пътищата при прекосяване през Граничен контролно-пропусквателен пункт .
В желае се акцентира, че сходни инспекции накърняват правото на свободно придвижване на хора в границите на Европейския съюз, закрепено в член 21 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС). Те опонират и на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на жителите на Европейския съюз и членовете на техните фамилии (ЗВПНРБГЕСЧТС), и на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година по отношение на правото на жители на съюза и на членове на техните фамилии да се движат и да обитават свободно на територията на страните членки, както и на правото на свободно напредване по член 35 от Конституцията.
Примерът, с който се пази тезата, че има нарушаване, е следният: " По същия метод на границата може да се вкара и инспекция за всевъзможни други санкции, неплатен налог здания, налог общ приход, локални налози и такси и какво ли още не, в резултат на което човек да стои дни наред и да заплаща санкции и налози, в случай че разполага със средства. Ако не разполага – просто няма да може да премине границата ".
Искане за прекратяване на неоснователни дейности
Следващият път на отбрана е посредством искане за прекратяване на неоснователни дейности на администрацията на съображение член 250 Административнопроцесуален кодекс. Административният съд в Благоевград е сезиран с искане да разпореди прекратяване на неоснователното осъществяване на инспекциите при прекосяване през Граничен контролно-пропусквателен пункт " Кулата " и Граничен контролно-пропусквателен пункт " Илинден-Ексохи ". По него към този момент е формирано административно дело № 575/2020 година
По закон при такова искане съдът следва неотложно да изиска от Министерство на вътрешните работи данни за основанието на осъществяваните дейности, след което да се произнесе в най-кратки периоди.
В настояването се акцентира, че според Административнопроцесуален кодекс всички дейности на администрацията следва да се основават на закона или на административен акт. А систематичното осъществяване на инспекции на границата за неплатени санкции и невръчени наказателни постановления и електронни фишове и то тъкмо когато българските жители минават в друга страна от Европейски Съюз, не е учредено нито на закона, нито на административен акт – бил той общ или нормативен.
Пред съда юристите се базират на практиката на Съд на Европейския съюз, съгласно която ограничаване на свободното придвижване на хора, което не е обусловено от поданството, не може да се прави с стопански цели.
Жалба против незабележим административен нормативен акт на министъра
Към всичко това се прибавя и тъжба до Върховен административен съд (Вх. № 9310/ 03.07.2020), с която по реда на член 185 и сл. Административнопроцесуален кодекс се желае да бъде прогласена нищожността на незнайния акт на министъра на вътрешните работи, с който са изменени редът и организацията за реализирането на граничен надзор при прекосяването през Граничен контролно-пропусквателен пункт посредством въвеждането на инспекции за невръчени и неплатени наказателни постановления и/или електронни фишове по ЗДвП.
В жалбата до Върховен административен съд се акцентира, че осъществяването на граничните инспекции, които засягат правата и ползите на неустановен и безграничен брой получатели и имат неведнъж деяние, неизбежно е обвързвано с издаването на подзаконов нормативен акт, който планува инспекциите да се правят навръх граничните пунктове и тъкмо когато българските жители минават в друга държава-членка на Европейски Съюз. В случая обаче, в случай че има подобен, той е публикуван в джука форма или под формата на необнародвана директива, което води до нищожността му.
Сега следва трите съдилища да образуват каузи (това в Благоевград към този момент е факт) и да ги насрочат.
Още: " От КАТ де факто подсказаха по какъв начин с неплатени санкции може да не ти вземат шофьорската брошура на границата "
Делата са заведени посредством адвокатско сдружение " Георгиев, Тодоров и Ко. " от физическо лице. Те са пред Върховния административен съд (ВАС), Административен съд София-град (АССГ) и Административен съд – Благоевград, оповестява Lex.bg.
Исковете са тъй като след над един месец от оповестеното решение, няма промени в използваната нормативна уредба, няма и опция обществено да се ревизират актовете на Министерство на вътрешните работи във връзка с вземането и осъществяването на решението. Според жалбите, това директно лимитира и затруднява правото на свободно придвижване на десетки хиляди жители, искащи да пътуват в други страни от Европейски Съюз.
И по трите каузи против граничните инспекции за неплатени санкции към КАТ отбраната стъпва на практиката на Европейския съд – Решение от 4 октомври 2012, Дело C-249/ 11, Христо Бянков против Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, Решение от 10 юли 2008, Дело C- 33/ 07, Jipa, Решение от 27 април 1989, Дело 321/87, Commission of the European Communities v Kingdom of Belgium.
Първото дело е преди АССГ (Вх. № 19757/ 01.07.2020 г.) и е против вътрешния министър Младен Маринов, шефовете на граничната и националната полиция и началника на ОДМВР-София. От АССГ се желае да откри, че те нямат правото да правят и да разпореждат систематични инспекции за невръчени и неплатени наказателни постановления и/или електронни фишове по Закона за придвижване по пътищата при прекосяване през Граничен контролно-пропусквателен пункт .
В желае се акцентира, че сходни инспекции накърняват правото на свободно придвижване на хора в границите на Европейския съюз, закрепено в член 21 от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС). Те опонират и на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на жителите на Европейския съюз и членовете на техните фамилии (ЗВПНРБГЕСЧТС), и на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година по отношение на правото на жители на съюза и на членове на техните фамилии да се движат и да обитават свободно на територията на страните членки, както и на правото на свободно напредване по член 35 от Конституцията.
Примерът, с който се пази тезата, че има нарушаване, е следният: " По същия метод на границата може да се вкара и инспекция за всевъзможни други санкции, неплатен налог здания, налог общ приход, локални налози и такси и какво ли още не, в резултат на което човек да стои дни наред и да заплаща санкции и налози, в случай че разполага със средства. Ако не разполага – просто няма да може да премине границата ".
Искане за прекратяване на неоснователни дейности
Следващият път на отбрана е посредством искане за прекратяване на неоснователни дейности на администрацията на съображение член 250 Административнопроцесуален кодекс. Административният съд в Благоевград е сезиран с искане да разпореди прекратяване на неоснователното осъществяване на инспекциите при прекосяване през Граничен контролно-пропусквателен пункт " Кулата " и Граничен контролно-пропусквателен пункт " Илинден-Ексохи ". По него към този момент е формирано административно дело № 575/2020 година
По закон при такова искане съдът следва неотложно да изиска от Министерство на вътрешните работи данни за основанието на осъществяваните дейности, след което да се произнесе в най-кратки периоди.
В настояването се акцентира, че според Административнопроцесуален кодекс всички дейности на администрацията следва да се основават на закона или на административен акт. А систематичното осъществяване на инспекции на границата за неплатени санкции и невръчени наказателни постановления и електронни фишове и то тъкмо когато българските жители минават в друга страна от Европейски Съюз, не е учредено нито на закона, нито на административен акт – бил той общ или нормативен.
Пред съда юристите се базират на практиката на Съд на Европейския съюз, съгласно която ограничаване на свободното придвижване на хора, което не е обусловено от поданството, не може да се прави с стопански цели.
Жалба против незабележим административен нормативен акт на министъра
Към всичко това се прибавя и тъжба до Върховен административен съд (Вх. № 9310/ 03.07.2020), с която по реда на член 185 и сл. Административнопроцесуален кодекс се желае да бъде прогласена нищожността на незнайния акт на министъра на вътрешните работи, с който са изменени редът и организацията за реализирането на граничен надзор при прекосяването през Граничен контролно-пропусквателен пункт посредством въвеждането на инспекции за невръчени и неплатени наказателни постановления и/или електронни фишове по ЗДвП.
В жалбата до Върховен административен съд се акцентира, че осъществяването на граничните инспекции, които засягат правата и ползите на неустановен и безграничен брой получатели и имат неведнъж деяние, неизбежно е обвързвано с издаването на подзаконов нормативен акт, който планува инспекциите да се правят навръх граничните пунктове и тъкмо когато българските жители минават в друга държава-членка на Европейски Съюз. В случая обаче, в случай че има подобен, той е публикуван в джука форма или под формата на необнародвана директива, което води до нищожността му.
Сега следва трите съдилища да образуват каузи (това в Благоевград към този момент е факт) и да ги насрочат.
Още: " От КАТ де факто подсказаха по какъв начин с неплатени санкции може да не ти вземат шофьорската брошура на границата "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ