Фармацевтичният сектор е осигурил на икономиката ни 2,8 млрд. лв. през 2021 г.
Общият принос, който фармацевтичната промишленост е осигурила за 2021 година за българската стопанска система, се пресмята почти на 2,8 милиарда лв. или 2,2% от брутния вътрешен артикул на страната, което е в сходство със междинното равнище за Европа. Тези и други данни за бранша бяха показани на експертна среща „ Икономически и стратегически принос на фармацевтичния бранш в България “ в отчет от изпълнителния шеф на IQVIA за Централна и Източна Европа Лука Чичов. Форумът събра здравни специалисти, представители на фармацевтичната промишленост, депутати от 49-то Народно заседание, ръководители на съсловни организации, комерсиалните камари в България и други.
Срещата бе проведена от представителните организации на фармацевтичната промишленост в България – Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с медикаменти (БАТЕЛ), с поддръжката на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и в партньорство с Американска комерсиална камара в България.
За 2021 година общият стопански принос на фарминдустрията е изчислен на база няколко индикатора – цената на трудовите хонорари в бранша (почти 1,1 милиарда лева), предоставените отстъпки към НЗОК и налози (914 млн. лева), цената на създадената в България продукция от фирмите (426 млн. лева), вложенията в клинични изпитвания (178 млн. лева), цената на спестените разноски посредством въвеждането на генерични лекарства (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на осъществените обучителни акции за пациенти, лекари и други специалисти в региона (38 млн. лева).
За 2022 година директният принос на фармацевтичния бранш към държавния бюджет също се пресмята на над 1 милиарда лв..
При цени на производител, които са измежду най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са дали на НЗОК 409 млн. лева спомагателни отстъпки и обезщетения, което се равнява на 27.6% от бюджета на касата за лекарства.
През 2021 година фармацевтичният бранш е изплатил хонорари за над 1 милиарда лева, от които 384 млн. лева са постъпили в държавния бюджет под формата на налози и осигуровки. Почти 28 000 души са директно заетите лица във фармацевтичния бранш в България и това основава индуцирани резултати върху други съвсем 16 000 души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от междинните за страната.
В отчета е отразен и приносът на фармацевтичното произвеждане в България като основен за поддържането на устойчиви доставки на медикаменти. Произведената от българските производители продукция през 2021 година е 426 млн. лева или 1,2% от общото произвеждане в страната (над 10 милиарда таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми). Същевременно, забележителна роля и принос тук имат и търговците на едро, които отпускат финансови заеми на своите аптеки и болнични клиенти на обща стойност над половин милиард лв., с времева стойност на парите от съвсем 7 млн. лева
Важен детайл от отчета е анализът за приноса на
генеричните и биоподобните лекарствени артикули, икономисали над 207 млн. лева на пациентите и страната през 2022 година,
което от своя страна освобождава запас за навлизането на безалтернативни лечения за непосрещнати пациентски потребности.
През последните години България се е трансформирала в районен център за клинични изпитвания и заема 4-то място в Европа на глава от популацията, регистрират още специалистите.
Това се дължи на положителната регулаторна среда, инфраструктурата, набирането на пациенти и успеваемостта на разноските, а пазарът се прави оценка на почти 178 млн. лв. към 2021 година Налице е обаче липса на цифровизация в системата, което слага този пазар пред съществени провокации по повод осъществяване на неговия капацитет.
Не на последно място е приносът на фармацевтичния бранш в даването на спомагателни услуги и грижи към потребителите на здравната система. През 2021 година секторът е похарчил 38 млн. лева за професионални и просветителни акции за образование и осведомление, включително на специалисти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лева за стратегии за поддръжка посредством обезпечаване на достъп до високоспециализирана диагностика за онкологични болести.
Докладът обрисува
забележителната роля, която фармацевтичният бранш има за българската стопанска система и опазване на здравето,
и прави няколко рекомендации с оглед устойчивото му развиване: да бъде припознат стратегическият принос, който секторът има за българската стопанска система и за бюджета като цяло, и да бъде подложен като предпочитан. Друга значима рекомендация е привличането на вложения за произвеждане, развойна активност и клинични изследвания, като в същото време се понижи финансовата и данъчната тежест върху тях. Експертите считат, че е значимо обезпечаването на резистентен бюджет на НЗОК и допустим размер на отстъпките, което ще сътвори удобна среда за вложения в бранша. Според създателите на отчета е значимо още да бъде улеснен достъпът до новаторски лекувания посредством опростяване на административния развой, както и да бъде опростена административната тежест при въвеждането на генерични медикаменти. Сред вероятните ограничения те оферират и преоценка на Данък добавена стойност на медикаментите.
Срещата бе проведена от представителните организации на фармацевтичната промишленост в България – Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с медикаменти (БАТЕЛ), с поддръжката на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и в партньорство с Американска комерсиална камара в България.
За 2021 година общият стопански принос на фарминдустрията е изчислен на база няколко индикатора – цената на трудовите хонорари в бранша (почти 1,1 милиарда лева), предоставените отстъпки към НЗОК и налози (914 млн. лева), цената на създадената в България продукция от фирмите (426 млн. лева), вложенията в клинични изпитвания (178 млн. лева), цената на спестените разноски посредством въвеждането на генерични лекарства (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на осъществените обучителни акции за пациенти, лекари и други специалисти в региона (38 млн. лева).
За 2022 година директният принос на фармацевтичния бранш към държавния бюджет също се пресмята на над 1 милиарда лв..
При цени на производител, които са измежду най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са дали на НЗОК 409 млн. лева спомагателни отстъпки и обезщетения, което се равнява на 27.6% от бюджета на касата за лекарства.
През 2021 година фармацевтичният бранш е изплатил хонорари за над 1 милиарда лева, от които 384 млн. лева са постъпили в държавния бюджет под формата на налози и осигуровки. Почти 28 000 души са директно заетите лица във фармацевтичния бранш в България и това основава индуцирани резултати върху други съвсем 16 000 души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от междинните за страната.
В отчета е отразен и приносът на фармацевтичното произвеждане в България като основен за поддържането на устойчиви доставки на медикаменти. Произведената от българските производители продукция през 2021 година е 426 млн. лева или 1,2% от общото произвеждане в страната (над 10 милиарда таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми). Същевременно, забележителна роля и принос тук имат и търговците на едро, които отпускат финансови заеми на своите аптеки и болнични клиенти на обща стойност над половин милиард лв., с времева стойност на парите от съвсем 7 млн. лева
Важен детайл от отчета е анализът за приноса на
генеричните и биоподобните лекарствени артикули, икономисали над 207 млн. лева на пациентите и страната през 2022 година,
което от своя страна освобождава запас за навлизането на безалтернативни лечения за непосрещнати пациентски потребности.
През последните години България се е трансформирала в районен център за клинични изпитвания и заема 4-то място в Европа на глава от популацията, регистрират още специалистите.
Това се дължи на положителната регулаторна среда, инфраструктурата, набирането на пациенти и успеваемостта на разноските, а пазарът се прави оценка на почти 178 млн. лв. към 2021 година Налице е обаче липса на цифровизация в системата, което слага този пазар пред съществени провокации по повод осъществяване на неговия капацитет.
Не на последно място е приносът на фармацевтичния бранш в даването на спомагателни услуги и грижи към потребителите на здравната система. През 2021 година секторът е похарчил 38 млн. лева за професионални и просветителни акции за образование и осведомление, включително на специалисти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лева за стратегии за поддръжка посредством обезпечаване на достъп до високоспециализирана диагностика за онкологични болести.
Докладът обрисува
забележителната роля, която фармацевтичният бранш има за българската стопанска система и опазване на здравето,
и прави няколко рекомендации с оглед устойчивото му развиване: да бъде припознат стратегическият принос, който секторът има за българската стопанска система и за бюджета като цяло, и да бъде подложен като предпочитан. Друга значима рекомендация е привличането на вложения за произвеждане, развойна активност и клинични изследвания, като в същото време се понижи финансовата и данъчната тежест върху тях. Експертите считат, че е значимо обезпечаването на резистентен бюджет на НЗОК и допустим размер на отстъпките, което ще сътвори удобна среда за вложения в бранша. Според създателите на отчета е значимо още да бъде улеснен достъпът до новаторски лекувания посредством опростяване на административния развой, както и да бъде опростена административната тежест при въвеждането на генерични медикаменти. Сред вероятните ограничения те оферират и преоценка на Данък добавена стойност на медикаментите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ