Може ли един град да е твърде тежък? Рисковете пред потъващия Ню Йорк
Общата маса на постройките в Ню Йорк, които сега възлизат като брой на над 1 милион, стига до огромните 764 млн. тона
Ню Йорк потъва под тежестта на личните си небостъргачи. Това е изводът от ново изследване на Геоложката работа на Съединени американски щати, което съпоставя геоложките модели под града със сателитни фотоси.
Самият развой се дефинира като " слягане " - като той може да съставлява последователно поглъщане или внезапно сриване на земната повърхнина. Причините в тази ситуация варират от разбъркване на земните пластове до пресоване на меките седименти под тежестта на това, което се намира над земята.
Според учените точно подобен е и казусът с Ню Йорк. Изследователите са разкрили, че Голямата ябълка на година потъва с към 1-2 милиметра, като в някои елементи на града темповете са по-сериозни.
Това може и да не звучи изключително доста за множеството хора, само че последователното слягане на най-големия град в света го прави доста уязвим за естествени бедствия, предизвестява водещият откривател и геолог Том Парсънс от Геоложката работа на Съединени американски щати.
" Ню Йорк е изправен пред обилни провокации като заплаха от наводнения - опасността от повишаване на морското ниво е 3 до 4 пъти по-висока от междинната за света по продължение на атлантическото крайбрежие на Северна Америка... Дълбоко съсредоточено население от 8,4 милиона души е изправено пред друга степен на заплаха от наводнения ", разяснява той, представен от " Ню Йорк Поуст ".
Долен Манхатън е изключително изложен на риск, като има опасения както за Бруклин, по този начин и за Куинс, излиза наяве от изследването.Всичко това води до потребността от тактики, които градът да предприеме, с цел да се защищити от рисковете от наводнения и даже цунами, като концепцията да стартират да се построяват укрепени морски стени може да не е верният отговор в тази ситуация.
Дори в противен случай - сходно нещо - прибавяне на още тежест върху крайбрежните зони на Ню Йорк, може да окаже отрицателен резултат.
Според Парсънс концепцията на отчета на Геоложката работа е да увеличи равнището на осведоменост към това по какъв начин тежестта на градовете въздейства върху земята под тях. Той изяснява, че всяка спомагателна висока постройка, издигната на крайбрежието на морето, край река или езеро, може да способства в някои случаи за увеличението на риска от наводнения.
В изследването Парсънс и сътрудниците му пресмятат, че общата маса на постройките в Ню Йорк, които сега възлизат като брой на над 1 милион, стига до огромните 764 млн. тона.
За да реализират повече конкретика, учените разделят територията на града на имоти от 100 кв. метра и преобразуват масата на постройките върху тези квадрати в действие на напън върху земята, добавяйки към това и силата на гравитацията.
Трябва да се означи, че към тези сметки не се прибавят пътищата, тротоарите, мостовете, железопътните линии и останалите асфалтирани зони в Ню Йорк, които също имат своята забележителна тежест.
След това екипът на изследването е направил разбор на комплицираната повърхностна геология под Ню Йорк - земята под града е формирана от пясъчни пояси, кал, глинести езерни отлагания и скални разкрития.
На база всичко това Парсънсън и сътрудниците му изготвят модел на държанието на земята под града и другите региони в него. Така някои места имат по- " еластична " почва, която разрешава повече възобновяване след градеж върху нея, само че на други земята " сляга " с доста по-голяма скорост.
За да завършат проучването си, учените са сравнили направените модели със сателитни данни, измерващи височината на земната повърхнина. Така финално екипът картографира Ню Йорк и слага оценките си за слягането на града.
И стигат до извода, че рисковете за Голямата ябълка от личната ѝ тежест не са малко.
В отчета се показва, че сегашните темпове на слягане може да се засилят в допълнение от фактори като увеличената урбанизация, както и дренирането и изпомпването на подпочвените води.
В композиция с възходящата активност на ураганите, които удрят града на Атлантическия океан, всичко това основава заплаха и за самата конструкция и целокупност на големите нюйоркски небостъргачи.
Слягането на земята, излагането на солена вода, носена от ураганите и тектоничната интензивност в региона може да докара до корозиране на стоманата и химическо намаляване на бетона, а оттова да забележим евентуално сриване на здания.
Ню Йорк не е единственият град, който бива изправен пред сходни проблеми. В момента с тях би трябвало да се оправя и столицата на Индонезия Джакарта, която може да бъде напълно под вода до 2050 година
Части от града потъват с съвсем 11 сантиметра годишно заради добиване на подземни води. Повече от 30 милиона поданици на Джакарта в този момент се преценяват с вероятността, че до няколко десетилетия градът им може и към този момент да не съществува.
Проучване от 2022 година на 99 крайбрежни града по света откри, че слягането им под тежестта на постройките може в действителност да съставлява по-голям или най-малко недооценен проблем спрямо покачването на морското ниво поради климатичните промени.
В множеството изследвани градове земята потъва по-бързо, в сравнение с се повишават морските равнища, което значи, че жителите ще бъдат изправени пред провокации от наводнения по-рано, в сравнение с предвиждат климатичните модели.
Ню Йорк потъва под тежестта на личните си небостъргачи. Това е изводът от ново изследване на Геоложката работа на Съединени американски щати, което съпоставя геоложките модели под града със сателитни фотоси.
Самият развой се дефинира като " слягане " - като той може да съставлява последователно поглъщане или внезапно сриване на земната повърхнина. Причините в тази ситуация варират от разбъркване на земните пластове до пресоване на меките седименти под тежестта на това, което се намира над земята.
Според учените точно подобен е и казусът с Ню Йорк. Изследователите са разкрили, че Голямата ябълка на година потъва с към 1-2 милиметра, като в някои елементи на града темповете са по-сериозни.
Това може и да не звучи изключително доста за множеството хора, само че последователното слягане на най-големия град в света го прави доста уязвим за естествени бедствия, предизвестява водещият откривател и геолог Том Парсънс от Геоложката работа на Съединени американски щати.
" Ню Йорк е изправен пред обилни провокации като заплаха от наводнения - опасността от повишаване на морското ниво е 3 до 4 пъти по-висока от междинната за света по продължение на атлантическото крайбрежие на Северна Америка... Дълбоко съсредоточено население от 8,4 милиона души е изправено пред друга степен на заплаха от наводнения ", разяснява той, представен от " Ню Йорк Поуст ".
Долен Манхатън е изключително изложен на риск, като има опасения както за Бруклин, по този начин и за Куинс, излиза наяве от изследването.Всичко това води до потребността от тактики, които градът да предприеме, с цел да се защищити от рисковете от наводнения и даже цунами, като концепцията да стартират да се построяват укрепени морски стени може да не е верният отговор в тази ситуация.
Дори в противен случай - сходно нещо - прибавяне на още тежест върху крайбрежните зони на Ню Йорк, може да окаже отрицателен резултат.
Според Парсънс концепцията на отчета на Геоложката работа е да увеличи равнището на осведоменост към това по какъв начин тежестта на градовете въздейства върху земята под тях. Той изяснява, че всяка спомагателна висока постройка, издигната на крайбрежието на морето, край река или езеро, може да способства в някои случаи за увеличението на риска от наводнения.
В изследването Парсънс и сътрудниците му пресмятат, че общата маса на постройките в Ню Йорк, които сега възлизат като брой на над 1 милион, стига до огромните 764 млн. тона.
За да реализират повече конкретика, учените разделят територията на града на имоти от 100 кв. метра и преобразуват масата на постройките върху тези квадрати в действие на напън върху земята, добавяйки към това и силата на гравитацията.
Трябва да се означи, че към тези сметки не се прибавят пътищата, тротоарите, мостовете, железопътните линии и останалите асфалтирани зони в Ню Йорк, които също имат своята забележителна тежест.
След това екипът на изследването е направил разбор на комплицираната повърхностна геология под Ню Йорк - земята под града е формирана от пясъчни пояси, кал, глинести езерни отлагания и скални разкрития.
На база всичко това Парсънсън и сътрудниците му изготвят модел на държанието на земята под града и другите региони в него. Така някои места имат по- " еластична " почва, която разрешава повече възобновяване след градеж върху нея, само че на други земята " сляга " с доста по-голяма скорост.
За да завършат проучването си, учените са сравнили направените модели със сателитни данни, измерващи височината на земната повърхнина. Така финално екипът картографира Ню Йорк и слага оценките си за слягането на града.
И стигат до извода, че рисковете за Голямата ябълка от личната ѝ тежест не са малко.
В отчета се показва, че сегашните темпове на слягане може да се засилят в допълнение от фактори като увеличената урбанизация, както и дренирането и изпомпването на подпочвените води.
В композиция с възходящата активност на ураганите, които удрят града на Атлантическия океан, всичко това основава заплаха и за самата конструкция и целокупност на големите нюйоркски небостъргачи.
Слягането на земята, излагането на солена вода, носена от ураганите и тектоничната интензивност в региона може да докара до корозиране на стоманата и химическо намаляване на бетона, а оттова да забележим евентуално сриване на здания.
Ню Йорк не е единственият град, който бива изправен пред сходни проблеми. В момента с тях би трябвало да се оправя и столицата на Индонезия Джакарта, която може да бъде напълно под вода до 2050 година
Части от града потъват с съвсем 11 сантиметра годишно заради добиване на подземни води. Повече от 30 милиона поданици на Джакарта в този момент се преценяват с вероятността, че до няколко десетилетия градът им може и към този момент да не съществува.
Проучване от 2022 година на 99 крайбрежни града по света откри, че слягането им под тежестта на постройките може в действителност да съставлява по-голям или най-малко недооценен проблем спрямо покачването на морското ниво поради климатичните промени.
В множеството изследвани градове земята потъва по-бързо, в сравнение с се повишават морските равнища, което значи, че жителите ще бъдат изправени пред провокации от наводнения по-рано, в сравнение с предвиждат климатичните модели.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ