Импресии за Външно министерство - 2022 г. с горчивина, и отвън
Обликът на Министерство на външните работи не може да бъде по-различен от отражение на общото положение на страната. След външнополитическите бурлески г-жите Михайлова-Нейнски, Румяна Желева, Захариева с междинни спирания последва общественото забавление госпожа Генчовска (13 декември 2021 година – 2 август 2022 г.) със заместник-министърка биоложка. Междувременно назначаваните даже способени професионални дипломати като служебните външни министри Стоев и Милков или министри на защитата Панайотов и Заков, даже „ воинът ” Д.Стоянов, не парираха проявленията на държавен васалитет заради неявяване на национално виновна външнополитическа тактика и/ли идея – неосъществен безапелационно дълг на самозвания политически хайлайф.
И през назования интервал Министерство на външните работи – преобладаващо в режим „ homeoffice ”- се придържаше в рутинното си трудополагане по длъжностни характерности, кактоот години към ситуативна политика в шаблона: многостранни и двустранни връзки. Двустранните връзки изхождаха районно от многостранните брюкселски догми: Европейски Съюз, НАТО, Организация на обединените нации, ОССЕ, Международната организация на Франкофонията, правата на индивида, съдействие за развиване и филантропична помощ, районно съдействие, световни провокации, обществена и културна дипломация. Илюстрация на тематичните цели на Министерство на външните работи бе неотдавнашната конференция за „ новите стратегически документи на НАТО и стратегическия компас на Европейски Съюз ”, както и отражението на войната в Украйна върху интернационалната сигурност.Двустранните връзки, или по-точно виртуално-техническите контакти с обособени страни, бяха регистрирани по райони: Америка, Югоизточна Европа (ЮИЕ), Западна и Централна Европа; Близък Изток и Африка; Източна Европа и Централна Азия и Азия (ИЕЦА), Австралия, Океания. От изявленията за сходни контакти бликат шаблонни изречения на лоялна до гламавщина обвързаност към двата бряга на Атлантика.
Продължава да е нужна Единна Държавна позиция, тактика и политики - национални и независими. Не противостоящи на общите, както постоянно се схваща и даже спекулира, когато се чуят тези две думи! Не ми е известна интензивността на Министерство на външните работи в подготовката на Актуализирания план за възобновяване и резистентност, само че от август 2009 година Министерството не можа да записва действителен прогрес по нито 1 от 3-те маркирани като основни провокации : пълноправно участие в Шенгенското пространство, участие в еврозоната, мониторинговите механизми на Европейски Съюз по отношение на България. Поне по кандидатурата за участие в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) на 17.11.22 година Министерският съвет утвърди Първоначален меморандум на Република България по отношение на процеса на присъединението на страната ни към Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Но дали сме дорасли за Организацията за икономическо сътрудничество и раз?
В обществено експонираните опорни точки и позиции (ОТП) на Министерство на външните работи за диалози на наши политици по обособени страни и интернационалните организации се утвърждават към този момент чиновнически автоматизми като „ Шенген ”, необходим за политически авторитет и служебно на дузина служители, в случай че сме отделени от Хърватия, от Румъния. Въпреки, че съгласно адв. Шейтанов, безродниците и без Шенген ще изоставен " обетованата земя " в търсене на своето малко благополучие ”. А приемането в еврозоната по време на световни рецесии и „ скопена родна стопанска система на финализирана продукция ”? Също по този начин „ блянуваният ” безвизов режим със Съединени американски щати, откакто в противоположна посока – за визити на щатски жители в България – той е от дълго време нереципрочно безвизов, най-малко за първите 3 месеца. ОТП на министерството имат потребност от сериозна проверка, както и по Регламента на Европейски Съюз за бежанците, преобладаващо незаконни бегълци и мигранти. Министерство на външните работи от ден на ден затъва в лицемерни демократични стандарти и идеологията на морализаторския глобализъм, известен във Вашингтон, Брюксел, Лондон, Париж и Берлин.
Националният ни суверенитет и ползи продължиха и през т.г. да бъдат последна грижа на „ Жендов 2 ”. Министерство на външните работи и нито един роден властник не употребява правото на несъгласие в Европейски Съюз, с цел да извоюва да ни третират равноправно и заслужено. А без българския глас при гласоподаване на значими въпроси Европейски Съюз не може да одобри решения в Съвета на Европейски Съюз. Без този глас например нито Швеция, нито Финландия могат да станат членки на НАТО. А и „ пазарът на шенгенска Нидерландия на ГМО-цветя ” у нас би могъл „ да увисне ”...
Притокът на хиляди бегълци от Украйна, в композиция с търговски разногласия и високите цени на силата настройва публичното мнение против войната и подстрекателите й, само че Министерство на външните работи реагира с чиновническа угодливост към Вашингтон.
Още след идването на власт на ГЕРБ през 2009 година политическата върхушка, въпреки и много по-неграмотна от предшестващите, доби самочувствие и престана да се доверява на експертността на Министерство на външните работи. Външните министри се определяха основно с благословията на посолството на световния протектор. Министерството загуби извоюваното право да бъде включвано на приблизително и изпълнителско равнище в делегациите най-малко при визити на ниво министър-председател и ръководител на Народното събрание.
Ключови г афове и съучастничество на Министерство на външните работи вследствие на политически национално безотговорни, оспорими дейности на Народното събрание и държавното управление на Кирил Петков: а) Прибързаното единодушие за начало на договарянията за приобщаването на РСМ към Европейски Съюз б) Отношенията с Русия в коловоза на навлизането й и военните дейности в Украйна в) сервилна политика по отношение на централите на Европейски Съюз и НАТО, с непридвижване на нерешените от 2009 година проблеми. г) В това число съучастничество в избързването с тематиката приемане на България в еврозоната по време на сложни рецесии без референдум (както до 2009 година с признаването на Косово, фактическото даване на военни бази на българска територия и под. полит-козирувания от безполезна сервилност).
По т. а : С избързването и форсирането на проблематиката към и с РСМ. До некомпетентната интервенция на К.Петков и екипа му - под задгранично наставническо външно въздействие - Министерство на външните работи имаше добра позиция. Тя кореспондираше с решенията на Народното събрание и предшестващия Министерски съвет. Служебният министър Стоев постави старания към прогрес, само че по времето на Генчовска се демонстрираха по нейни думи две външни политики. Според Красимир Каракачанов (2.12.2022 г.) отговорност за изостряне на връзките би трябвало да носят и тези български политици, които одобриха така наречен „ проект Макрон ”(юни с.г.) за компромисна от София поддръжка на началото на преговорния развой на РСМ за нейната евроинтеграция и предадоха българите в Повардарието. „ Те са Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Мустафа Карадайъ – които и в този момент след всички изстъпления против българите в Северна Македония, не престават да мълчат, вкопчили се в борбата за власт. Към края на 2022 година в Скопие с изключение на нахални станаха и нагли, считайки България за село без кучета. Стрелят против български клубове ”. Засега! Сред причинителите и подстрекателите-виновници бих добавил и външнополитическите им вдъхновители, посредствена съветничка на Петков и заслугите им за въвличане на България в антимосковско-путиновата война.
По т. б: Никога след ВСВ българо-руските връзки не са били по-хладни. Дори Б. Борисов, въпреки и „ по дърводелски ”, най-малко опитваше да балансира връзките с геоимпериите Русия и Съединени американски щати (за сметка на бюджета ни с Балкански поток против Ф-16, на хартия) и районния геофактор Турция. На „ Жендов-2 ” са наясно, че Русия с нищо не е ресурсно и реципрочно подвластна от България, противоположното – да, ние сме към момента по стопанско-финансови аспекти! Русия и Украйна ни превъзхождат неведнъж по население, стопанска система, територия и географско състояние, и по боен потенциал и няма за какво „ да мерим площад ” с тях, да заемаме страна, или да посредничим. След като сме неприятелска страна за РФ в следствие на съюзническа угодливост („ взаимност ”) аматьорските дейности на държавното управление на Петков и атлантико-брюксело-послушни политически партии в Народно събрание. Министерство на външните работи не откри героизъм да се опълчи с рационална позиция - поради съюзнически задължения признати от стотина политици и служители, без референдум измежду популацията – на национално безотговорната политика. В Министерството не пожелаха да вникнат във обстоятелството, че Бълария не може да признае съветските анексии в Украйна по силата на протоколите за определяне на двустранни дипломатически отношения с Русия и Украйна и Договорите за другарски връзки и съдействие с тях от 90-те години на м.в. За разлика от други партньорски и съюзнически държави-„ ястреби ” на тематика въвличането ни като страна в спора на 300 км. от Черноморския ни бряг. Министерство на външните работи бе кьорав реализатор на външнополитическата папагалщина на ръководещите „ харвардци ” – с опитите за прогонване на съветската посланичка, в действителност поради нейни единични недипломатични фрази; няколкократно експулсиране на над 80 съветски посолски и ГК-служители за шпионаж със относително по-меки съветски реципрочни стъпки. Евентуалната държавна равноправност на Украйна също не би навредила наБългария. Но на „ Дондуков ”-1, в Народното събрание и на „ Жендов-2 ”- под външен напън да ни вкарват във войната срещу непредсказуемата съветска империя - по този начин и не осъзнаха, че България няма никакъв държавен интерес от тази прокси-война! Те не регистрираха горчивите поучения от предишното: геноцида от бомбардировки над България (1943-44 г.), въвличането ни в Отечествената война (1944-45 г.) и присъединяване на Народна република България в потушаването на Пражката пролет през 1968 година Външно министерство нямаше куража да формулира професионално, че идеалната позиция на България би била невмешателство в спора, допустимо по-широк неутралитет, с който да избегнем въвличането ни като сцена на военни дейности против непредсказуема Русия. По глобите в енергетиката и внасяните въглеводороди К.Петков подхождаше клиширано идеологически, a не прагматично. В резултат на демагогията на икономическите наказания се оказахме между газовия шантаж на Москва и „ доларовия ” на англо-саксите.
По т.т. в, г : в резюме: Нека не търсим идеалистично прилика в отношението на Европейски Съюз и НАТО към България и българите с родолюбието на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Волов,...проф. Чирков! А по-скоро да олицетворим тези наши „ демократ-кумири ” (ЕС, НАТО...) с възпитани в относителна ситуационна приемливост към раята в Булгаристан падишах-султани на Високата Порта.
Продължиха следствията от погроманад дипломацията на псевдо-идеологическия кръжец в Министерство на външните работи Ганев-Михайлова-Н.Младенов-Митов и хронологичната субективна безнаказаност на ръководещи номинативно „ демо-тайфи ”. Както и непълноценното потребление на останките от капацитета на Министерство на външните работи от 90-те години за сметка на посредствени послушковк/ц/и. Също и неинициативността на управомощените управляващи + Министерство на външните работи за цялостно морално легитимиране на българското присъединяване в европейските и евроатлантически структури посредством – даже просрочен всеобщ референдум - с оправдаване със Закона за допитване до народа и Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление. Като жанр в диктатурата на привилегированото партийно-държавно чиновничество на „ Жендов 2 ” се утвърди перманентното прекачване на топката по отбягване на вдишване на отговорност за наслада-на-нищо-полезно-не-правене. В Министерство на външните работи – продължиха да утвърждават вместо дипломати всевъзможни навлеци. Полит-връзкарските непрофесионални назначения на посланици понамаляха, въпреки всичко за сметка на минали, нови и бъдещи посредствени назначения (по Западна Европа и Съединени американски щати, Загреб, Анкара, Варшава, Букурещ, РЮА, в Организация на обединените нации, Виена,... в Прага в бъдеще). Имаме настоящи ЛГБ посланиц/чк/и, само че даже с непредставителен външен тип. Ковидът стана причина, само че постоянно мотив и опрощение за пренебрегване на работата с българската диаспора в чужбина. На места консулските браншове и/ли консули подражаваха на щатската и канадската администрация, обслужвайки български жители след месеци, по дати и часове. Раздутият, спрямо 90-те години на м.в. щат на „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) позволяваше на недоизпечени дипломати да се занимават от досада или упоритост с извънслужебни занимания дори по време на мандати в чужбина.
Скептици смятат, а дипломати, основно непознати, подмятат, че в Министерство на външните работи продължи да царува чиновническа безметежност, учестен и омекотен режим на работа «home office ”, с ядове на чиновниците - персонално споразумяване. Приемните на министерството за срещи и контакти с упълномощени непознати дипломати са прашни и неизползвани, някои посолства се затрудняват да назоват имената на териториалните си референти в Министерство на външните работи. Чужди посолства набират информация за България основно от Средства за масова информация, от улицата и от спонсорирани неправителствени организации (НПО). Контактът с Министерство на външните работи е «толкова добър» и разяснителната ни активност – «толкова убедителна», че някогашен дипломат у нас на непредубедена страна е станал референт по РСМ след завръщането си в родината. Посланици търсят по-малки здания за посолствата си у нас, заради понижен интерес към България. «Протоколът» на Министерство на външните работи е обсебил посредничеството за контактите с президентството, в което има логичност, само че закъсняват акредитации на посланици...
Тъжната истина е, че част от новите дипломатически попълнения през днешния ден надали биха приключили 8-10 средношколски клас през 90-те години на м.в. по обща просвета. С дипломатки, някои от които облечени като чалга звезди. Част от тях са обезпечени финансово от витални сътрудници, нямат аспирации за мандати в чужбина, а пребиваването им в Централно управление на Министерство на външните работи им служи за струпване на трудов стаж.
По наблюдения и мнения на консервативни, само че политкоректно настроени антифеминисти, отсъствието на национална външна политика води до подценяване и оттова до феминизацията на Министерство на външните работи. А феминизирането на външнополитическото ведомство продължи да намалява репутацията на подготвеност и респекта към него и Българската дипломатическа работа. В чужбина и в страната! Допълнителен резултат на песимизъм оказват и систематичните гафове в последно време в ръководството на „ евроатлантически полит-звезди ” като фон дер Лайен, Ангела Меркел, Тереза Мей, М. Елизабет Тръс, Кри/Сталина Георгиева, финландската купонджийка-премиер Сана Марин, бракът на исландската екс-министър-председателка Йохана Сигурдардотир, габриело-майдълките и т.под. фразьорки и санджак-кариеристки в Брюксел. Не че няма не по-малко комични мъже в политиката! Но София стана сборен пункт на куп посредствени филоложки (на Полша е мъж) и на други амбициозни дами-посланици. Водещата тройка Съединени американски щати, Русия, Турция са показани у нас от 3 госпожи. 38% от упълномощените със седалище в София посланици = 24 дами, са дами. Освен от «тройката» основни страни - и от Италия, Унгария, Бразилия, Австрия, Финландия, Португалия, Ирландия, Румъния, Хърватия, РСМакедония, Словения, Албания, Грузия, Суверенния малтийски медал, Ирак, Монголия, Куба, Мароко, Пакистан, Алжир. Доскоро и от Англия и Франция. С релативно изключение на прилежащи страни посланическият мандат в България се смята в дипломатическия корпус у нас за мандат отмора или за подобаващ за изява на единици амбициозни дами.
Съотношението мъже:жени в управлението на министерството под равнище министър е: 1:1 за заместник-министри; 1:1 за непрекъснат - основен секретар, 1:1 за шефовете на контролиращи дирекции «Инспекторат» и «Вътрешен одит». Четирите дирекции на «Обща администрация» се оглавяват от дами. В «Специализираната администрация» от 3 генерални шефове 2 са дами, а от общо 19 дирекции 8 се управляват от мъже и 11 от дами. Включително отрасловите за горещи зони за България през 2022 година дирекции за Русия, Украйна и новите самостоятелни страни след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и СФРЮ, в това число за Повардарието /РСМ/; НАТО, Протокола и подпомагащите ги от «Обща администрация». Макар и с протоколно значение в десетки страни от „ третия свят ”, в Исландия и прочие сме показани от нерезидентни наши посланички, в Литва, Латвия, Естония – отдалечена от София, с неславянско име, само че с професионална процедура.
Жените са не по-малко работоспособни от мъжете. В неиздадени записки си припомням, че в края на лятото на 1999 година ми предстоеше промяна като дипломат в Прага от СТИВ/= комерсиалния аташе/, женен тогава за другарка от „ бурно студентско моминство в Германска демократична република ” на Антонина Стоянова, брачна половинка на президента Стоянов. Време за достъп до електронни медии ми оставаше късно нощем. Белгийският дипломат ме уведоми, че от месец денем „ се върти ” всекидневно обидна за България песничка на пражки акцент на чешката звездна певица Хелена Вондрачкова (...как екипът й я спасявал от български мутри на фона на флага на Народна република България пред посолството). Избиване на комплекси? Оказа се че двете дипломатки + консулът са знаели, само че не ме уведомили, тъй като „ не били могли сами да създадат нищо ”? Конюнктурно-кариеристично ли поради идната ми промяна от брутално лансирания от Стоянов дилетант СТИВ? В „ деня на признанието ” наличието на песничката обаче бе разказано в ежеседмичника „ Капитал ” от „ новинаря ” Йово Николов. А професионалните отговорности и дълг тогава? За 2 седмици песничката стопирах, Вондрачкова ми се извини и в ТВ-ефир. Но и двете чиновнички „ бях отглеждал ” за дипломатки с години, от София още. Сега са посланички, на длъжности в Министерство на външните работи с ресори за НАТО, Западна Европа... А персонаж с името от Пиринския край, съвпадащо с напълно с това на екс-СТИВ-екс-посланика на Антонина и Стоянов в Чехия, емигрирал след това във Виена, попада в СДК от октомври 2022 година на стр.19 като помощник-аташе (вероятно домакин-закупчил) в австрийското посолство в София. Вече със брачна половинка Оксана. Евроглобализъм ли да ме обзема или -скептицизъм?
При щат на Министерство на външните работи от 1368 души по Устройствен устав (661 в Централно управление и 707 в чужбина евентуално в това число 39 пенсионери на цивилен договори) България има „ в странство ” следните задгранични дипломатически представителства (ЗП): 76 , упълномощени за 139 държави; 7 постоянни представителства; 1 дипломатическо бюро; 18 генерални консулства (ГК); 1 консулство (К); 1 консулска канцелария; 116 почетни консулства, в 65 страни. Огледална реципрочна цифра липсва в мрежата от 2015 година, само че в листата на дипломатическия корпус (СДК) от октомври т.г. можем да изброим едвам 63 непознати посланици със седалище в София + 7 на сан краткотрайно ръководещи други посолства . За гео-стратегическия интерес към нашата страна може да съдим индиректно и от броя на упълномощените у нас дипломати. С 55 дипломати в посолството си в София водят Съединени американски щати. Сред тях са хипотетично по-млади 18 аташета и 5 помощник-аташета. Втора е Русия – с 39 дипломати в София ( от тях 13 аташета) + 5 дипломати в ГК-Варна + 3-ма в Градска канализация – Русе, общо 47. Преди взаимните експулсирания на посолски чиновници Русия имаше общо 51 дипломати у нас. Ние имахме преди съветските „ ответни ” демарши до 18 април м.г. – 13 дипломати в посолството и 4 в Градска канализация Санкт Петербург и Екатеринбург, а в този момент 8 дипломати (и ЗФАС) в Москва, 2-ма в ГК-Санкт Петербург (+ 4 административно-технически чиновници = АТС) и 2-ма дипломати в Екатеринбург. Трети по брой на дипломати в София е Китай с 27. Турция има 19 в посолството + 7 в Градска канализация Пловдив и 6 в к Бургас. Англия е с 15 в София, а съгласно „ прекомерно ексцентрично подредения уебсайт ” на посолството ни в Лондон имаме 13 дипломати + 13 АТС в това число 2-ма защита (?). Сред държавите-членки (ДЧ) на Европейски Съюз води Германия с 14 дипломати + 14 заместник-аташета (според същия СДК на дирекция „ Протокол ” със Съединени американски щати ги назоваваме помощник-, а в Централно управление на Министерство на външните работи стажант-аташета) + 1 боен и в Букурещ. Франция е показана от 10 дипломати в София + 6 и в прилежащи страни и 1 във Виена, Унгария – от 10 в София + 2-ма по съвместителство и в Букурещ, Италия от 8 (+ 1 и в Букурещ); Испания – 7 в София + 2 отвън България; Полша – 6, Белгия – от 3-ма в София, Португалия – от 2-ма. За сведение и съпоставяне, Украйна има 10 дипломати в София, Индия 5. Финландия има дипломат и консул, а Дания единствено дипломат. Въпреки че в Хелзинки и Копенхаген България има по няколко дипломати, подпомагани от по 3-4 дълготрайно командировани АТС. Както и в Стокхолм и Осло. Преди няколко години Швеция и Норвегия си закриха едностранно посолствата в София, както и трите балтийски страни, само че те реципрочно – ответно на дейностите на министър Н.Младенов по отношение на 3 ДЧ на Европейски Съюз и НАТО. За България в Стокхолм е назначен отдалечен дипломат. Норвегия ни покрива към този момент посредством посолството си в Букурещ. Е, Малта и Норвегия имат „ даже ” почетни консули у нас!? В посолствата ни в Стокхолм и Осло (оглавено от етническо рускинче) продължаваме да прехранваме 11 щатни чиновници нереципрочно, като победена страна. С Исландия имаме разменени единствено почетни консули. Канада продължи да ни покрива посредством Букурещ, а в посолството ни в Отава и Градска канализация в Торонто са в дълготрайни командировки 3 дипломати и 4 АТС. Канадците очевидно не са се трогнали даже откакто София подписа така наречен „ зомби-договор “ сред Европейски Съюз и Канада СЕТА, а родните политически усърдници изпревариха Франция и Германия при внасяне за ратификация в Народното събрание на въпросното всеобхватно комерсиално и икономическо съглашение.
Освен скандинавци «икономии от дипломатическо наличие у нас» (защо ли?) вършат даже новоизлюпени съседи. Недопризнатото Косово има в София краткотрайно ръководещ + 2 дипломати, а ние дипломат + 4 дипломати + 1 АТС. Черна гора поддържа у нас една краткотрайно ръководеща, 2-ри секретар), а ние в Подгорица дипломат + 3 +1 дипломати. Далечно Мексико е показано у нас от 1 дама в Будапеща /агрее/, а ние в Мексико от дипломат + 1 посланик + 1 АТС.
От седмици наподобява, че унаследен на всички времена дипломат (дори и марсианци да дойдат на власт), „ буни ” и предизвиква искания на „ дип-раята и -буржоазията ” за повишение на заплатите и приходите на чиновниците на Министерство на външните работи. По принципно-шаблонни, персонални или популистки претекстове и в Българското дипломатическо сдружение има разнообразни отзиви. По тематиката на 16 октомври т.г. в обявата си „ Лакейство до шия ” щрихирах, че при сегашната инфлация и рецесии чиновниците имат отчасти право. Проблемът е, че от години към този момент те не създават национално виновна българска външна, а колониално-васална политика и много постоянно „ работят ” home office. Не би ли било по-целесъобразно повишението на заплатите да стане или за сметка на усъвършенстване на персоналния състав или да бъде поето от същинските метрополии и спонсори, а не за сметка на изнемогващите бюджетни вносители? Бих добавил също: а) А ще претендират ли за повишение на приходите на предшествениците си, които са произвеждали в миналото действителен национално виновен външнополитически артикул? б) С взор към бъдещето не би ли било по-перспективно Министерство на външните работи да влага в робот, програмиран да гласоподава „ евроатлантически ” като Големи/я/те брат/я в Европейски Съюз, НАТО, Организация на обединените нации, ОССЕ и под. Роботът би могъл да копира документи-инструкции от BigBrother-ите, да почиства самичък работни пространства... Оптимизацията на финансови средства и човешки запаси би била несравнимо по-изгодна за Министерство на външните работи и за държавния бюджет.
Във връзка с всичко гореизложено първоначално ДОКУМЕНТАЛНО ни e нужна истинска, патриотична Национална теория, включваща наша Стратегия за мир и сигурност в региона на Черно море и българската част на Дунавското крайбрежие.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
И през назования интервал Министерство на външните работи – преобладаващо в режим „ homeoffice ”- се придържаше в рутинното си трудополагане по длъжностни характерности, кактоот години към ситуативна политика в шаблона: многостранни и двустранни връзки. Двустранните връзки изхождаха районно от многостранните брюкселски догми: Европейски Съюз, НАТО, Организация на обединените нации, ОССЕ, Международната организация на Франкофонията, правата на индивида, съдействие за развиване и филантропична помощ, районно съдействие, световни провокации, обществена и културна дипломация. Илюстрация на тематичните цели на Министерство на външните работи бе неотдавнашната конференция за „ новите стратегически документи на НАТО и стратегическия компас на Европейски Съюз ”, както и отражението на войната в Украйна върху интернационалната сигурност.Двустранните връзки, или по-точно виртуално-техническите контакти с обособени страни, бяха регистрирани по райони: Америка, Югоизточна Европа (ЮИЕ), Западна и Централна Европа; Близък Изток и Африка; Източна Европа и Централна Азия и Азия (ИЕЦА), Австралия, Океания. От изявленията за сходни контакти бликат шаблонни изречения на лоялна до гламавщина обвързаност към двата бряга на Атлантика.
Продължава да е нужна Единна Държавна позиция, тактика и политики - национални и независими. Не противостоящи на общите, както постоянно се схваща и даже спекулира, когато се чуят тези две думи! Не ми е известна интензивността на Министерство на външните работи в подготовката на Актуализирания план за възобновяване и резистентност, само че от август 2009 година Министерството не можа да записва действителен прогрес по нито 1 от 3-те маркирани като основни провокации : пълноправно участие в Шенгенското пространство, участие в еврозоната, мониторинговите механизми на Европейски Съюз по отношение на България. Поне по кандидатурата за участие в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) на 17.11.22 година Министерският съвет утвърди Първоначален меморандум на Република България по отношение на процеса на присъединението на страната ни към Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Но дали сме дорасли за Организацията за икономическо сътрудничество и раз?
В обществено експонираните опорни точки и позиции (ОТП) на Министерство на външните работи за диалози на наши политици по обособени страни и интернационалните организации се утвърждават към този момент чиновнически автоматизми като „ Шенген ”, необходим за политически авторитет и служебно на дузина служители, в случай че сме отделени от Хърватия, от Румъния. Въпреки, че съгласно адв. Шейтанов, безродниците и без Шенген ще изоставен " обетованата земя " в търсене на своето малко благополучие ”. А приемането в еврозоната по време на световни рецесии и „ скопена родна стопанска система на финализирана продукция ”? Също по този начин „ блянуваният ” безвизов режим със Съединени американски щати, откакто в противоположна посока – за визити на щатски жители в България – той е от дълго време нереципрочно безвизов, най-малко за първите 3 месеца. ОТП на министерството имат потребност от сериозна проверка, както и по Регламента на Европейски Съюз за бежанците, преобладаващо незаконни бегълци и мигранти. Министерство на външните работи от ден на ден затъва в лицемерни демократични стандарти и идеологията на морализаторския глобализъм, известен във Вашингтон, Брюксел, Лондон, Париж и Берлин.
Националният ни суверенитет и ползи продължиха и през т.г. да бъдат последна грижа на „ Жендов 2 ”. Министерство на външните работи и нито един роден властник не употребява правото на несъгласие в Европейски Съюз, с цел да извоюва да ни третират равноправно и заслужено. А без българския глас при гласоподаване на значими въпроси Европейски Съюз не може да одобри решения в Съвета на Европейски Съюз. Без този глас например нито Швеция, нито Финландия могат да станат членки на НАТО. А и „ пазарът на шенгенска Нидерландия на ГМО-цветя ” у нас би могъл „ да увисне ”...
Притокът на хиляди бегълци от Украйна, в композиция с търговски разногласия и високите цени на силата настройва публичното мнение против войната и подстрекателите й, само че Министерство на външните работи реагира с чиновническа угодливост към Вашингтон.
Още след идването на власт на ГЕРБ през 2009 година политическата върхушка, въпреки и много по-неграмотна от предшестващите, доби самочувствие и престана да се доверява на експертността на Министерство на външните работи. Външните министри се определяха основно с благословията на посолството на световния протектор. Министерството загуби извоюваното право да бъде включвано на приблизително и изпълнителско равнище в делегациите най-малко при визити на ниво министър-председател и ръководител на Народното събрание.
Ключови г афове и съучастничество на Министерство на външните работи вследствие на политически национално безотговорни, оспорими дейности на Народното събрание и държавното управление на Кирил Петков: а) Прибързаното единодушие за начало на договарянията за приобщаването на РСМ към Европейски Съюз б) Отношенията с Русия в коловоза на навлизането й и военните дейности в Украйна в) сервилна политика по отношение на централите на Европейски Съюз и НАТО, с непридвижване на нерешените от 2009 година проблеми. г) В това число съучастничество в избързването с тематиката приемане на България в еврозоната по време на сложни рецесии без референдум (както до 2009 година с признаването на Косово, фактическото даване на военни бази на българска територия и под. полит-козирувания от безполезна сервилност).
По т. а : С избързването и форсирането на проблематиката към и с РСМ. До некомпетентната интервенция на К.Петков и екипа му - под задгранично наставническо външно въздействие - Министерство на външните работи имаше добра позиция. Тя кореспондираше с решенията на Народното събрание и предшестващия Министерски съвет. Служебният министър Стоев постави старания към прогрес, само че по времето на Генчовска се демонстрираха по нейни думи две външни политики. Според Красимир Каракачанов (2.12.2022 г.) отговорност за изостряне на връзките би трябвало да носят и тези български политици, които одобриха така наречен „ проект Макрон ”(юни с.г.) за компромисна от София поддръжка на началото на преговорния развой на РСМ за нейната евроинтеграция и предадоха българите в Повардарието. „ Те са Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Мустафа Карадайъ – които и в този момент след всички изстъпления против българите в Северна Македония, не престават да мълчат, вкопчили се в борбата за власт. Към края на 2022 година в Скопие с изключение на нахални станаха и нагли, считайки България за село без кучета. Стрелят против български клубове ”. Засега! Сред причинителите и подстрекателите-виновници бих добавил и външнополитическите им вдъхновители, посредствена съветничка на Петков и заслугите им за въвличане на България в антимосковско-путиновата война.
По т. б: Никога след ВСВ българо-руските връзки не са били по-хладни. Дори Б. Борисов, въпреки и „ по дърводелски ”, най-малко опитваше да балансира връзките с геоимпериите Русия и Съединени американски щати (за сметка на бюджета ни с Балкански поток против Ф-16, на хартия) и районния геофактор Турция. На „ Жендов-2 ” са наясно, че Русия с нищо не е ресурсно и реципрочно подвластна от България, противоположното – да, ние сме към момента по стопанско-финансови аспекти! Русия и Украйна ни превъзхождат неведнъж по население, стопанска система, територия и географско състояние, и по боен потенциал и няма за какво „ да мерим площад ” с тях, да заемаме страна, или да посредничим. След като сме неприятелска страна за РФ в следствие на съюзническа угодливост („ взаимност ”) аматьорските дейности на държавното управление на Петков и атлантико-брюксело-послушни политически партии в Народно събрание. Министерство на външните работи не откри героизъм да се опълчи с рационална позиция - поради съюзнически задължения признати от стотина политици и служители, без референдум измежду популацията – на национално безотговорната политика. В Министерството не пожелаха да вникнат във обстоятелството, че Бълария не може да признае съветските анексии в Украйна по силата на протоколите за определяне на двустранни дипломатически отношения с Русия и Украйна и Договорите за другарски връзки и съдействие с тях от 90-те години на м.в. За разлика от други партньорски и съюзнически държави-„ ястреби ” на тематика въвличането ни като страна в спора на 300 км. от Черноморския ни бряг. Министерство на външните работи бе кьорав реализатор на външнополитическата папагалщина на ръководещите „ харвардци ” – с опитите за прогонване на съветската посланичка, в действителност поради нейни единични недипломатични фрази; няколкократно експулсиране на над 80 съветски посолски и ГК-служители за шпионаж със относително по-меки съветски реципрочни стъпки. Евентуалната държавна равноправност на Украйна също не би навредила наБългария. Но на „ Дондуков ”-1, в Народното събрание и на „ Жендов-2 ”- под външен напън да ни вкарват във войната срещу непредсказуемата съветска империя - по този начин и не осъзнаха, че България няма никакъв държавен интерес от тази прокси-война! Те не регистрираха горчивите поучения от предишното: геноцида от бомбардировки над България (1943-44 г.), въвличането ни в Отечествената война (1944-45 г.) и присъединяване на Народна република България в потушаването на Пражката пролет през 1968 година Външно министерство нямаше куража да формулира професионално, че идеалната позиция на България би била невмешателство в спора, допустимо по-широк неутралитет, с който да избегнем въвличането ни като сцена на военни дейности против непредсказуема Русия. По глобите в енергетиката и внасяните въглеводороди К.Петков подхождаше клиширано идеологически, a не прагматично. В резултат на демагогията на икономическите наказания се оказахме между газовия шантаж на Москва и „ доларовия ” на англо-саксите.
По т.т. в, г : в резюме: Нека не търсим идеалистично прилика в отношението на Европейски Съюз и НАТО към България и българите с родолюбието на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Волов,...проф. Чирков! А по-скоро да олицетворим тези наши „ демократ-кумири ” (ЕС, НАТО...) с възпитани в относителна ситуационна приемливост към раята в Булгаристан падишах-султани на Високата Порта.
Продължиха следствията от погроманад дипломацията на псевдо-идеологическия кръжец в Министерство на външните работи Ганев-Михайлова-Н.Младенов-Митов и хронологичната субективна безнаказаност на ръководещи номинативно „ демо-тайфи ”. Както и непълноценното потребление на останките от капацитета на Министерство на външните работи от 90-те години за сметка на посредствени послушковк/ц/и. Също и неинициативността на управомощените управляващи + Министерство на външните работи за цялостно морално легитимиране на българското присъединяване в европейските и евроатлантически структури посредством – даже просрочен всеобщ референдум - с оправдаване със Закона за допитване до народа и Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление. Като жанр в диктатурата на привилегированото партийно-държавно чиновничество на „ Жендов 2 ” се утвърди перманентното прекачване на топката по отбягване на вдишване на отговорност за наслада-на-нищо-полезно-не-правене. В Министерство на външните работи – продължиха да утвърждават вместо дипломати всевъзможни навлеци. Полит-връзкарските непрофесионални назначения на посланици понамаляха, въпреки всичко за сметка на минали, нови и бъдещи посредствени назначения (по Западна Европа и Съединени американски щати, Загреб, Анкара, Варшава, Букурещ, РЮА, в Организация на обединените нации, Виена,... в Прага в бъдеще). Имаме настоящи ЛГБ посланиц/чк/и, само че даже с непредставителен външен тип. Ковидът стана причина, само че постоянно мотив и опрощение за пренебрегване на работата с българската диаспора в чужбина. На места консулските браншове и/ли консули подражаваха на щатската и канадската администрация, обслужвайки български жители след месеци, по дати и часове. Раздутият, спрямо 90-те години на м.в. щат на „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) позволяваше на недоизпечени дипломати да се занимават от досада или упоритост с извънслужебни занимания дори по време на мандати в чужбина.
Скептици смятат, а дипломати, основно непознати, подмятат, че в Министерство на външните работи продължи да царува чиновническа безметежност, учестен и омекотен режим на работа «home office ”, с ядове на чиновниците - персонално споразумяване. Приемните на министерството за срещи и контакти с упълномощени непознати дипломати са прашни и неизползвани, някои посолства се затрудняват да назоват имената на териториалните си референти в Министерство на външните работи. Чужди посолства набират информация за България основно от Средства за масова информация, от улицата и от спонсорирани неправителствени организации (НПО). Контактът с Министерство на външните работи е «толкова добър» и разяснителната ни активност – «толкова убедителна», че някогашен дипломат у нас на непредубедена страна е станал референт по РСМ след завръщането си в родината. Посланици търсят по-малки здания за посолствата си у нас, заради понижен интерес към България. «Протоколът» на Министерство на външните работи е обсебил посредничеството за контактите с президентството, в което има логичност, само че закъсняват акредитации на посланици...
Тъжната истина е, че част от новите дипломатически попълнения през днешния ден надали биха приключили 8-10 средношколски клас през 90-те години на м.в. по обща просвета. С дипломатки, някои от които облечени като чалга звезди. Част от тях са обезпечени финансово от витални сътрудници, нямат аспирации за мандати в чужбина, а пребиваването им в Централно управление на Министерство на външните работи им служи за струпване на трудов стаж.
По наблюдения и мнения на консервативни, само че политкоректно настроени антифеминисти, отсъствието на национална външна политика води до подценяване и оттова до феминизацията на Министерство на външните работи. А феминизирането на външнополитическото ведомство продължи да намалява репутацията на подготвеност и респекта към него и Българската дипломатическа работа. В чужбина и в страната! Допълнителен резултат на песимизъм оказват и систематичните гафове в последно време в ръководството на „ евроатлантически полит-звезди ” като фон дер Лайен, Ангела Меркел, Тереза Мей, М. Елизабет Тръс, Кри/Сталина Георгиева, финландската купонджийка-премиер Сана Марин, бракът на исландската екс-министър-председателка Йохана Сигурдардотир, габриело-майдълките и т.под. фразьорки и санджак-кариеристки в Брюксел. Не че няма не по-малко комични мъже в политиката! Но София стана сборен пункт на куп посредствени филоложки (на Полша е мъж) и на други амбициозни дами-посланици. Водещата тройка Съединени американски щати, Русия, Турция са показани у нас от 3 госпожи. 38% от упълномощените със седалище в София посланици = 24 дами, са дами. Освен от «тройката» основни страни - и от Италия, Унгария, Бразилия, Австрия, Финландия, Португалия, Ирландия, Румъния, Хърватия, РСМакедония, Словения, Албания, Грузия, Суверенния малтийски медал, Ирак, Монголия, Куба, Мароко, Пакистан, Алжир. Доскоро и от Англия и Франция. С релативно изключение на прилежащи страни посланическият мандат в България се смята в дипломатическия корпус у нас за мандат отмора или за подобаващ за изява на единици амбициозни дами.
Съотношението мъже:жени в управлението на министерството под равнище министър е: 1:1 за заместник-министри; 1:1 за непрекъснат - основен секретар, 1:1 за шефовете на контролиращи дирекции «Инспекторат» и «Вътрешен одит». Четирите дирекции на «Обща администрация» се оглавяват от дами. В «Специализираната администрация» от 3 генерални шефове 2 са дами, а от общо 19 дирекции 8 се управляват от мъже и 11 от дами. Включително отрасловите за горещи зони за България през 2022 година дирекции за Русия, Украйна и новите самостоятелни страни след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и СФРЮ, в това число за Повардарието /РСМ/; НАТО, Протокола и подпомагащите ги от «Обща администрация». Макар и с протоколно значение в десетки страни от „ третия свят ”, в Исландия и прочие сме показани от нерезидентни наши посланички, в Литва, Латвия, Естония – отдалечена от София, с неславянско име, само че с професионална процедура.
Жените са не по-малко работоспособни от мъжете. В неиздадени записки си припомням, че в края на лятото на 1999 година ми предстоеше промяна като дипломат в Прага от СТИВ/= комерсиалния аташе/, женен тогава за другарка от „ бурно студентско моминство в Германска демократична република ” на Антонина Стоянова, брачна половинка на президента Стоянов. Време за достъп до електронни медии ми оставаше късно нощем. Белгийският дипломат ме уведоми, че от месец денем „ се върти ” всекидневно обидна за България песничка на пражки акцент на чешката звездна певица Хелена Вондрачкова (...как екипът й я спасявал от български мутри на фона на флага на Народна република България пред посолството). Избиване на комплекси? Оказа се че двете дипломатки + консулът са знаели, само че не ме уведомили, тъй като „ не били могли сами да създадат нищо ”? Конюнктурно-кариеристично ли поради идната ми промяна от брутално лансирания от Стоянов дилетант СТИВ? В „ деня на признанието ” наличието на песничката обаче бе разказано в ежеседмичника „ Капитал ” от „ новинаря ” Йово Николов. А професионалните отговорности и дълг тогава? За 2 седмици песничката стопирах, Вондрачкова ми се извини и в ТВ-ефир. Но и двете чиновнички „ бях отглеждал ” за дипломатки с години, от София още. Сега са посланички, на длъжности в Министерство на външните работи с ресори за НАТО, Западна Европа... А персонаж с името от Пиринския край, съвпадащо с напълно с това на екс-СТИВ-екс-посланика на Антонина и Стоянов в Чехия, емигрирал след това във Виена, попада в СДК от октомври 2022 година на стр.19 като помощник-аташе (вероятно домакин-закупчил) в австрийското посолство в София. Вече със брачна половинка Оксана. Евроглобализъм ли да ме обзема или -скептицизъм?
При щат на Министерство на външните работи от 1368 души по Устройствен устав (661 в Централно управление и 707 в чужбина евентуално в това число 39 пенсионери на цивилен договори) България има „ в странство ” следните задгранични дипломатически представителства (ЗП): 76 , упълномощени за 139 държави; 7 постоянни представителства; 1 дипломатическо бюро; 18 генерални консулства (ГК); 1 консулство (К); 1 консулска канцелария; 116 почетни консулства, в 65 страни. Огледална реципрочна цифра липсва в мрежата от 2015 година, само че в листата на дипломатическия корпус (СДК) от октомври т.г. можем да изброим едвам 63 непознати посланици със седалище в София + 7 на сан краткотрайно ръководещи други посолства . За гео-стратегическия интерес към нашата страна може да съдим индиректно и от броя на упълномощените у нас дипломати. С 55 дипломати в посолството си в София водят Съединени американски щати. Сред тях са хипотетично по-млади 18 аташета и 5 помощник-аташета. Втора е Русия – с 39 дипломати в София ( от тях 13 аташета) + 5 дипломати в ГК-Варна + 3-ма в Градска канализация – Русе, общо 47. Преди взаимните експулсирания на посолски чиновници Русия имаше общо 51 дипломати у нас. Ние имахме преди съветските „ ответни ” демарши до 18 април м.г. – 13 дипломати в посолството и 4 в Градска канализация Санкт Петербург и Екатеринбург, а в този момент 8 дипломати (и ЗФАС) в Москва, 2-ма в ГК-Санкт Петербург (+ 4 административно-технически чиновници = АТС) и 2-ма дипломати в Екатеринбург. Трети по брой на дипломати в София е Китай с 27. Турция има 19 в посолството + 7 в Градска канализация Пловдив и 6 в к Бургас. Англия е с 15 в София, а съгласно „ прекомерно ексцентрично подредения уебсайт ” на посолството ни в Лондон имаме 13 дипломати + 13 АТС в това число 2-ма защита (?). Сред държавите-членки (ДЧ) на Европейски Съюз води Германия с 14 дипломати + 14 заместник-аташета (според същия СДК на дирекция „ Протокол ” със Съединени американски щати ги назоваваме помощник-, а в Централно управление на Министерство на външните работи стажант-аташета) + 1 боен и в Букурещ. Франция е показана от 10 дипломати в София + 6 и в прилежащи страни и 1 във Виена, Унгария – от 10 в София + 2-ма по съвместителство и в Букурещ, Италия от 8 (+ 1 и в Букурещ); Испания – 7 в София + 2 отвън България; Полша – 6, Белгия – от 3-ма в София, Португалия – от 2-ма. За сведение и съпоставяне, Украйна има 10 дипломати в София, Индия 5. Финландия има дипломат и консул, а Дания единствено дипломат. Въпреки че в Хелзинки и Копенхаген България има по няколко дипломати, подпомагани от по 3-4 дълготрайно командировани АТС. Както и в Стокхолм и Осло. Преди няколко години Швеция и Норвегия си закриха едностранно посолствата в София, както и трите балтийски страни, само че те реципрочно – ответно на дейностите на министър Н.Младенов по отношение на 3 ДЧ на Европейски Съюз и НАТО. За България в Стокхолм е назначен отдалечен дипломат. Норвегия ни покрива към този момент посредством посолството си в Букурещ. Е, Малта и Норвегия имат „ даже ” почетни консули у нас!? В посолствата ни в Стокхолм и Осло (оглавено от етническо рускинче) продължаваме да прехранваме 11 щатни чиновници нереципрочно, като победена страна. С Исландия имаме разменени единствено почетни консули. Канада продължи да ни покрива посредством Букурещ, а в посолството ни в Отава и Градска канализация в Торонто са в дълготрайни командировки 3 дипломати и 4 АТС. Канадците очевидно не са се трогнали даже откакто София подписа така наречен „ зомби-договор “ сред Европейски Съюз и Канада СЕТА, а родните политически усърдници изпревариха Франция и Германия при внасяне за ратификация в Народното събрание на въпросното всеобхватно комерсиално и икономическо съглашение.
Освен скандинавци «икономии от дипломатическо наличие у нас» (защо ли?) вършат даже новоизлюпени съседи. Недопризнатото Косово има в София краткотрайно ръководещ + 2 дипломати, а ние дипломат + 4 дипломати + 1 АТС. Черна гора поддържа у нас една краткотрайно ръководеща, 2-ри секретар), а ние в Подгорица дипломат + 3 +1 дипломати. Далечно Мексико е показано у нас от 1 дама в Будапеща /агрее/, а ние в Мексико от дипломат + 1 посланик + 1 АТС.
От седмици наподобява, че унаследен на всички времена дипломат (дори и марсианци да дойдат на власт), „ буни ” и предизвиква искания на „ дип-раята и -буржоазията ” за повишение на заплатите и приходите на чиновниците на Министерство на външните работи. По принципно-шаблонни, персонални или популистки претекстове и в Българското дипломатическо сдружение има разнообразни отзиви. По тематиката на 16 октомври т.г. в обявата си „ Лакейство до шия ” щрихирах, че при сегашната инфлация и рецесии чиновниците имат отчасти право. Проблемът е, че от години към този момент те не създават национално виновна българска външна, а колониално-васална политика и много постоянно „ работят ” home office. Не би ли било по-целесъобразно повишението на заплатите да стане или за сметка на усъвършенстване на персоналния състав или да бъде поето от същинските метрополии и спонсори, а не за сметка на изнемогващите бюджетни вносители? Бих добавил също: а) А ще претендират ли за повишение на приходите на предшествениците си, които са произвеждали в миналото действителен национално виновен външнополитически артикул? б) С взор към бъдещето не би ли било по-перспективно Министерство на външните работи да влага в робот, програмиран да гласоподава „ евроатлантически ” като Големи/я/те брат/я в Европейски Съюз, НАТО, Организация на обединените нации, ОССЕ и под. Роботът би могъл да копира документи-инструкции от BigBrother-ите, да почиства самичък работни пространства... Оптимизацията на финансови средства и човешки запаси би била несравнимо по-изгодна за Министерство на външните работи и за държавния бюджет.
Във връзка с всичко гореизложено първоначално ДОКУМЕНТАЛНО ни e нужна истинска, патриотична Национална теория, включваща наша Стратегия за мир и сигурност в региона на Черно море и българската част на Дунавското крайбрежие.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ