Защо маневрите на руските войски до границите с Украйна са предупреждение за НАТО?
Облаците на войната се натрупват над руско-украинската граница. За повторно в границите на една година Москва събира силите си на разстояние за вероятен удар против Киев. Събирането на 100 000 бойци и тежка техника в Западния боен окръг на Русия, покрай украинската граница, поражда опасения в Киев и Вашингтон, че нашествието е неизбежна.
Анализатори споделят, че опасността е действителна и е малко евентуално да се разсее, както стана предходната пролет, когато Русия явно реши да организира генерална подготовка, откакто администрацията на Байдън се съгласи да организира среща на върха с Владимир Путин и понижи плануваните военни учения в Черно море.
Анализаторите обаче прибавят, че. Подобен спор ще се трансформира в непостижими разноски и ще провокира бурно неодобрение в Русия, където сега живее най-голямата украинска диаспора в света и където милиони жители имат родственици и другари в Украйна.
Най-вероятно това военно укрепване има за цел да ускори настояванията, които Путин насочи към Украйна и Запада. Според анализатори Русия желае гаранции, че страни като Украйна и други някогашни руски републики няма да станат членове на НАТО и да останат неутрални, както направи Финландия по време на Студената война. Това ще послужи като основа за непоклатимост в района. Анализаторите считат, че задачата на изтеглянето на войските към границата е да притегли вниманието на Киев и Запада към опасенията на Москва.
„ Путин сподели, че „ напрежението е положително “, което значи, че нашите западни съперници би трябвало да бъдат държани в положение на безпокойствие, тъй като единствено тогава те ще вземат поради ползите на Русия “, сподели Фьодор Лукянов, основен редактор на списание „ Русия в световната политика “. „ Очевидно Путин желае да стартира нова глава и най-сетне да съобщи на Запада концепцията, че разширението на НАТО е завършило. “
Безопасност за Русия
Миналата седмица, в тирада на съвещание на колегиума на съветското външно министерство, Путин разкритикува Запада, че не взема поради алените линии на Русия във връзка с Украйна и означи, че военната интеграция на НАТО с Украйна би трябвало да завърши. Президентът се оплака, че две десетилетия на разширение на НАТО в района се трансфораха в сериозна опасност покрай границите на Русия и добави, че Москва няма да се помири с евентуалното участие на Киев във боен съюз, който към момента счита за неприятелски.
„ Трябва да сложим въпроса за това, с цел да се стремим да предоставим на Русия съществени дълготрайни гаранции за обезпечаване на нашата сигурност в тази посока, тъй като Русия не може да съществува и непрекъснато да мисли какво може да се случи там на следващия ден “, акцентира Путин.
Въпреки че кандидатурата на Украйна за присъединение към НАТО беше краткотрайно отсрочена, представители на НАТО неведнъж обявиха, че Украйна в последна сметка ще бъде призната в пакта. За Кремъл, който следи по какъв начин всички негови съдружници в някогашния Варшавски контракт и трите постсъветски балтийски страни се причисляват към алианса, сподели Лукянов, вероятността силите на НАТО да са на три дни поход от Москва в никакъв случай няма да стане допустима.
„ Западните водачи от десетилетия имаха вяра, че всяка страна има право да стане член на НАТО и че алиансът на НАТО би трябвало да ги одобри, без значение от стратегическите последствия “, изясни Лукянов. „ Това е нещо ново в историята, изцяло опонира на класическите постулати на стратегическото мислене, само че след разпадането на Съветския съюз западните водачи поддържаха концепцията, че НАТО би трябвало просто да се разшири, че по някаква причина това е вярно и че никой не може да му се опълчва. Това е чисто идеологическо разбиране, което не се основава на някакви съществени стратегически или военни калкулации. "
„ Когато разширението на НАТО стартира през 90-те години на предишния век, никой не очакваше Русия да се възвърне толкоз бързо, колкото го направи. Но Русия се завърна, тя е надълбоко разтревожена от протичащото се в нейния стратегически „ регион “ и би трябвало ясно да изясни на Запада, че Украйна не може да влезе в НАТО. Путин желае да накара западните водачи да одобряват това в действителност съществено, а освен на думи. "
Спор сред Москва и Киев
Част от разочарованието на Путин може да произтича от обстоятелството, че украинският президент Владимир Зеленски, който беше определен значително поради обещанието си да върне мира в изморената от войната Украйна, не е постигнал никакъв прогрес по този въпрос. Вместо това Зеленски изиска от Запада да одобри Украйна в НАТО допустимо най-скоро и да блокира противоречивия съветски газопровод „ Северен поток 2 “. Зеленски също изиска преразглеждане на изискванията на съглашението от Минск и зае позиции по редица въпроси, които ядосват Москва.
„ Русия се разочарова от Зеленски и спря да се надява, че той може да стартира разговор за разрешаване на спора “, сподели Андрей Кортунов, началник на Руския съвет по интернационалните въпроси, който поддържа тесни връзки с съветското външно министерство. „ Същността на настроенията в Москва е, че няма смисъл да водим диалог с Киев и че в този момент би трябвало да се оправим с това дружно с Вашингтон “.
Отговорът на Киев наподобява изненадващо спокоен, евентуално заради чувството за непрекъсната рецесия, откакто вследствие на революцията на Майдана през 2014 година беше свален проруски президент и на власт пристигна прозападно държавно управление. След което Русия анексира доминирания от Русия полуостров Крим от Украйна и тласна проруските милиции в източната част на страната да се разпалват против Киев. В почналата вследствие на това война, която продължава към този момент осма година, починаха над 14 хиляди души.
„ Трудно е да се мери действителната опасност “, сподели Николай Сунгуровски, боен специалист от самостоятелния център Разумков в Киев. „ Военната опасност постоянно е налице. Путин се пробва да показва, че не може да има решения за сигурност в Европа без Русия. Той обаче не желае да прави никакви отстъпки във връзка с Украйна. “
Вадим Карасев, шеф на самостоятелния Институт за световни тактики в Киев, сподели: „ В момента не виждам директна опасност от военна инвазия. Руското управление може да се придържа към твърдата си позиция, само че те не са простаци. "
Европейски Съюз с апел към Русия да анулира указа в поддръжка на Донбас
Европейски Съюз изрази страдание по отношение на подписания от съветския президент Владимир Путин декрет за поддръжка на Донбас и прикани Русия да анулира тов...
Липса на предпочитание за борба вътре в Русия
Въпреки че войната с ниска активност продължава от няколко години, Кремъл се опита да резервира присъединяване си в нея в строги рамки и в по-голямата си част я скри от съветския народ. Резултатите от изследването и в двете страни поредно демонстрират, че жителите им изпитват топли усеща един към различен, макар че нямат изключително високо мнение за управляващите на другата страна.
Проучване, извършено през февруари 2012 година от Киевския интернационален институт по социология, сподели, че 41% от украинците имат позитивно отношение към Русия и 42% негативно. Същото допитване, извършено от съветския самостоятелен Център Левада, сподели, че 54% от руснаците имат позитивно отношение към Украйна, а 31% негативно.
„ Често споделям, че отношението на украинците към руснаците и Русия е тип несподелена обич “, сподели Владимир Паниото, шеф на Киевския интернационален институт по социология. „ Това не се отнася за съветските водачи, към които единствено 12% от украинците имат позитивно отношение, а 76% негативно. Трябва да се има поради, че към половината от украинците имат родственици в Русия, тъй че душевен те отделят популацията на страната от нейното държавно управление.
Същото може да се каже и за Русия, където в този момент живеят към 3 милиона украинци, в това число един милион от избягалите от войната. Между жителите на тези страни съществува необикновено дълбока, трайна и многостранна връзка.
Анализ в РИА Новости: Що за нелепости? Кой в действителност има вяра, че Русия атакува Украйна?
Съединените щати още веднъж въртят тематиката за опасността от съветска инвазия в Украйна. Същият сюжет се случи напролет на 2021 година, написа...
„ Тази обстановка е толкоз мъчителна, тъй като толкоз доста от нас имат другари и семейство в Украйна “, сподели Олга Крищановская, един от водещите социолози в Русия. „ Например брачният партньор ми е украинец и постоянно поддържаме връзка с родственици в Украйна. Много сме изтощени от това политическо напрежение. Ние не имаме вяра на нашите политици и несъмнено не желаеме война, която може да стартира поради лъжите, които ни се насаждат и от двете страни. Не желая да имам вяра, че може да стартира война. Тя няма да откри поддръжка измежду руснаците. "
Кортунов е склонен, че Путин играе рискова игра, разполага войски по границата и насажда мисли за боен спор в опит да накара Запада да разиска измененията в европейската система за сигурност. Въпреки това, както множеството руснаци, Кортунов счита, че същинска.
„ Трябва да се запитате: здравомислещи хора ли са Владимир Путин и неговият екип? Ако мислите, че това е по този начин – убеждавам ви, че е по този начин – тогава би трябвало да признаем, че Путин няма желание да отприщи огромна война в сърцето на Европа. Дори Русия да победи в такава война, съпътстващите вреди ще бъдат големи, разноските ще бъдат извънредно високи и тази война ще постави завършек на оставащите очаквания за помиряване със Запада в бъдеще. Путин се грижи за своето завещание и в действителност желае да откри някакво решение на украинския въпрос, само че няма да стартира война. “
……………………
Анализът е на Фред Уиър, „ Крисчън сайънс екран “
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Анализатори споделят, че опасността е действителна и е малко евентуално да се разсее, както стана предходната пролет, когато Русия явно реши да организира генерална подготовка, откакто администрацията на Байдън се съгласи да организира среща на върха с Владимир Путин и понижи плануваните военни учения в Черно море.
Анализаторите обаче прибавят, че. Подобен спор ще се трансформира в непостижими разноски и ще провокира бурно неодобрение в Русия, където сега живее най-голямата украинска диаспора в света и където милиони жители имат родственици и другари в Украйна.
Най-вероятно това военно укрепване има за цел да ускори настояванията, които Путин насочи към Украйна и Запада. Според анализатори Русия желае гаранции, че страни като Украйна и други някогашни руски републики няма да станат членове на НАТО и да останат неутрални, както направи Финландия по време на Студената война. Това ще послужи като основа за непоклатимост в района. Анализаторите считат, че задачата на изтеглянето на войските към границата е да притегли вниманието на Киев и Запада към опасенията на Москва.
„ Путин сподели, че „ напрежението е положително “, което значи, че нашите западни съперници би трябвало да бъдат държани в положение на безпокойствие, тъй като единствено тогава те ще вземат поради ползите на Русия “, сподели Фьодор Лукянов, основен редактор на списание „ Русия в световната политика “. „ Очевидно Путин желае да стартира нова глава и най-сетне да съобщи на Запада концепцията, че разширението на НАТО е завършило. “
Безопасност за Русия
Миналата седмица, в тирада на съвещание на колегиума на съветското външно министерство, Путин разкритикува Запада, че не взема поради алените линии на Русия във връзка с Украйна и означи, че военната интеграция на НАТО с Украйна би трябвало да завърши. Президентът се оплака, че две десетилетия на разширение на НАТО в района се трансфораха в сериозна опасност покрай границите на Русия и добави, че Москва няма да се помири с евентуалното участие на Киев във боен съюз, който към момента счита за неприятелски.
„ Трябва да сложим въпроса за това, с цел да се стремим да предоставим на Русия съществени дълготрайни гаранции за обезпечаване на нашата сигурност в тази посока, тъй като Русия не може да съществува и непрекъснато да мисли какво може да се случи там на следващия ден “, акцентира Путин.
Въпреки че кандидатурата на Украйна за присъединение към НАТО беше краткотрайно отсрочена, представители на НАТО неведнъж обявиха, че Украйна в последна сметка ще бъде призната в пакта. За Кремъл, който следи по какъв начин всички негови съдружници в някогашния Варшавски контракт и трите постсъветски балтийски страни се причисляват към алианса, сподели Лукянов, вероятността силите на НАТО да са на три дни поход от Москва в никакъв случай няма да стане допустима.
„ Западните водачи от десетилетия имаха вяра, че всяка страна има право да стане член на НАТО и че алиансът на НАТО би трябвало да ги одобри, без значение от стратегическите последствия “, изясни Лукянов. „ Това е нещо ново в историята, изцяло опонира на класическите постулати на стратегическото мислене, само че след разпадането на Съветския съюз западните водачи поддържаха концепцията, че НАТО би трябвало просто да се разшири, че по някаква причина това е вярно и че никой не може да му се опълчва. Това е чисто идеологическо разбиране, което не се основава на някакви съществени стратегически или военни калкулации. "
„ Когато разширението на НАТО стартира през 90-те години на предишния век, никой не очакваше Русия да се възвърне толкоз бързо, колкото го направи. Но Русия се завърна, тя е надълбоко разтревожена от протичащото се в нейния стратегически „ регион “ и би трябвало ясно да изясни на Запада, че Украйна не може да влезе в НАТО. Путин желае да накара западните водачи да одобряват това в действителност съществено, а освен на думи. "
Спор сред Москва и Киев
Част от разочарованието на Путин може да произтича от обстоятелството, че украинският президент Владимир Зеленски, който беше определен значително поради обещанието си да върне мира в изморената от войната Украйна, не е постигнал никакъв прогрес по този въпрос. Вместо това Зеленски изиска от Запада да одобри Украйна в НАТО допустимо най-скоро и да блокира противоречивия съветски газопровод „ Северен поток 2 “. Зеленски също изиска преразглеждане на изискванията на съглашението от Минск и зае позиции по редица въпроси, които ядосват Москва.
„ Русия се разочарова от Зеленски и спря да се надява, че той може да стартира разговор за разрешаване на спора “, сподели Андрей Кортунов, началник на Руския съвет по интернационалните въпроси, който поддържа тесни връзки с съветското външно министерство. „ Същността на настроенията в Москва е, че няма смисъл да водим диалог с Киев и че в този момент би трябвало да се оправим с това дружно с Вашингтон “.
Отговорът на Киев наподобява изненадващо спокоен, евентуално заради чувството за непрекъсната рецесия, откакто вследствие на революцията на Майдана през 2014 година беше свален проруски президент и на власт пристигна прозападно държавно управление. След което Русия анексира доминирания от Русия полуостров Крим от Украйна и тласна проруските милиции в източната част на страната да се разпалват против Киев. В почналата вследствие на това война, която продължава към този момент осма година, починаха над 14 хиляди души.
„ Трудно е да се мери действителната опасност “, сподели Николай Сунгуровски, боен специалист от самостоятелния център Разумков в Киев. „ Военната опасност постоянно е налице. Путин се пробва да показва, че не може да има решения за сигурност в Европа без Русия. Той обаче не желае да прави никакви отстъпки във връзка с Украйна. “
Вадим Карасев, шеф на самостоятелния Институт за световни тактики в Киев, сподели: „ В момента не виждам директна опасност от военна инвазия. Руското управление може да се придържа към твърдата си позиция, само че те не са простаци. "
Европейски Съюз с апел към Русия да анулира указа в поддръжка на Донбас
Европейски Съюз изрази страдание по отношение на подписания от съветския президент Владимир Путин декрет за поддръжка на Донбас и прикани Русия да анулира тов...
Липса на предпочитание за борба вътре в Русия
Въпреки че войната с ниска активност продължава от няколко години, Кремъл се опита да резервира присъединяване си в нея в строги рамки и в по-голямата си част я скри от съветския народ. Резултатите от изследването и в двете страни поредно демонстрират, че жителите им изпитват топли усеща един към различен, макар че нямат изключително високо мнение за управляващите на другата страна.
Проучване, извършено през февруари 2012 година от Киевския интернационален институт по социология, сподели, че 41% от украинците имат позитивно отношение към Русия и 42% негативно. Същото допитване, извършено от съветския самостоятелен Център Левада, сподели, че 54% от руснаците имат позитивно отношение към Украйна, а 31% негативно.
„ Често споделям, че отношението на украинците към руснаците и Русия е тип несподелена обич “, сподели Владимир Паниото, шеф на Киевския интернационален институт по социология. „ Това не се отнася за съветските водачи, към които единствено 12% от украинците имат позитивно отношение, а 76% негативно. Трябва да се има поради, че към половината от украинците имат родственици в Русия, тъй че душевен те отделят популацията на страната от нейното държавно управление.
Същото може да се каже и за Русия, където в този момент живеят към 3 милиона украинци, в това число един милион от избягалите от войната. Между жителите на тези страни съществува необикновено дълбока, трайна и многостранна връзка.
Анализ в РИА Новости: Що за нелепости? Кой в действителност има вяра, че Русия атакува Украйна?
Съединените щати още веднъж въртят тематиката за опасността от съветска инвазия в Украйна. Същият сюжет се случи напролет на 2021 година, написа...
„ Тази обстановка е толкоз мъчителна, тъй като толкоз доста от нас имат другари и семейство в Украйна “, сподели Олга Крищановская, един от водещите социолози в Русия. „ Например брачният партньор ми е украинец и постоянно поддържаме връзка с родственици в Украйна. Много сме изтощени от това политическо напрежение. Ние не имаме вяра на нашите политици и несъмнено не желаеме война, която може да стартира поради лъжите, които ни се насаждат и от двете страни. Не желая да имам вяра, че може да стартира война. Тя няма да откри поддръжка измежду руснаците. "
Кортунов е склонен, че Путин играе рискова игра, разполага войски по границата и насажда мисли за боен спор в опит да накара Запада да разиска измененията в европейската система за сигурност. Въпреки това, както множеството руснаци, Кортунов счита, че същинска.
„ Трябва да се запитате: здравомислещи хора ли са Владимир Путин и неговият екип? Ако мислите, че това е по този начин – убеждавам ви, че е по този начин – тогава би трябвало да признаем, че Путин няма желание да отприщи огромна война в сърцето на Европа. Дори Русия да победи в такава война, съпътстващите вреди ще бъдат големи, разноските ще бъдат извънредно високи и тази война ще постави завършек на оставащите очаквания за помиряване със Запада в бъдеще. Путин се грижи за своето завещание и в действителност желае да откри някакво решение на украинския въпрос, само че няма да стартира война. “
……………………
Анализът е на Фред Уиър, „ Крисчън сайънс екран “
Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ