В действителност хората воюват единствено със себе си ♥ Торвалд ДЕТЛЕФСЕН
Обкръжаващата среда като огледало
Така наречената обкръжаваща среда в реалност е огледало, в което всеки вижда единствено себе си. Той в никакъв случай не може да види нещо друго с изключение на себе си, тъй като от същинската, справедлива, идентична за всички хора, цялостна реалност той филтрира само това, към което има афинитет. Който не осъзнава това, неизбежно стига до неправилни способи на държание.
Ако заран се погледна в огледалото и видя в него лице, което ме гледа враждебно, мога хубавичко да наругая това лице. Ругатните ми обаче въобще няма да впечатлят лицето в огледалото. Напротив, то ще стартира също да ругае. Няма нищо по-лесно от тази взаимна ескалация, до момента в който най-после не се стигне до такава степен, че да ударя озлобеното лице в огледалото и огледалото да се счупи. Никой не би почнал такава игра с огледалото в банята, тъй като всички добре осъзнаваме функционалността му на огледало. В ежедневния живот обаче съвсем всички хора гневно минават през етапите на описания развой. Борят се с враговете в обкръжението си, с неприятните съседи и родственици, с обществото и с какво ли не още.
В реалност, те водят война само със себе си. Затова и на всички места има единствено победени, само че не и спечелили - кой може да завоюва в борбата с огледалото. Законът за резонанса и за отражението важи, естествено, както за позитивните, по този начин и за негативните случаи.
Ако към този момент, съвсем без изключение, даваме единствено негативни образци, то това е, тъй като страданията на хората идват точно оттова. С позитивните страни на ориста си множеството хора така и така се оправят задоволително добре. Ако човек осъзнае огледалната функционалност на окръжаващия го свят, той би получил ненадейно богат източник на информация. Макар, че в огледалото можем да виждаме единствено себе си, ние използваме огледало, тъй като то ни демонстрира елементи от нас, които без негова помощ би ни било невероятно да зърнем.
По същия метод и наблюдението на личното ни обграждане и на събитията, с които влизаме в борба, е един от най-хубавите способи за самопознание. Защото всичко, което ни тормози от външния свят, демонстрира единствено, че още не сме се примирили с аналогичния принцип в самите нас. А на човек не му е прелестно да се съгласи с това. Но фактът, че някой се възмущава от скъперничеството на различен човек, сигурно демонстрира, че самият той е сребролюбец, тъй като другояче това въобще не би го развълнувало, не би му пречило. Ако той самият е великодушен, какво го визира скъперничеството на другите. Той би могъл да го одобри като даденост, без да се вълнува и без да се усеща обиден.
Ако разсъждаваме трезво, всички неща са такива, каквито са. Тревата е зелена. Разбира се, че не е немислимо, тя да е алена, само че тя е зелена и това несъмнено си има своя смисъл. Никой не се възмущава, че тревата е зелена, тъй като това не визира никакви човешки проблеми. Че на света има война, е също подобен факт, както и зеленината на една ливада. Но войната вълнува духовете; и по този начин стартира битката за мир. Борим се за всичко - за мир, за правдивост, за здраве, за човещина.
Би било обаче доста по-просто и по-ефективно, да постигнеш мира в себе си. Тук се крие разковничето. Всеки човек е в положение да промени и нагоди света съгласно своите показа, без никаква битка и без външна мощ. Човек би трябвало единствено да промени себе си и, о, знамение, целият свят се трансформира с него. Когато видя в огледалото враждебно лице, би трябвало единствено да се усмихна и то ще ми отвърне същото. Напълно несъмнено е! Всички непрестанно желаят да трансформират света, само че никой не употребява средствата, които само водят до триумф. Който промени афинитета си, получава нова стратегия, вижда различен свят.
Всеки човек живее в „ собствен ” свят. Тези светове са толкоз на брой, колкото са и хората. Те са единствено елементи, аспекти на същинския свят, който се движи по стоманени закони и никак не желае и да знае за хорските апели към смяна. Именно външният свят е надеждният източник на информация за обстановката, в която се намираме сега. Ако човек се научи да се пита за смисъла на всичко, което се случва с него, той освен ще стартира все по-добре да опознава себе си и проблемите си, само че ще открива и благоприятни условия за смяна.
Винаги, когато на човек му се случва нещо, той незабавно би трябвало да си задава въпроса: „ Защо се случва навръх мен, тъкмо в този момент, тъкмо това? ” Докато не свикнем да си задаваме тези въпроси, намирането на отговори ще ни бъде мъчно. Но и тук майсторство се реализира с извършения, и не след дълго можем да се научим да откриваме смисъла на случилото се и да го свързваме със себе си.
В психопатологията има разбиране „ налудност за връзки ”, с което се значи присъщата специфичност на страдащите от шизофрения хора да отнасят към себе си всичко, протичащо се по света. На този мъчителен полюс на налудността дава отговор и позитивен полюс, който тук бихме нарекли „ мисъл за връзки ”. Всичко, което се случва, има значение за преживяващия го.
Колкото повече се осъзнава човек, толкоз по-добре се научава да подрежда нещата и да търси в тях информация. Така се резервира най-важното условие - да сме в естетика с всичко, което съществува. Ако това не ни се отдава, би трябвало да търсим повода в себе си.
Човекът е микрокосмос и значи, тъкмо копие на макрокосмоса. Всичко, което схващам извън, мога да го открия у мен. Ако вътре в себе си съм в естетика с другите области на действителността, техните представители от външния свят не могат да ме затормозят. Ако се случи нещо, което ми е неприятно, то това не е нищо друго, с изключение на подканяне вътре в мен да се обърна и към тази област. Всички неприятни хора и неприятни прекарвания в реалност са единствено вестоносци, медии, които вършат невидимото очевидно. Който схваща това и е подготвен да поеме отговорност за ориста си, изгубва боязън от заканите на случайността.
Основна грижа на нашето време е предотвратяването и обезпечаването против евентуалностите на ориста. Системите за обезпечаване варират от застраховката до социализма и имат една-единствена цел - посредством външни ограничения да попречат на намесата на ориста или да я модифицират. Зад всички тези старания се крие страхът. Човек се освобождава от страха, когато е подготвен самичък, на лична отговорност, да се изправи пред ориста си. Не можеш по простъпка да бъдеш погубен, не можеш по простъпка да станеш богат. И двете неща се демонстрират единствено, когато човек е узрял за тях и има съответния афинитет. Хората се стремят към благосъстояние, обаче пропущат да се приготвят, да узреят за това благосъстояние. Интересуващите се от езотерика търсят по целия свят същински гуру и най-хубавата система, само че не помнят, че гуруто самичък идва при оня, който е узрял.
Който трансформира себе си, трансформира света. В света няма нищо за оправяне, само че в нас има доста. Езотеричният път е пътят на непрекъснатата смяна, на облагородяването на оловото до злато. Мъдрецът е в естетика с всички области на съществуването и по тази причина живее в най-хубавия от всички вероятни светове. Той вижда действителността и знае, че всичко, което го има, е положително. Не търси повече щастието, тъй като го е намерил в себе си.
От: „ Съдбата като късмет “, Торвалд Детлефсен, изд. „ Кибеа “, 2000 година
Картина: DALL-E
