Обикновено дните около Хелоуин са съпътствани с яростни постове в

Обикновено дните към Хелоуин са придружени с гневни постове в обществените мрежи, които подлагат на критика „ вносния “ празник и пазят чисто българските обичаи и традиции, пишат от " Дарик ". Множество патриоти се надпреварват да окачествяват Хелоуин като неуместен празник, който няма никакъв смисъл и отношение към родната просвета. Истината обаче е, че съществуват и редица български традиции, които в предишното може би са възприемани като разумни и потребни, само че през днешния ден наподобяват неуместно.

Тричане на кучета

Тричане на кучетата е „ бит “ с незнаен генезис, изпълняван на празника Чист понеделник (наричан заради това и „ Песи понеделник “) – понеделникът от така наречен „ Тодорова неделя “. Според националното поверие, този бит цели да защищити домашните кучета от заболяването бяс. Известен е основно в Източна и Южна България, както и в някои елементи на Централна България.

В региона на Странджа обичаят се назовава „ церѝлка “ или „ трѝчене (лекуване) “. Изпълнява се от ергените и мъжете, които връзват двойно въже с примка по средата на два дълги кола и в тази примка слагат кучето. Двата кола са приведени един към различен и допрени в горния си край; при внезапното им изправяне, кучето се завърта във въздуха с огромна скорост и най-после пада в авансово изкопан ров с вода или в речен вир. Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, с цел да „ изгонят бяса от тях “.

Обичаят е прочут и в някои региони на Пловдивско (Съединение, Добростан и др.) и Троянско. В гр. Съединение денят е прочут като Висѝ куче, защото на този ден стопаните провисват кучетата надолу с главата и ги завъртат, удряйки ги за предотвратяване от бяс. В селищата от Троянския Балкан празникът е прочут и като Бѐси или Бѐсен понеделник, което е обвързвано с ритуалното „ бесене на кучетата “ срещу бяс.

Джавка

На Сирни Заговезни в Димитровградско, ергените обстрелват момите с огнени стрели. Ритуалът се назовава " Джавка ". Това е нещо като празник на влюбените, само че по нашенски. Младите ергени показват възприятията си към дамите с така наречен джавки – запалени стрелички.

Стрелите се палят от накладения в центъра на селото огън и след това се изстрелват по избраницата. Ако изстрелът е прецизен, към този момент имаме двойка.

Репетиция за заравяне

В някои села към Дунав до неотдавна е била жива традицията да се инсценира помен за човек, който към момента е жив. Това се случвало нормално през есента след края на усилената работа по полето. Избирал се е ден, в който всички близки и другари се събират към индивида, за който се допуска, че би могло скоро да почине.

Той лягал върху маса на двора, а към нея били слагани жита, плодове, кърти, храни. Събирали се оплаквачки, които с старание се включвали в ритуала. Човекът имал задачата да лежи със затворени очи от самото начало и да слуша. Целта е била да се усеща спокоен и да знае, че има кой да го изпрати в последния му земен път.

Лек за неплодородие

Според националните вярвания единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Жената, която не може да зачене, би трябвало да преспи тогава под растението росен, което се счита за самодивско цвете. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и стартират да се „ борят “ против безплодието.

Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако дамата зачене в нощта преди Спасовден, се считало, че това е станало по магичен метод и не се тълкувало като блудничество.

Кадене

Обичаят кадене е обвързван с празника Бабинден, който е прочут като Деня на родилната помощ. Въпросния ден е обвързван с бабата-акушерка в селото и се провеждат редица прояви в нейна чест. Старата традиция гласи, че на обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка.

Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и ѝ подава подноса с храната. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца.