Кукли коледари и сурвакари показват магията на българската народна носия
Обикновено децата създават своите обредни реквизити, свързани с празниците и обичаите и си ги носят вкъщи, само че тази година взехме решение да създадем този базар с идея – да съберем средства, с които да си закупим детски отвесни станове. Това беше концепцията. Предложили сме кукли коледари, кукли сурвакари, поставили сме и кукли лазарки за цвят.
Това сподели в изявление за БГНЕС Каталина Йосифова, началник на Школата по етнография, изкуство и национални традиции при Националния замък на децата в София.
Коледният благотворителен базар „ Детско национално приложно изкуство “ предлага извънредно красиви и майсторски направени кукли коледари и сурвакари предвид на идните празници от календара, които са облечени съгласно обичая на шопската етнографска област.
Характерното за тях е, че те са белодрешковци – облечени са с бели облекла, каквато е традицията в нашата област, означи Каталина Йосифова, като посочи, че едните белодрешковци са от Софийско, а другите – от Граовско.
СНИМКИ: БГНЕС
Софийските коледари са облечени с бели беневреци и сини късачета, а пък граовските коледари и сурвакари са в бели беневреци и бели, дълги до коленете ментета, обточени с черни гайтани. „ Ето това е научното. Преди да ги създадем, аз срещнах децата с всичките тези характерности и особености “, показа Каталина Йосифова. След това тя и децата в школата са създали и проект кой каква кукла ще си избере, кой с какви облекла ще я облече, от кой район и прочие
В изработването на куклите присъединяване са взели 11 от общо 15 деца в школата. „ Те са деца и боледуват, и невсякога могат да участват на всички занимания “, изясни ръководителят на Школата по етнография, изкуство и национални традиции.
Колко на брой кукли са измайсторили, Каталина Йосифова сподели, че не знае, тъй като не ги броила. „ На мен ми лиши три седмици, тъй като аз трябваше да ги скроя, да ушия частите, които трябваше да бъдат ушити на шевна машина, а пък на децата – три, четири занимания, защото аз подавах заготовките, само че те по-късно съшиваха, извезваха орнаментите, правеха лицата, обличаха ги. Не беше доста малко времето “, съобщи тя.
Именно тъй като всяка една кукла сама по себе си е неповторима, Каталина Йосифова изрази вяра, че изложбата ще бъде посетена от доста хора. Всички кукли са направена от детски ръце, в тях са заложени доста положителни пожелания и доста откровени детски усеща.
Школата по етнография, изкуство и национални традиции има 63-годишна история. Тя е основана през далечната 1959 година от известния етнолог и публицист на етно-педагогически книги Лозинка Йорданова, която е и учителка на сегашния началник. Лозинка Йорданова е тази, която вкарва Каталина Йосифова в етнографската просвета и ѝ предлага да заеме нейното място преди 20 години.
Като началник Йосифова се старае да извършва заръките и заветите на своята обичана учителка – „ нищо просташко, нищо ненаучно, надълбоко в науката, единствено истини за децата и единствено меродавност на облиците, които ние вършим в нашето приложно изкуство “.
Това сподели в изявление за БГНЕС Каталина Йосифова, началник на Школата по етнография, изкуство и национални традиции при Националния замък на децата в София.
Коледният благотворителен базар „ Детско национално приложно изкуство “ предлага извънредно красиви и майсторски направени кукли коледари и сурвакари предвид на идните празници от календара, които са облечени съгласно обичая на шопската етнографска област.
Характерното за тях е, че те са белодрешковци – облечени са с бели облекла, каквато е традицията в нашата област, означи Каталина Йосифова, като посочи, че едните белодрешковци са от Софийско, а другите – от Граовско.
СНИМКИ: БГНЕС
Софийските коледари са облечени с бели беневреци и сини късачета, а пък граовските коледари и сурвакари са в бели беневреци и бели, дълги до коленете ментета, обточени с черни гайтани. „ Ето това е научното. Преди да ги създадем, аз срещнах децата с всичките тези характерности и особености “, показа Каталина Йосифова. След това тя и децата в школата са създали и проект кой каква кукла ще си избере, кой с какви облекла ще я облече, от кой район и прочие
В изработването на куклите присъединяване са взели 11 от общо 15 деца в школата. „ Те са деца и боледуват, и невсякога могат да участват на всички занимания “, изясни ръководителят на Школата по етнография, изкуство и национални традиции.
Колко на брой кукли са измайсторили, Каталина Йосифова сподели, че не знае, тъй като не ги броила. „ На мен ми лиши три седмици, тъй като аз трябваше да ги скроя, да ушия частите, които трябваше да бъдат ушити на шевна машина, а пък на децата – три, четири занимания, защото аз подавах заготовките, само че те по-късно съшиваха, извезваха орнаментите, правеха лицата, обличаха ги. Не беше доста малко времето “, съобщи тя.
Именно тъй като всяка една кукла сама по себе си е неповторима, Каталина Йосифова изрази вяра, че изложбата ще бъде посетена от доста хора. Всички кукли са направена от детски ръце, в тях са заложени доста положителни пожелания и доста откровени детски усеща.
Школата по етнография, изкуство и национални традиции има 63-годишна история. Тя е основана през далечната 1959 година от известния етнолог и публицист на етно-педагогически книги Лозинка Йорданова, която е и учителка на сегашния началник. Лозинка Йорданова е тази, която вкарва Каталина Йосифова в етнографската просвета и ѝ предлага да заеме нейното място преди 20 години.
Като началник Йосифова се старае да извършва заръките и заветите на своята обичана учителка – „ нищо просташко, нищо ненаучно, надълбоко в науката, единствено истини за децата и единствено меродавност на облиците, които ние вършим в нашето приложно изкуство “.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ