Обикаляме планините, градовете, селата, но днес ще отскочим до една

...
Обикаляме планините, градовете, селата, но днес ще отскочим до една
Коментари Харесай

Седем боляри създали седем селища до манастира „Седемте престола“

 Обикаляме планините, градовете, селата, само че през днешния ден ще отскочим до една дребна света обител единствено на 80-на км от София, която се явява и една прелестна опция за еднодневна раходка във всеки един сезон от годината – Манастир Седемте Престола. Искърското дефиле, през което минава пътя е красиво когато и да е.

 Манастир „ Седемте престола “ е ситуиран в Стара планина, в долината на дребната река Габровница, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област. До него се стига като се поеме по пътя към Искърското дефиле. След като се стигне до гара Елисейна се поема по стеснен асфалтов път към село Еленов дол. Дефилето на река Искър е едно от най-живописните и обичани мои места, по този начин, че съм уверена, че самото пътешестване ще е в действителност вълнуващо и запаметяващо се за Вас. От град Своге отстои на 40-на км. Другото име, с което е прочут манастирае Осеновлашки манастир, поради близостта му до село Осеновлаг.

 Манастир " Седемте Престола " е учреден през XI в. Най- остарялата постройка в манастира е съборната черква, чиято датировка принадлежи към XI в, също. През годините храмът и манастирският комплекс са били разрушавани неведнъж и изграждани още веднъж. Във типа, в който се намира в този момент църквата съшествува от 1815 година Църквата “Рождество Богородично ” има забавен план – кръстовиден наос и шест престола (малки параклиси). Всеки от седемте престола е отдаден на светец. Резбованите дървени иконостаси на църквата и параклисите се датират от XVII – XVIII. На тях могат да бъдат забелязани растителни орнаменти, изображения на животни и древен подиуми.През XIX в са построени жилищните и стопанските здания. Храмовият празник на комплекса е 8 септември - Рождество Богородично.

 Никой не знае тъкмо по кое време е учредена тази света обител, само че историците са съвсем единомислещи, че това е станало по времето на Второто българско царство. Според легендите, манастирът е повдигнат от седем братя или седем боляри. По време на турското иго той е обичано леговище на хайдутите. Съвсем наоколо до него е родното място на именития Вълчан челник – село Осеновлаг. Говори се, че тук са се заселили седем славянски боляри със фамилиите си, които пък по-късно образували и седемте околни села: Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. В предишното входните порти на манастира били стоманени и били взети от руините на близката цитадела „ Калето “. Разрушаван и възстановяван по-късно върху старите си основи, църквата му непроменяемо е изграждана от седем обособени пространства, всяко от които със личен олтар (престол), приспособен за църковна работа, иконостас и фрески по стените. Това на процедура са седем обособени параклиса (с размери 3 на 2,5 м)  , събрани под един покрив. Нещо, което няма еквивалент в различен български храм, нито пък аналог в света.

 Може би най-забележителен е основният дървен полилей в централната част на манастирската черква, прочут като „ Хорото “ – един превъзходен шедьовър на приложното изкуство. Той е изработен от петнадесет независими релефни дърворезби, в средата на които са изписани Исус, Божията майка и апостолите, с двуглав орел с корона над тях и ажурени розети и цветя в профил. Изработен и съединен е от майсторите Стойко, Михаил, Коца и Паки Кола от Осеновлаг през 1815 година

 Църковната живопис е на повече от век и е дело на зографите Димитър Алексиев и Ангел Митров от Самоковската школа. В библиотеката на храма ревниво се пазят доста старинни богослужебни издания, измежду които е и подарената от съветската императрица Екатерина Велика книга с 12 минеи (т.е. службите в чест на светиите и празниците за всеки ден от всичките 12 месеца на годината). Изключителна полезност съставлява непокътнатото в камбанарията желязно клепало, направено от стоманените врата на крепостта „ Калето “ по предписание на Софроний Врачански при визитата му тук през 1799 година Както към този момент споменахме, от тези стоманени порти била направена и желязната врата на светата обител, както и две „ мечки “, върху които в магерницата и игуменарницата нареждали дървата за горене и отопление.

 Врачанският свещеник прекарва през 1800 година 14 дни в „ Седемте престола “, укривайки се от кърджалиите и черкезите дружно с някои братя от близкия Черепишки манастир. За къса отмора и беседи с тогавашния свещеник – йеромонах Христофор от Сопотския манастир, тук постоянно се отбивал и Апостолът на свободата Васил Левски. Подслон и храна в светата обител намират и Ботевите четници, преди да бъдат убити след изменничество край сeло Скравена. Някога към манастира е издигнат и метох с килийно девическо учебно заведение, в което се изработвали килими, само че по-късно метохът дружно с други парцели са трансферирани на Черепишкия манастир. След това игуменът Христофор открива друго килийно учебно заведение, в което преподава както той, по този начин и землякът му – учителят Лало от Сопот. Възпитаниците на школото откакто го приключват стават свещеници, учители и видни общественици.

 Северно от манастира е имало крепост-градище, част от което може да бъде забелязано и през днешния ден, откакто се поеме по стръмна пътечка, водеща началото си от манастира. Днешната врата на манастира е взета точно оттова. Друго поверие споделя, че по време на турското иго манастирът бил опустошен и опожарен. Вълчан челник събрал всички войводи от покрайнината и дружно издигнали манастира. В чест на седмината строители били направени седемте престола в църквата.

 В чест на Седемте престола е написано и стихотворението “Клепалото бие ” Неговият създател Иван Вазов постоянно отсядал в манастира. Цялата местност на Искърското дефиле била обичана на Вазов. Тук ще видите  гробът наЗмей Горянин – прочут български детски публицист (1905-1958 г). Съвременният образ на манастира и завършен през 1970 година “Седемте престола ” е бил нравствен, набожен и просветителски център с изключително огромно значение за развиването на прилежащите селища по време на турското иго.

 Какво да посетите в региона: Ако се чудите по какъв начин да оползотворите целия си ден ви поучавам да посетите още красивата Вазова екопътека, както и да отскочите до Черепишкия манастир или до паметника на Дядо Йоцо в Искърското дефиле.

Инфо: www.time2travel.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР