Обичах чуждото дете като свое. Вярвам, че една споделена болка

Обичах непознатото дете като свое. Вярвам, че една споделена болежка облекчава, само че мисля, че и споделеното непознато благополучие би могло да разведри и зарадва някого. Особено когато индивидът е минал през какви ли не инциденти и разочарования, какъвто е моят случай. Разведох се на 32 години. След безкрайни опити и мъчителни процедури лекарите подвигнаха ръце и обявиха, че не мога да имам дете. Плачех и се молех на брачна половинка си да си осиновим момиченце.

Нали всички споделят, че е по-важно кой го е отгледал, а не кой го е родил. Пък и на остарели години да сме спокойни, че ще ни гледа. Той обаче беше безапелационен: не се знаело на какво ще попаднем, все едно да стъпим на гнила дъска. Порядъчните дами не си оставяли децата в домове, а и бащите нормално били нарушители, пияници или най-малкото развратници. „ Ще я гледаш с обич, ще бдиш над нея непрекъснато, а като порасне, ще хукне да търси майка си, която може и продажница да се окаже и да я вкара в занаята! “ – повтаряше ми непрестанно, а думите му се забиваха в сърцето ми като нож. Аз не отстъпвах и най-после той ме заплаши с бракоразвод.

Приех решението му с облекчение, към този момент не можех да го претърпявам, само че когато се разделихме публично, изпаднах в обезсърчение. Не смеех да взема бебе, опасявах се, че сама няма да мога да се оправя. Пък и нали щом проговореше, щеше да ме попита за татко си. Преживях ужасни две години. Затворих се в себе си – от работа у дома и назад, колежките и приятелките ми започнаха да се тревожат за здравето и душeвността ми. И тогава – макар заричането ми, че повече няма да погледна мъж – Игнат нахлу в живота ми съвсем на смешка. Отидох на море, с цел да избягам от скуката, жегата и препоръките на околните. С него и 5-годишната Ивона се срещнах на плажа – шезлонгите ни се оказаха един до различен, а след първите приказки се разбра, че сме отседнали в еднакъв хотел, в прилежащи стаи. Чиста случайност или интервенция на ориста, в никакъв случай няма да схвана! От пръв взор се влюбих в дребната, която беше истински ангел – с руси къдрави коси и сини като небето очи. Усетила, че е приковала вниманието ми, бързо сътвори контакт и до вечерта не се отдели от мен.

Двете правихме пясъчни фигури, къпахме се под зоркия взор на татко й, вечеряхме дружно, след това се разходихме и се разделихме с рев, тъй като Ивона искаше да спи при мен. На втория ден Игнат се отпусна, към този момент не ме учеше с съмнение, а от диалозите усетих, че освен е приел наличието ми до тях, само че и му е прелестно да поддържаме връзка.

Нямам пояснение по кое време и по какъв начин се появиха възприятията сред нас. В миг на признание му описах живота си и му признах, че Ивона е развила майчинското възприятие у мен и занапред се опасявам по какъв начин след броени дни ще би трябвало да се разделим вечно. Може би добих кураж, тъй като до тогава не бях чула думата „ мама “ нито в устата на детето, нито в неговата. Тогава научих, че брачната половинка му е отишла преди 3 години на дизайнерски курс в Милано, влюбила се в някакъв фешън гуру и отказала да се върне. Развели се с юристи от разстояние и тя предоставила на него родителските права.

Изразих гласно възмущението си, че е зарязала рожбата си, без да й мигне окото, само че Игнат ме прекъсна. Не й се сърдел, тя не желала да ражда, мечтаела за кариера, само че той й забранил и попречил да направи аборт. Затова му споделила по телефона: „ Ти искаше дете, в този момент си го гледай! “. Когато млъкна, настъпи дълга пауза, само че продължихме да се изпиваме с очи и към този момент знаех, че желанието напира неудържимо и у двамата.

Късно вечерта, откакто приспа Ивона, почука на вратата и ме предложения в тяхната стая, не смеел да остави дребната сама. Любихме се постепенно и дълготрайно на дивана, чувайки равномерното дишане на детето. Беше вълшебно, само че не хранех очаквания. Приех връзката ни за временен флирт, за морска случка, така и така от дълго време не бях правила с*кс. И през разум не ми минаваше, че ще продължи, че в действителност с Игнат и Ивона слагаме началото на нов живот. Не че не го желаех, само че се опасявах, че бленувам за невъзможното. Дори откакто се оженихме, трябваше да минат няколко години, с цел да допускам, че не сънувам. Плашех се, че е с 4 година по-млад от мен, хубав, образован, и че моите козове са най-много обичта и привързаността на детето, което боготворя. За нея си останах „ вуйна Нора “, само че се обръща към мен с толкоз деликатност, като че ли произнася заветната думичка „ мамо “!

А когато нощем, преди да заспим, Игнат ме притисне в обятията си, целуне ме буйно и ми прошепне: „ Мечтая единствено да сме здрави, да отгледаме Ивона и да остареем дружно! “, благодаря на ориста за щедростта й към мен.

Елеонора

Инфо: С кафето