Обединени патриоти: Безспорен успех за българщината
„ Обединени патриоти “ излязоха с прочувствена декларация във връзка признаването на българско малцинство в Албания. Декларацията бе показана от трибуната на Народното събрание от народния представител Красимир Богданов.
Съединението прави силата, сподели депутатът, отричайки, че заслугата за признание на малцинството ни е обща, а на идеята са били отдадени доста хора – и учени, и родната дипломация, евродепутати, български народни представители, както и българските организации в Албания.
През предходната седмица албанският парламент одобри закона за отбрана на националните малцинства в страната със 102 гласа „ за “, 10 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “. С този закон албанската страна призна публично съществуването на българско национално малцинство в Албания, наред с още осем други малцинства в страната.
Този неоспорим триумф за българщината беше реализиран с изключителните, дългогодишни старания на доста институции и персони. Той възвръща историческата истина, нанася пагубен удар на историческите фалшификации и лабораторно основани национални доктрини и, най-важното, оправдава тази близка, само че съвсем непозната за доста наши сънародници българска общественост.
А българите в Албания са неразделна част от българското етническо землище още от годините на Ранното средновековие. В огромни интервали са били в състава на Първото и Второто българско царство. Тук се намират значимите духовни и просветни български средища, като Девол и Берат, свързани с активността на св. Климент и св. Наум. Тук се водят заключителните битки против Византия за опазване на българската държавна самостоятелност при започване на XI век. Земите на Голо бърдо и Мала Преспа са приети за български по силата на Санстефанския контракт. След Берлинския конгрес българите от тези региони не престават революционната битка против османската власт. След налагането на сръбския режим в Македония българи и албанци дружно вземат участие в Охридско-Дебърското въстание.
Бурните събития и войните от първата половина на XX век трансформират картата на Балканите. Появява се самостоятелната Албанска страна. През 1932 година според резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват финален протокол, в който се декларира, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради промяна в държавните управления и настъпващата международна война резолюцията по този начин и не е утвърдена.
След 9 септември 1944 година под въздействие на външни сили Народна република България изоставя грижата за българското малцинство в Албания в интерес на социалистическа република Македония, част от Югославската федерация. Започва деен развой на македонизация, най-вече на православното славяноезично население от Корчанския район.
Въпреки това огромна част от българите резервират загатна за своята етническа принадлежност. За това спомагат и проучванията и изявленията за историята, езика, фолклорните особености на тази общественост на представители на Българска академия на науките, български висши образователни заведения, МНИ, неправителствени организации и доста български и албански учени.
По разнообразни оценки през днешния ден в Албания живеят сред 50 и 100 хиляди души в региона на Мала Преспа и област Корча, Голо бърдо, Гора. Хиляди българи живеят и в огромните градове навътре в Албания – Елбасан, Тирана, Драч, Берат, Вльора, Кукъс, Пешкопия. След 1990 година те основават няколко свои организации, като Културно-просветно сдружение „ Иван Вазов “, Културно сдружение „ Просперитет Голо бърдо “, Клуб за другарство и съдействие „ 24 май “, Сдружение за Албано-българско другарство.
Отворени бяха 3 български събото-неделни учебни заведения – в Тирана работи учебно заведение „ Хр. Ботев “, такива има и в Корча и Билища. В с. Стеблево, Голо бърдо, беше възобновен православният храм „ Св. Никола “. Организират се голям брой културно-просветни прояви на 3 март, 24 май и други български празници.
През годините въпросът за правата на българите в Албания е поставян неколкократно – при визитите в България на някогашните президенти на Албания Сали Бериша и Буяр Нишани, при посещаване на българска парламентарна делегация в Тирана, пред управлението на Народното събрание на Албания през 2015 година, сред групите за другарство на двата Народното събрание, пред посланика на Албания в България Н.Пр. господин Кирияко Курета. На тези срещи албанската страна декларира, че ще извърши всички рекомендации по повод отбраната на националните малцинства, предвид на вероятностите за еврочленство на страната.
Големият пробив идва на 15. 02. 2017 година, посредством напъните най-много на евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Европейският парламент в годишния отчет за напредъка на Албания я приканва да признае българското малцинство в страната.
В края на месец април на актуалната година в Албанския парламент беше импортиран проектозакон за отбрана на националните малцинства. В него българите не са посочени като такова. В този миг българските организации в Албания внасят заявки за включване на българите в проектозакона. Поради осъществяване на изключителни парламентарни избори в Албания, законът остава за разглеждане от новия парламент. Българските организации още веднъж подават заявки, съпроводени с подписка от името на над 3 000 души, които декларират българския си етнически генезис. Съпротива против признаването на българско малцинство показват само представителите на така наречен македонско малцинство, което основава парадокса в една суверенна страна едно малцинство да се опълчва на признаването на друго такова.
Разговорите на министър-председателя на България Бойко Борисов с премиера на Албания Еди Рама на 28 септември, на госпожа Екатерина Захариева с външния министър на Албания Дитмир Бушати, апелът на Комисията по външна политика на Народното събрание до албанските сътрудници, контактите на обособени народни представители, на ДАБЧ повлияват съществено на позицията на албанската страна и в последна сметка на 13 октомври 2017 година албанският парламент одобри Закона за отбрана на малцинствата включително и поправката, с която Албания публично признава българското национално малцинство.
Поздравления за напъните на българските сдружения „ Просперитет Голо бърдо “ с ръководител Хаджи Пируши и управлението на „ Албано-българско другарство “ – Димитър Пандовски, Ервис Талюри и Яни Никола, на всички наши сънародници от цяла Албания, за българските учени и откриватели, разпространявали идеята на българите в Албания, за напъните на българските представители в Европейския парламент, външно министерство и министър-председателят господин Борисов, народните представители Юлиан Ангелов, Борис Вангелов, Красимир Богданов, ръководителят на ДАБЧ Петър Харалампиев.
Признаването на българското национално малцинство в Албания, от албанския парламент, е исторически миг. То сподели европейски метод от страна на албанската страна към всички малцинства на нейна територия, потвърждава другарските усеща сред народите на Албания и България, открива пътя на Албания към европейската интеграция, само че най-много потвърждава за следващ път, че ние, българите, сме мощни и реализираме националните си цели, единствено тогава, когато сме единни!
Съединението прави силата, сподели депутатът, отричайки, че заслугата за признание на малцинството ни е обща, а на идеята са били отдадени доста хора – и учени, и родната дипломация, евродепутати, български народни представители, както и българските организации в Албания.
През предходната седмица албанският парламент одобри закона за отбрана на националните малцинства в страната със 102 гласа „ за “, 10 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “. С този закон албанската страна призна публично съществуването на българско национално малцинство в Албания, наред с още осем други малцинства в страната.
Този неоспорим триумф за българщината беше реализиран с изключителните, дългогодишни старания на доста институции и персони. Той възвръща историческата истина, нанася пагубен удар на историческите фалшификации и лабораторно основани национални доктрини и, най-важното, оправдава тази близка, само че съвсем непозната за доста наши сънародници българска общественост.
А българите в Албания са неразделна част от българското етническо землище още от годините на Ранното средновековие. В огромни интервали са били в състава на Първото и Второто българско царство. Тук се намират значимите духовни и просветни български средища, като Девол и Берат, свързани с активността на св. Климент и св. Наум. Тук се водят заключителните битки против Византия за опазване на българската държавна самостоятелност при започване на XI век. Земите на Голо бърдо и Мала Преспа са приети за български по силата на Санстефанския контракт. След Берлинския конгрес българите от тези региони не престават революционната битка против османската власт. След налагането на сръбския режим в Македония българи и албанци дружно вземат участие в Охридско-Дебърското въстание.
Бурните събития и войните от първата половина на XX век трансформират картата на Балканите. Появява се самостоятелната Албанска страна. През 1932 година според резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват финален протокол, в който се декларира, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради промяна в държавните управления и настъпващата международна война резолюцията по този начин и не е утвърдена.
След 9 септември 1944 година под въздействие на външни сили Народна република България изоставя грижата за българското малцинство в Албания в интерес на социалистическа република Македония, част от Югославската федерация. Започва деен развой на македонизация, най-вече на православното славяноезично население от Корчанския район.
Въпреки това огромна част от българите резервират загатна за своята етническа принадлежност. За това спомагат и проучванията и изявленията за историята, езика, фолклорните особености на тази общественост на представители на Българска академия на науките, български висши образователни заведения, МНИ, неправителствени организации и доста български и албански учени.
По разнообразни оценки през днешния ден в Албания живеят сред 50 и 100 хиляди души в региона на Мала Преспа и област Корча, Голо бърдо, Гора. Хиляди българи живеят и в огромните градове навътре в Албания – Елбасан, Тирана, Драч, Берат, Вльора, Кукъс, Пешкопия. След 1990 година те основават няколко свои организации, като Културно-просветно сдружение „ Иван Вазов “, Културно сдружение „ Просперитет Голо бърдо “, Клуб за другарство и съдействие „ 24 май “, Сдружение за Албано-българско другарство.
Отворени бяха 3 български събото-неделни учебни заведения – в Тирана работи учебно заведение „ Хр. Ботев “, такива има и в Корча и Билища. В с. Стеблево, Голо бърдо, беше възобновен православният храм „ Св. Никола “. Организират се голям брой културно-просветни прояви на 3 март, 24 май и други български празници.
През годините въпросът за правата на българите в Албания е поставян неколкократно – при визитите в България на някогашните президенти на Албания Сали Бериша и Буяр Нишани, при посещаване на българска парламентарна делегация в Тирана, пред управлението на Народното събрание на Албания през 2015 година, сред групите за другарство на двата Народното събрание, пред посланика на Албания в България Н.Пр. господин Кирияко Курета. На тези срещи албанската страна декларира, че ще извърши всички рекомендации по повод отбраната на националните малцинства, предвид на вероятностите за еврочленство на страната.
Големият пробив идва на 15. 02. 2017 година, посредством напъните най-много на евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Европейският парламент в годишния отчет за напредъка на Албания я приканва да признае българското малцинство в страната.
В края на месец април на актуалната година в Албанския парламент беше импортиран проектозакон за отбрана на националните малцинства. В него българите не са посочени като такова. В този миг българските организации в Албания внасят заявки за включване на българите в проектозакона. Поради осъществяване на изключителни парламентарни избори в Албания, законът остава за разглеждане от новия парламент. Българските организации още веднъж подават заявки, съпроводени с подписка от името на над 3 000 души, които декларират българския си етнически генезис. Съпротива против признаването на българско малцинство показват само представителите на така наречен македонско малцинство, което основава парадокса в една суверенна страна едно малцинство да се опълчва на признаването на друго такова.
Разговорите на министър-председателя на България Бойко Борисов с премиера на Албания Еди Рама на 28 септември, на госпожа Екатерина Захариева с външния министър на Албания Дитмир Бушати, апелът на Комисията по външна политика на Народното събрание до албанските сътрудници, контактите на обособени народни представители, на ДАБЧ повлияват съществено на позицията на албанската страна и в последна сметка на 13 октомври 2017 година албанският парламент одобри Закона за отбрана на малцинствата включително и поправката, с която Албания публично признава българското национално малцинство.
Поздравления за напъните на българските сдружения „ Просперитет Голо бърдо “ с ръководител Хаджи Пируши и управлението на „ Албано-българско другарство “ – Димитър Пандовски, Ервис Талюри и Яни Никола, на всички наши сънародници от цяла Албания, за българските учени и откриватели, разпространявали идеята на българите в Албания, за напъните на българските представители в Европейския парламент, външно министерство и министър-председателят господин Борисов, народните представители Юлиан Ангелов, Борис Вангелов, Красимир Богданов, ръководителят на ДАБЧ Петър Харалампиев.
Признаването на българското национално малцинство в Албания, от албанския парламент, е исторически миг. То сподели европейски метод от страна на албанската страна към всички малцинства на нейна територия, потвърждава другарските усеща сред народите на Албания и България, открива пътя на Албания към европейската интеграция, само че най-много потвърждава за следващ път, че ние, българите, сме мощни и реализираме националните си цели, единствено тогава, когато сме единни!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ