О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се

„ О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не приказваш само че своя език? Или българите не са били славни и фамозни по цялата земя и доста пъти са взимали налог от мощни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски жанр най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-вече земя те завладели. Така от целия славянски жанр били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския жанр и език, както и за това поред написах в тая история. ”

На 19 юни - Денят на Преподобний Паисий Хилендарски, да си напомним неговите думи, написани в „ История славянобългарска “. Точно 256 години от написването на Библията на нашето Възраждане, трансформирала хода на историята ни, казаното от скромния духовник към момента ни дава мотив за размисъл.

Паисий Хилендарски приключва „ История славянобългарска ”, която ще изиграе голяма роля в нашето Възраждане, през 1762 година. Неговата книга цели да възпламени искрата на националното съзнание на предците ни в тежките времена на османско господство посредством описа за славното българско минало. Значимостта на „ История славяноболгарская ” за събуждане на националното съзнание на българите през Възраждането прави Паисий Хилендарски една от най-почитаните фигури в нашата история.

Отец Паисий осмисля концепцията и написва творбата си за близо две години, от 1760 до 1762 година. Наред с апела си за запазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и един значим завет: „ Преписвайте я и платете да ви я препишат ”.

Въпреки че при визитата си в „ немската земя ” е видял книгопечатането, Паисий желае „ Историята ” да бъде преписвана на ръка, тъй като съгласно него подобен труд е гаранция за възпитаване на съидейници. Историческата просвета познава към 70 преписа на най-българската книга, само че до нас действително са достигнали към 40. Освен многочислените преписи, Паисиевата история е издавана е и в по-ново време.

Когато България отбелязва 200-годишнината от появяването на „ История славяноболгарская ”, на 26 юни 1962 година Светият Синод прогласява Паисий за български светец, като дефинира в своя календар 19 юни за ден в негова памет и възхвала. /БГНЕС