Пролетта неумолимо настъпва: Магнолиите в София цъфнаха
Няма връщане обратно: извънредно топлият февруари неизбежно води със себе си настъпващата пролет. По дворове и междублокови пространства в столицата към този момент са прецъфтели кокичетата, само че и са цъфнали игликите, посочили са се листата на ирисите, и въобще - ясно е, че пролетта настава доста скоро, видя кореспондент на БГНЕС.
На разнообразни места магнолиите към този момент са цъфнали, че даже и прецъфтели.
Малко знае се, че магнолията, - дървото, придобило огромна популярност у нас поради фотографията на Бойко Борисов до цъфналото дърво в двора на къщата му в Банкя преди години, в действителност е много " остаряло " растение. През Викторианските времена, изпращането на магнолии било предпазлив метод влюбените да изпращат известия един до различен. В античен Китай, те били считани за съвършен знак на женската хубост и деликатност. В Южна Америка, белите магнолии постоянно се употребявали при изработката на булчински букети, с цел да отразяват и акцентират чистотата и благородството на булката.
Дървото магнолия може да живее даже и век при положителни условия.
Легендите гласят, че първите му типове са датирани още преди милиони години, от времето даже преди появяването на пчелите. Красивото дърво принадлежи към семейство Магнолиеви, а фамилията е наречено по този начин в чест на ботаника Пиер Магнол (1638 – 1715), който първи класифицира уханните растения. Има към 225 типа дървета и шубраци, разграничени в 7 рода. Разпространени са в източната част на Северна Америка, Антилските острови, тропическите области на Южна Америка, южна и източна Индия, югоизточна Азия.
Много източни митове описват за произхода на магнолията.
Според една от тях младо оскъдно момиче на име Кейко изкарвало прехраната си с изкусна направа на хартиени цветя. Докато работела, един ден в стаята и влетял папагал и й заречен да я направи богата, в случай че го храни, пои и обича. Тя приела. Птицата направила по този начин, че благодарение на капка от своята кръв, Кейко вдъхвала живот на цветята си и те оживявали в луксозен жив цвят, на който никой не можел да устои. Условието на папагала било девойката да не прекрачва границата и в никакъв случай да не вдъхва живот на толкоз цветя, че да изхаби и последната си капка кръв. Богатствата потекли. Птицата и момичето живеели умерено и щастливо. Един ден обаче, хубав момък дотолкоз запленил красивото момиче, че тя даже приела да стане негова жена. За жал обаче, с изключение на хубав, той бил и доста лаком. Карал брачната половинка си да употребява от ден на ден и повече своята заложба. Един ден, предходна границата, сложена и от папагала. С последната и капка кръв, тя си отишла и се родила магнолията.
Друга известна легенда споделя за разбойници, които атакували мирното население в античен Китай. Избили доста хора. Унищожавали реколтата и крадели добитъка. Един ден измислили ново безчовечие – събрали стоте най-красиви девойки от един град. Завели ги на площада и ги вързали. Започнали безкрайни веселби, а всяка заран, убивали по едно момиче. Когато последната госпожица издъхвала обаче, тя се помолила на земята, попила кръвта на другарките и околните и – да не разрешава да изчезнат вечно. Пияните разбойници се събудили след следващия тежък запой. На площада вместо тела, имало красиво дърво, със 100 розови пъпки, подготвени да се отворят и да попият първите слънчеви лъчи. Озверелите разбойници насекли дървото на дребни части. От всяко парче, докоснало земята обаче, пораснали нови дървета. Всяко – със 100 розови пъпки. Така се родила магнолията.
Иначе, отвън легендите, преди доста години източните нации употребявали другите магнолии с лечебна цел. Растението се употребява и в парфюмерията и козметиката. /БГНЕС
